Той никога не беше печелил трофей като треньор, а тимът му не беше вдигал купа от 61 години.
Нещо повече, тъкмо беше загубил още един финал за Купата на Италия, негов трети начело на този отбор.
Какъв беше шансът на един такъв състав и един такъв наставник във финала на Лига Европа срещу непобедения цял сезон Байер Леверкузен?
Машината за футбол на Чаби Алонсо не познаваше вкуса на поражението от 361 дни и нищо чудно, че беше фаворит в сблъсъка за трофея.
Но Аталанта и Джан Пиеро Гасперини го направиха - пренаписаха своята съдба и създадоха най-великата вечер в клубната си история. С хеттрик на Адемола Луукман, с перфектна тактика, организация, себераздаване и непоколебима вяра, Леверкузен не просто беше победен, а беше направо разбит.
"Аспирините" сякаш изобщо не се появиха на терена в Дъблин и заслугата е изцяло на Гасперини и Аталанта.
Дори да бяха загубили, бергамаските щяха да заслужават огромно уважение, защото вече години наред записват постижения далеч отвъд своя финансов капацитет и отвъд привидния си потенциал.
Всъщност няма по-преуспяващ аутсайдер в съвременния футбол и няма друг треньор, който сезон след сезон постига толкова много с толкова малък клуб.
Когато Антонио Перкаси придоби Аталанта през 2010 г., те бяха втородивизионен отбор, пълен с проблеми на терена и извън него.
Първата цел беше завръщане в елита, втората - тимът да се задържи при най-добрите. Чак до днес собственикът Перкаси твърди преди началото на всеки сезон, че целта е да се избегне изпадането. И не е трудно да разберем защо.
Аталанта е провинциален клуб със стадион за едва 15 000 души. Годишният приход до голяма степен се формира от продажба на футболисти и обикновено е в рамките на 200 млн. евро.
Няма да видите Аталанта в топ 20 на най-богатите клубове, но тъкмо беше подсигурено трето участие в Шампионската лига за последните 5 години, а "Богинята" вече е и победител в Лига Европа.
Още по-впечатляващото е, че бергамаските печелят със смел, красив и атрактивен стил на игра. Но нека се върнем няколко години назад.
Преди мача на Аталанта с Кротоне през октомври 2016 г. наскоро назначеният Гасперини вече има основания да се страхува за поста си. Натрупал е 4 загуби в първите си 5 мача от Серия "А", а непознат човек го спира пред дома му в Бергамо.
Дали това е недоволен фен, който ще се нахвърли върху треньора? Не точно.
"Харесват ми идеите ти. Сигурен съм, че ще имаш успех тук", казва човекът на смаяния Гасперини. "Помислих, че ми се подиграва", признава по-късно наставникът.
В онзи мач Аталанта стигна до успех с 3:1 над Кротоне и Гасперини счита, че това го е спасило от уволнението. "После срещнах същия човек и той ме покани на обяд в къщата си, направи много хубаво ризото. Днес Паоло е страхотен приятел", споделя още Гасперини.
Доверието на общността и на шефовете няма как да не играе голяма роля за неговия успех.
Но преди всичко, 66-годишният Джан Пиеро е човек, който неизменно вярва в самия себе си и в своята футболна философия.
Специалистът разказва, че за десетилетие от треньорската си кариера неизменно се придържа към догмата да осигурява числено преимущество в защита. Но идва един мач срещу Ювентус, когато той още е треньор на Дженоа, и нещата внезапно се променят.
Срещу Юве Гасперини не изневерява на предпочитаната схема 3-4-3, но решава да заложи на персонална опека в отбрана, докато отборът му притежава топката - така печели един свободен играч, "когото можех да използвам за тактически маневри".
"Заслужаваше си риска и защитниците на Аталанта, които днес постоянно виждате да атакуват, са следствие от онова мое усещане", разяснява треньорът.
Този рисков подход понякога бива наказван, особено от съперници с по-големи бюджети и съответно повече индивидуални качества на футболистите.
