Когато Интер победи с 2:0 Фейенорд в началото на март, Симоне Индзаги получи въпрос дали отборът му се стреми към дубъл.
"Требъл", отговори треньорът и илюстрира с три пръста на дясната си ръка.
Тогава трите трофея все още бяха съвсем реална цел за клуба от Серия "А", чийто състав изглежда най-завършен и внушителен.
В онзи период Интер беше не само в елиминациите на Шампионската лига, но и на върха във вътрешното първенство и на полуфинал за Купата на Италия.
Ето че близо три месеца по-късно, ден преди европейския си финал, "нерадзурите" са на прага на величието, но и пред опасността да завършат сезона с празни ръце.
Предстоящият сблъсък за трофея в Шампионската лига е невероятно важен за този състав, който едва ли ще има нов шанс за такъв успех - и ако не се възползва, ще остане в паметта като отбор, който не е оползотворил потенциала си.
Загубеният преди две години финал в турнира беше тежък удар за Индзаги и футболистите му.
Вярно е, че те влязоха като аутсайдери в сблъсъка с Манчестър Сити и даже някои им предричаха разгромно поражение.
Но Интер се справи брилянтно, а треньорът демонстрира тактическата си вещина. В защита италианците неутрализираха противника, не трепнаха пред заплахата от головата машина Ерлинг Холанд и отстъпиха заради нещастен гол след рикоширало центриране.
В последната четвърт от мача Интер доминираше и пропусна няколко прекрасни положения да изравни, а Ромелу Лукаку беше главният виновник.
"Аз съм европейски шампион, защото играч пропусна на три метра от вратаря", призна после Пеп Гуардиола.
Все пак загубата подейства и окуражаващо на Интер, защото "нерадзурите" не отстъпваха на един от най-скъпите състави във футболната история и видяха, че има защо да вярват във възможностите си.
Натрупаната увереност изигра роля за спечеленото през миналия сезон Скудето, когато нямаше кой в Италия да им се опре.
Интер трябваше да дублира титлата си тази година, но допусна издънки, които спокойно можеше да избегне, и остана на точка зад Наполи.
Финалният спринт в Серия "А" предложи много драма и съсипващо за Интер се оказа равенството 2:2 с Лацио, при което беше допуснат изравнителен гол в 90-ата минута.
Всъщност обаче фаталният срив дойде още през април, когато тимът на Индзаги загуби от Болоня и Рома, а в дербито за Купата срещу Милан претърпя унизителна загуба с 0:3.
Тогава съставът в синьо-черно показа най-лошото си лице и изглеждаше изморен и изчерпан.
А по-опитните играчи сякаш вече не можеха да издържат на натоварванията и окапваха през вторите полувремена.
Уникалното е, че след тази криза Интер успя да се мобилизира, за да отстрани Барселона в едни от най-великите сблъсъци, които някога сме виждали в Шампионската лига.
Двата незабравими мача, завършили при общ резултат 7:6, напомниха колкото унищожителен може да бъде италианският гранд, особено в директни елиминации.
Интер е пълен с рутинирани турнирни бойци, които знаят как се печелят такива мачове, готови са да страдат и да оцеляват, когато са притиснати до стената.
Както Алесандро Бастони отбеляза след победата с 2:1 над Байерн Мюнхен: "Има отбори с повече индивидуален талант от нас, но ние сме способни да причиним огромни проблеми на всеки".
В утрешния финал Интер отново влиза като аутсайдер, а това е роля, в която видимо се чувства комфортно.
Индзаги направи много за израстването на този отбор, макар че той остава донякъде недооценен от широката публика и сякаш не получава заслуженото признание.
Но експертите виждат колко впечатляващо функционира Интер, когато идеите на Индзаги се разгърнат на игрището.
Гуардиола беше определил "нерадзурите" като "майсторите на защитата и преливането от една фаза в друга" - елементи, които най-вероятно ще са ключови срещу ПСЖ.
Но големият въпрос е дали Интер е запазил необходимата свежест за финалния мач, след като неведнъж през сезона отпадаше физически след почивката.
Това е най-възрастният отбор, достигнал елиминациите на Шампионската лига тази година, и в титулярния състав на финала се очакват четирима състезатели над 30 години (Франческо Ачерби, Ян Зомер, Хенрик Мхитарян и Хакан Чалханоглу).
Интер едва ли ще има по-млад титуляр от 26-годишния Бастони, което също е показателно.
Опитът определено е на страната на "нерадзурите" срещу този вълнуващ, но не толкова рутиниран противников отбор, воден от Луис Енрике.
Докато за Пари Сен Жермен голямото изпитание ще е да не се поддаде на емоциите, за Интер съмненията са свързани със способността да запази интензитета си максимално дълго.
Но ако трябва да се изтъкне най-важната разлика между двата тима - тя е тази, че ПСЖ има перспектива тепърва да се подобрява с тези играчи и този треньор.
Докато Интер е достигнал и дори може би вече преминал своя пик.
Часовникът тиктака за Индзаги и футболистите му, а през следващия сезон нищо чудно да се наложат сериозни промени.
Самият наставник призна, че има други оферти, а мълвата в Италия е, че обмисля предложение от Саудитска Арабия, което ще го направи най-скъпоплатения треньор в света.
Финално решение все още няма и в Интер ще опитат всичко, за да го задържат. Но дори Индзаги да остане, ядрото на "нерадзурите" трябва да бъде обновено и е много вероятно да се навлезе в преходен период.
За момента силите просто не достигат за борба на три фронта и 19-те изиграни мача повече от Наполи натежаха в развръзката за Скудетото.
За Интер остава един последен мач, който ще реши съдбата не само на настоящия сезон - ще реши и как ще бъде запомнен този отбор от бъдещите поколения.
Мечтата за требъл се изпари, но с победа в Мюнхен Симоне Индзаги и футболистите му ще си заслужат статута на клубни легенди.
Затова залогът за тях няма как да е по-голям.
