Съставът с най-висока средна възраст в Шампионската лига е този на Интер.
Но това не е нещо лошо, защото в този турнир понякога опитът е всичко. Видяхме го и снощи, когато ветераните имаха безценен принос Интер да надделее над вълнуващия млад отбор на Барселона, който на моменти изглежда напълно неудържим.
Всъщност Барса вече се виждаше на финала и голът на Рафиня за 3:2 в 88-ата минута сякаш беше заключителният удар в шеметния полуфинален сблъсък.
Но 37-годишният Франческо Ачерби не смяташе така.
Устремил се в атака в миговете между надеждата и отчаянието, централният защитник направи 3:3 в 93-тата минута. Това беше първи гол в евротурнирите в неговия живот!
Ачерби остави Интер жив и даде възможност двубоят да бъде спечелен в продълженията - а обратно в отбрана направи чудеса от храброст срещу Ламин Ямал и компания.
Не се учудвайте, че този футболист притежава такъв характер. Формирал го е след ужасна диагноза и именно заради манталитета си е ценен толкова високо от Симоне Индзаги.
Като млад той е лекомислен и буен като мнозина други на тази възраст. Пие, пренебрегва режима и пропилява първия голям шанс в кариерата си - трансфера в Милан.
Признава, че през сезон 2012/13 е страдал от депресия, мъчел се е да превъзмогне смъртта на баща си и е търсел утеха в алкохола. В крайна сметка остава само половин година при "росонерите".
По-късно, когато е в Сасуоло, научава тежката диагноза - рак на тестисите. Приема го като знак, че нещо в живота му не е наред.
"Дълго време се чувствах неуязвим. Наистина вършех лоши неща и пиех много, макар че все още бях силен на терена. Тялото ми ми помогна и късметът беше на моя страна", признава Ачерби.
"Може да изглежда странно, но след болестта наистина осъзнах колко много искам да бъда футболист. Години наред давах всичко от себе си, използвах целия си талант. Играех, но може би без страст, защото я бях изгубил. Тя се върна след болестта".
Франческо веднага претърпява операция, но проблемите не свършват, защото после ракът се завръща. Налага се футболистът да изкара още два месеца химиотерапия, а по същото време даже продължава да ходи на повечето тренировки.
Все пак завръщането му в игра е отложено за следващия сезон, но оттам нататък следва постоянен възход.
Ачерби вече разсъждава различно и успява наистина да разгърне потенциала си, става незаменим за Сасуоло и си поставя ясни цели - трансфер в голям клуб и достигане до националния отбор.
Когато е на 30 години, Лацио плаща 12 млн. евро за него и така бранителят започва да работи под ръководството на Симоне Индзаги.
"Когато Ачерби влезе в стаята, всички видяха задълбочен и сериозен човек", спомня си Масимилиано Фарис, асистентът на Индзаги. "Той излъчваше спокойствие, учтивост, усмивка, от която лъха позитивизъм. Притежава дух на победител".
Нищо чудно, че през лятото на 2022 г., когато Индзаги вече е преминал в Интер, той осъзнава, че има нужда от Ачерби и в новия си клуб.
Тогава треньорът се бори да спаси злополучен трансферен прозорец и публично се оплаква от шефовете си: "Не знам на какъв етап са преговорите и с кого. Просто казах на ръководството множество пъти и ще го кажа пак: много ми трябва нов защитник".
На следващия ден Франческо Ачерби е взет на пожар под наем от Лацио и се оказва, че доста трудно се е съгласил да си тръгне от мястото, където се справя толкова добре.
"Не им беше лесно да ме убедят. Но Индзаги изигра голяма роля, от първия ден казваше колко съм нужен на тима и ми даде цялата възможна подкрепа", разказва футболистът.
Тогава Ачерби вече е на 34 и треньорът се сблъсква с въпроси за какво му е играч на такава възраст, който освен това най-вероятно ще е резерва.
"Възрастта не казва нищо, той е лидер и страхотен защитник. Знам, че е достатъчно талантлив, за да бъде полезен на Интер дълго време" - колко ли са хората, които тогава искрено вярват на тези думи от Индзаги?
Но Ачерби показва, че няма да бъде фигурант в Интер и успява да се пребори за титулярно място.
Още преди това е изпълнил и другата си голяма мечта, защото е станал национал и е спечелил Евро 2020 с Италия.
С напредването на годините той сякаш е все по-стабилен и два пъти успя да спре един от най-страховитите съвременни голмайстори - Ерлинг Холанд.
Първият път беше във финала на Шампионската лига преди две години, макар че тогава Интер загуби от Манчестър Сити. После Холанд отново беше обезличен при нулевото равенство между двата тима миналата есен.
Процесите на подмладяване в Интер са неизбежни, но се очаква през лятото Индзаги да запази двама от застаряващите защитници - Ачерби и 33-годишния Стефан де Врай.
Двамата се конкурират за позицията в центъра на отбранителното трио и за треньора остават важни фигури.
Ачерби е предпочитан заради мощта и по-високия си ръст, който му позволява да доминира над снажни нападатели.
През този сезон той е №1 в Интер по пресечени топки и блокирани удари, печели и 88% от директните двубои в отбрана.
Масимилиано Фарис (асистент на Индзаги и в Интер, както преди в Лацио) дава изчерпателно описание на Франческо: "Той знае как да играе добре в защита и го прави, като не позволява на опонентите да се движат и притъпява атаките им. Ачерби ги затваря и не им позволява да действат. В това отношение е сред най-добрите в Италия и дори в света. Отличен е при преса и персонално покритие, така че го ценим много".
Има ли Ачерби някакви слабости? Несъмнено, и те не са малко.
Очевидно е бавен и му е комфортно срещу високи и мощни нападатели, но не и срещу експлозивни бързаци като тези в Барселона.
Индзаги обаче продължава да му има огромно доверие и вижда колко ценен е Франческо и с лидерските си качества.
В съблекалнята слушат ветерана и оценяват влиянието му, водят се и от неговия пример на терена.
Ачерби прави впечатление на човек, който никога не се предава - затова беше някак логично, че той ще е спасителят, когато Интер изглеждаше напълно погубен срещу Барса на "Джузепе Меаца".
Бранителят, превърнал се по необходимост в нападател, отбеляза гола на живота си.
И сега ще има още един, най-вероятно последен шанс, да стъпи на върха в Шампионската лига.
