"Аз съм фенка на Ливърпул от Париж и съм съсипана": Разказ от първо лице за ужаса на "Стад дьо Франс"

За Камелия Абденби-Боилс 28 май трябваше да бъде един от най-щастливите дни в живота ѝ. Като почитателка на Ливърпул, родена и израснала в Париж, фактът, че любимият ѝ отбор щеше да играе финал в Шампионска лига в родния ѝ град, беше сбъдната мечта.

Няколко дни по-късно обаче Камелия споделя, че е съсипана и с разбито сърце заради хаоса около "Стад дьо Франс". Иска истината да излезе наяве, а отборът, който подкрепя, иска същото. 

Ливърпул завежда дело срещу френските власти и УЕФА, след като бе доказано, че над 5000 негови фенове не са влезли на стадиона, въпреки че са притежавали истински билети за мача.

"Червените" имат доказателства - видео и снимков материал - как са третирани фенове с редовни пропуски за двубоя, които не са получили никакво съдействие от стюардите и полицаите. Някои от тях дори са удряни, гонени и пръскани с лютив спрей, въпреки че показват билетите си.

Министърът на вътрешните работи на Франция Жерал Дарманин обаче твърди, че безредиците са настъпили заради "огромна измама с фалшиви билети" в ръцете на феновете на Ливърпул.

Той обвини изцяло запалянковците от острова за случилото се, както и мениджъра на мърсисайдци Юрген Клоп, който е призовавал привържениците да пътуват към Париж дори без билети.

За Абденби-Боилс чувството е ясно - тъга. Но има и гняв. Тя е член на френския клон на официалния фен клуб на Ливърпул и попада в сърцето на хаоса около "Стад дьо Франс".

Получава силна паническа атака, докато е в огромната тълпа, която чака над два часа, за да стигне до входовете на стадиона. Споделя, че единствено добротата и подкрепата на другите фенове на Ливърпул около нея са я спасили от това да рухне и психически, и физически.

"Никога в живота си не съм имала паник атака - казва тя пред GOAL. - Но знам от опит какво е полицейското отношение към футболните фенове във Франция. Те (служителите - б.пр.) са агресивни и нещата често могат да ескалират ненужно. Аз съм майка на тригодишно дете и колкото по-дълго продължаваше това извън стадиона, ставах толкова по-напрегната и уплашена. Хората около нас бяха невероятни. Те бяха толкова мили. Имаше една млада жена, която беше с майка си, и бяха изумителни. Непрекъснато ме питаха дали съм добре. Успокояваха ме и се грижеха за мен. Честно казано, ако тълпата беше реагирала по различен начин, се страхувам да си помисля какво би могло да се случи."

Майката на Камелия живее на около километър от "Стад дьо Франс", докато самата тя е посещавала училище около Cours de Vincennes, където миналата събота беше базиран фенпаркът на Ливърпул.

Била е на доста мачове на националния стадион, включително и на ръгби от турнира Six Nations. Но подобно нещо като полицейско отношение и действия на стюардите никога не е виждала.

Убедена е, че към англичаните се действа с предубеждение.

"Определено има агресия към английските фенове, мога да кажа това със сигурност. Дори и на ръгби е различно срещу тях. Ако са ирландци, шотландци или уелсци няма проблеми. Присъствах на Ирландия срещу Швеция на Евро 2016 и беше по-приятелска и по-спокойна атмосфера. Но това е по-общ проблем от самото отношение към английските фенове, според мен. Става въпрос за това как се охраняват мачовете във Франция, а през последните четири-пет години нещата се влошават.

Феновете се приемат като бандити, които идват, за да създават проблеми. А при такова отношение е по-вероятно да възникнат проблеми.

Чух някой да казва по френска телевизия, че са пазели англичаните сякаш са времената отпреди 40 години. И така беше наистина. Считам себе си за щастливка, но много фенове са травмирани от преживяното и като парижанка това ми разбива сърцето. Боли ме, защото беше голям празник за нас.

В петък бяхме домакини на парти с The Anfield Wrap и LFC Red Indians и беше фантастично. Фенпаркът в събота пък беше просто невероятен. Беше страхотно феновете на Ливърпул да са из целия ми роден град. А след това да споделят за ужасното си преживяване и че оцелели от "Хилзбъро" са отключили спомените си, е просто съсипващо.

Ливърпул е моят клуб, Франция е моята страна и ме боли да мисля, че моята държава не успя да ги приеме и да ги накара да се чувстват в безопасност. Да чувам хората да се заканват, че никога повече не искат да стъпят в Париж, не е е реално."

Едно нещо обаче е окуражаващо за Абденби-Боилс - отношението на френските медии, които критикуват жестоко властите и УЕФА за случилото се.

"Важно е да се уверим, че феновете ще имат глас във френските медии. Все по-ясно става, че организацията беше лоша и полицията не си свърши работата, а причината не са фалшиви билети и фенове, които са пристигнали на стадиона със закъснение.

Надявам се, че един ден хората ще се завърнат в Париж. Те винаги ще бъдат добре дошли. Просто е сърцераздирателно да знам, че толкова много добри хора са имали лошо изживяване в града ни. Искам френското правителство да се извини и да поеме отговорност. Но за съжаление не го правят и няма и да го направят."