"Всеки път като допуснем пет гола, аз обмислям дали да не започнем да подхождаме по друг начин. Но с асистента ми Тулио Грити сме твърдоглави. И през този сезон успяваме да направим силна серия, като същевременно се придържаме към идентичността си", радва се Гасперини.
Кампанията наистина е изключителна за "Богинята": класиране в топ 5 на калчото вече беше осигурено, достигането до финала за Купата си беше постижение, а Лига Европа е черешката на тортата.
Особено за клуб с бюджет за заплати от едва 29 млн. евро (за сравнение, този на Ювентус е над 74 млн.).
Гасперини е доказателството, че все още е възможно по-малките клубове да се конкурират с по-големите и не просто да ги надлъгват, а да ги побеждават с игра.
"Скромността не означава, че не трябва да си амбициозен. Твърдо вярвам, че е по-вероятно да постигаш добри резултати, ако играеш добър футбол", смята наставникът.
Но възходът нямаше да е възможен без семейство Перкаси, защото зад такива постижения обичайно стоят собственици, гарантиращи мъдро и разумно управление.
Антонио Перкаси е бивш футболист, принуден да се откаже още на 24 години, който впоследствие натрупва цяло състояние с бизнес в козметичния бранш.
Все пак той няма достатъчно дълбоки джобове, за да купува най-добрите италиански играчи, затова просто е принуден да управлява разумно.
И днес трудно ще намерите по-добре управляван клуб в Италия, пък и в цяла Европа.
Години наред Аталанта е на печалба, същевременно придоби стадиона си от местната община (само още четири отбора от Серия "А" притежават стадионите си), а после успя и да го модернизира според стандартите на УЕФА.
Последната фаза от реновацията ще приключи преди старта на следващия сезон и капацитетът ще се увеличи на 25 000 зрители.
"Това е най-голямата инвестиция в историята на Аталанта и сме много горди, защото тимът и хората от Бергамо заслужават стадион с такова качество", обявява синът на собственика Лука Перкаси.
Как успява Аталанта да се издържа и да се развива по този начин? Чрез откриване и развиване на футболисти с такава ефективност, каквато няма никой друг италиански клуб.
В момента академията на бергамаските е най-продуктивната в Серия "А" и Гасперини извлича най-доброто от наличния потенциал.
Аталанта стана фактор в Италия и Европа, когато избута на преден план свои юноши като Франк Кесие, Андреа Конти, Роберто Галярдини, Матия Калдара и Алесандро Бастони, а после ги продаде на огромна печалба.
Много пари бяха спечелени и от звезди на ниво юноши, които почти не играха за първия състав, но бяха продадени скъпо - например Деян Кулушевски и Амад Диало.
Има и примери като Расмус Хойлунд, за когото бяха платени 17 млн. на Щурм Грац, а после той беше купен от Манчестър Юнайтед за над 4 пъти повече.
Такива трансфери илюстрират умелата работа на скаутското звено и на директорите.
"Може би нашият изключителен път ще бъде по-добре оценен в следващите няколко години", отбеляза Гасперини в навечерието на вчерашния финал.
Големият триумф обаче гарантира, че още сега футболният свят ще говори за Аталанта.
И дори тези, които до момента не са го осъзнавали, ще разберат в какви мащаби този тим надскача финансовите си възможности.
Никой друг треньор - включително Пеп Гуардиола, Юрген Клоп или Карло Анчелоти - не може да се похвали с постиженията на Гасперини в продължение на толкова години при толкова ограничен бюджет.
Трябва да се върнем към времената на сър Алекс Фъргюсън в Абърдийн или на Ги Ру в Оксер, за да намерим нещо подобно.
"Невинаги успяваш да печелиш трофеи. Но когато напишеш история в клуб като нашия, това също значи много", подчерта Гасперини, след като Аталанта стана първият италиански отбор, побеждавал два пъти Ливърпул на "Анфийлд".
Живеем във футболна ера, диктувана от гигантски парични суми, и затова явления като Аталанта са толкова ценни.
А когато те стигнат до някой такъв връх като този в Лига Европа, усещането е като при дълго жадуван хепиенд.
