Интер е на финала в Шампионската лига след епохални мачове с Барселона. Да не търсим повече думи, с които да ги описваме. Няма смисъл - който ги е гледал, сам ще намери в главата си достатъчно епитети за видяното в двата полуфинални двубоя.
Беше велико за гледане, стига да не сте от Интер или Барса, защото в такъв случай на моменти може да сте вдигали пулса до твърде неприлични граници. Не е добре за здравето този футбол, наистина.
Но за неутралните беше велико.
А на 31 май Интер може да сложи на главата си короната на европейски шампион никак не изненадващо. Поне за тези, които следят играта малко по-аналитично и опитват да виждат процесите зад резултатите.
Защото именно процес е името на това, което от 4 години се "приготвя" на "Сан Сиро".
Симоне Индзаги дойде в Интер през лятото на 2021 г., след като направи Лацио отбор от топ 4, спечели с него квота за Шампионската лига и гравира завинаги името си върху сърцата на лациалите с победата над Рома на финала на Копа Италия. Нямаше какво повече да постигне там.
В Интер ресурсите са други, амбициите - огромни, а самият Симоне, някога наричан Демона от Пиаченца като играч, не крие огромните си апетити да е треньор на най-, най-високо ниво. Учи усилено английски, за да е готов за деня (в неговата глава не е дали, а кога ще дойде), в който ще го покани гранд от Висшата лига. Готов е да застане дори начело на Реал Мадрид. Толкова високо се цели.
В Италия в последните години най-добрата възможност за европейски успех е Интер. Като трансферни бюджети, като гръбнак на състава, когато го пое през 2021-ва, а и като утвърдена стратегия и статут.
Първите привлечени в плана на Индзаги бяха Дъмфрис, Чалханоглу, Хоакин Кореа и Джеко. Първите трима още са в състава, а двама бяха титуляри срещу Барселона.
Демона завари в новия си клуб Де Фрай, Ди Марко, Дармиан, Бастони, Барела, Лаутаро. Останалите бяха други, различни от тези, които видяхме в епичните полуфинали.
За четири сезона Интер се промени, но по такъв начин, че парченце по парченце бе напасват пъзел на отбор, който да е готов да се изправи срещу всеки в света и да му се противопостави в един мач. Това е най-неприятният за среща в елиминациите състав в Европа - думите са на Хорхе Валдано, а "титлата" преди принадлежеше на Атлетико на Чоло.
Ачерби, Аслани и Мхитарян дойдоха следващото лято, наред с Лукаку, Онана и още няколко известни имена, които обаче не останаха част от проекта.
За миналия сезон Индзаги добави вратаря-герой Зомер, Павар, Бисек, Фратези, Карлос Аугусто, Тюрам и Арнаутович.
Преди настоящия пристигнаха поляците Залевски и Желински, както и Тареми от Порто. Нито един от тях не се превърна в титуляр, но допълниха и окомплектоваха състав, който е готов да се бие на три фронта.
Интер не стана шампион в първия сезон на Индзаги и за това той понесе огромни критики. Взе Суперкупата и Копа Италия. Година по-късно го повтори, но в шампионата пак остана без злато.
Най-после вдигна скудетото миналото лято, но този сезон стигна до пика - а и вероятно финалната права на този отбор и проект. Няколко фактора доказват, че четиригодишният цикъл вероятно ще е затворен на 31 май, независимо от резултата.
Интер бленува Шампионската лига от 15 години и именно това бе голямата цел на отбор, клуб и треньор, от първия ден на лятото на 2021 г.
Ливърпул елиминира в трудни мачове "нерадзурите" през пролетта на 2022 г., а след това игра финал. Година по-късно бе достигнат финал в Истанбул, където късметът и ужасните отигравания на Лукаку лишиха Интер от трофея срещу големия фаворит Манчестър Сити.
Последва отпадане от Атлетико - споменатия вече "най-неприятен" съперник, за да дойде пробивът пак до финал този сезон.
Четири похода към Еверест, две отпадания от супер здрави отбори (Ливърпул после стигна финала през 2022-ра, а Атлетико като цяло е китайска стена за отместване в този турнир), и два финала. Ето това е проектът на Индзаги.
Критикуван, че в два от трите сезона, а вероятно е да станат и в три от четирите, не е шампион със състава, който има. В Италия го съсипват заради това. Наполи и Милан му взеха две скудето, сега неаполитанците на Конте могат да му вземат и още едно.
С трите им точки аванс при три оставащи кръга, трудно е да се заложи срещу тях.
Провал ли е Индзаги тогава? Ако с най-силния състав в Серия "А" си шампион веднъж за три (а може би и четири) години, как това е успешно представяне? При условие, че и в четирите сезона започваш като фаворит да си на върха?
Ако питате обаче интеристите, онези, които си купуват абонаментни карти и пеят мощно от северната трибуна на "Сан Сиро", проектът може да бъде не просто успешен, а направо славен. А тези играчи в неговото сърце - да са легенди на идеята на "нерадзурите" и тяхната история.
Така, както никой с този клуб в сърцето няма да забрави Диего Милито, Матераци, Кордоба, Ето'о, Мота и останалите от тима, взел требъл през 2010-а, така няма да бъдат забравени и настоящите асове, ако Интер вдигне трофея на 31 май.
Целият проект и стратегия на Индзаги бе за достигането до този връх.
Веднъж стигна до него, но остана в подножието, не надигран, но победен от Сити. Два пъти спираше по-рано срещу много силни съперници. Сега мина през вероятно най-добрия отбор в Европа, за да опита отново.
Очевидно е, че с бекъп вариантите на всяка позиция, с далеч не архаичното, а доста гъвкаво като постройка 3-5-2, с умението да се адаптира и променя отборът му през мачовете от нисък блок и защитаване на собственото наказателно поле, през задържане на топката и смяна на темпото, до натиск и използване на фланговете, когато е необходимо, този Интер е конструиран да е боец в елиминационни фази на турнири. Не, че не го бива в първенството. Просто е непредвидим, когато трябва да го срещнеш на "внезапна смърт". И Барса го научи по трудния начин особено в първия мач, когато стартът и подходът на гостите бяха пълна изненада за каталунците.
Показателен факт колко корав е този тим в Европа: през сезона Интер е изоставал едва за 16 минути общо в резултата, в турнира на шампионите. Леверкузен вкара в първата минута от 4 добавени за 1:0 и така дойде загубата от бившия вече първенец на Германия с 0:1.
Байерн поведе с 1:0 на "Сан Сиро" в четвъртфиналния реванш, но само шест минути по-късно Интер изравни.
И Рафиня вкара за 2:3 в 87-ата минута на полуфиналния реванш, но в четвъртата от добавеното Ачерби изравни. И това е - 16 минути като догонващ общо. Разбира се, тези последните, преди да вкара Ачерби, щяха да са фатални за отпадане.
Въпросът дали проектът на Симоне Индзаги ще е успешен или не, ако остане с една титла за четири сезона, но пък с купата на шампионите, несъмнено ще бъде дискутиран дълго, дълго след финала.
Но има един, който сякаш намира бързо своя отговор.
Дали това е краят на проекта?
Така изглежда. Само един поглед към състава стига, за да предположим смело, че каквото и да стане в Мюнхен, този отбор трябва сериозно да бъде освежен и обновен, за да продължи пътя си.
А по всяка вероятност това ще се случва с нов наставник. Слуховете в Италия са, че Индзаги може да си тръгне дори при победа на финала. Изглежда много вероятно да го стори при поражение. И да потърси ново предизвикателство след четири години, хвърлени и фокусирани върху трофея с големите уши. Вероятно е да е в Англия.
Съставът.
Зомер е на 36 и, да, може да пази още. Но дали може да повтори този сезон на чудесата, които прави? Всеки следващ месец и година натрупват амортизация. Швейцарецът е едно от големите попадения на Интер в събирането на този корав отбор-претендент.
Де Фрай е на 33, Ачерби - на 37. Дармиан е на 35. Да, има ги Ди Марко (27), Бастони (26), Бисек (24), но дори Павар и Дъмфрис вече не са първа младост, а на ръба на кота "30".
И ако за защитата "рибилдът" изглежда възможен, нататък нещата са различни.
Фратези (25) и Барела (28) са единствените от гръбнака, които влизат в понятието "златна възраст". Чалханоглу е на 31, Мхитарян на 36. И двамата бяха твърди титуляри в последните мачове, най-важни за сезона.
Напред Лаутаро е твърда величина, но все повече се говори, че след седем години в Милано не е изключено да търси промяна. Нищо, че е капитан и символ. На 27 години за него това може да е последен шанс да опита да стане звезда и в Ла Лига или Висшата лига. Разбира се, да си генерал в Интер също е изкушаващо и той може да се чувства идеално да продължи да бъде такъв.
Тюрам е възхитителен и е на 27, но извън тях двамата влизаме пак в сянката на съмнението за бъдещето.
Тареми ще е на 33 след няколко седмици, Арнаутович е на 36, а Корея ще направи 31 това лято. Ще трябват поне двама нови нападатели. И още поне 2-3 попълнения в халфовата линия, за да изглежда Интер по-свеж, да преоткрие себе си за нови битки догодина.
Но тази тема засега не е актуална и интеристите не желаят да мислят по нея.
На хоризонта е само Мюнхен. Титлата в Италия също ще бъде преследвана, но голямата цел остава една.
Светият граал на футбола.
