Кой каквото иска да ви казва. Да знаете, че става дума за пари. Или, когато "не е просто за пари", става дума за много пари.
През тази седмица започва новата Шампионска лига и, Бога ми, тя наистина е нова. Това е революция за турнира, който революцинно промени футбола в началото на 90-те години на миналия век, превръщайки най-романтичното състезание на преки елиминации в Европа в модел с групова фаза.
Еволюцията на Шампионската лига мина през елиминации и полуфинални групи, после и през разделяне на две групи по 4 тима след серия пресявки. За да се стигне до този регламент, който до миналия сезон бе в сила и, за мнозина, бе приет за даденост.
Но УЕФА промени регламента драстично и от тази есен, започвайки на 17 септември, ще гледаме съвсем ново състезание.
В него ще има 36, а не 32 отбора, но не това е най-съществената промяна. Груповата фаза реално е премахната. Вероятно вече сте наясно как функционира нововъдението:
- 8 (а не 6) кръга на надпреварата до средата на януари, в които всеки отбор среща 8 съперника на "случаен" принцип. Четири пъти е домакин, четири пъти гост.
- В края на този етап се прави класиране и първите 8 отбора с най-много точки отиват директно на осминафинал. Тези от 9-о до 24-о място (16 състава) играят плеойфен рунд в края на януари и началото на февруари (разменено гостуване), за да определят втората партида от осем за осминафиналите.
- Осминафинал, четвъртфинал, полуфинал, финал - нататък е ясно.
Защо се предприе промяната?
Официално, защото УЕФА иска по-големи телевизионни и рекламни договори, а интересът към тези мачове ще се върне. Есенната групова фаза се бе превърнала в малко "мудна" - изненадите бяха рядкост, защото в група трудно се събираха по повече от 2 от най-силните състави. И те, обикновено, си отиваха в елиминациите в пакет.
Сега имаме Милан - Ливърпул, Манчестър Сити - Интер, Цървена Звезда - Бенфика и Ювентус - ПСВ Айндховен още в първия кръг. Четири сблъсъка на европейски шампиони.
Във втория е романтиката Астън Вила - Байерн, но също така и Арсенал - ПСЖ, и Бенфика - Атлетико...
С две думи - ще има по-яки мачове рано-рано. И практически всяка седмица. И в този смисъл определено новият формат би следвало да е позитивен за интереса (разбирай, и финансово за УЕФА). Спасения за турнира, го нарекоха.
Но всъщност, не са малко тези, които виждат "спасение" не толкова като връщане на позагубен интерес, а като антидот на Суперлигата. Сянката на този проект, зад който застана Флорентино Перес, а също и могъщата фамилия Аниели и Юве, никак не се е скрила със залеза.
Тази сянка е там и няма да ходи никъде. Нещо повече - ако се замислим, УЕФА реално тръгна именно по пътя, трасиран от идейния проект "Суперлига".
Какво беше разписано в съобщението от Перес, Аниели и още 10 европейски гранда през октомври 2021 г., което разтърси футбола и накара феновете да излизат на протести?
Ето какво:
- Участват 20 клуба, като 15 от тях са "учредители" и не се променят. Това е копирано от баскетболната Евролига. Останалите 5 минават пред квалификации, за да стигнат всеки сезон до масата на най-големите. При останалите 15, които не стават от нея.
- Две групи от по 10 отбора, като всеки тим има 18 мача - 9 навън, 9 у дома.
- Първите три от всяка група се класират директно за четвъртфинал, а останалите 2 места там се разпределят в плейофен кръг между четвъртите и петите в групите.
Това са 197 мача. 180 в групите, 17 в елиминациите.
Приликите са очевидни, нали? 189 мача на сезона, далеч повече от досегашните 125.
Разликата е, че УЕФА е запазила принципа на неуседналост - никой няма запазено право да играе в турнира, ако не се класира за него - било като шампион, било като носител на Лига Европа, или през квота от първенството на страната му, или квалификации. Това е американски модел (донякъде) - отборите в трите топ лиги на Щатите по бейзбол, американски футбол и баскетбол не изпадат. И не воюват за правото си всеки сезон да са в лигата - те са си там винаги.
Не е ли твърде очевидно, че идеята за повече и по-чести срещи на грандовете от континента е същата? Не е ли очевадно, че стремежът е за по-дълъг турнир?
Имаме тридневна сесия в седмиците с мачове, а не само вторник и сряда, както досега. Имаме първа фаза до късните дни на януари, не до средата на декември. И почти веднага стартират елиминациите. Реално - това е турнир, които продължава от юли с първите пресявки, до края на май. 10 месеца и половина непрекъснат футбол.
Това е като... лига. Защото това е пътят към Суперлигата.
Въпросите около такава теория не са малко. Например - как Флорентино и компанията A22 Sports Management, които дадоха на УЕФА и ФИФА, оспорвайки правото им на монополизиране на администрирането на футболни турнири, ще седне на една маса с ръководителите на тези организации, за реализиране на идеята. Ами, може и да не го прави. Защото, евентуално продължаване на тенденцията след 2, 3 или 4 години по пътя към тяхната идея, може да накара учредителите на Суперлигата да оттеглят исковете си и да се включат. Нали това е целта им? Дори и УЕФА да ръководи турнира.
Може би онова съобщение, поразило като гръм футбола, от октомври 2021-ва, бе точно предупреждение към УЕФА, за да се задвижат промени във формата на Шампионската лига? Нещо като извиване на ръце в стил "можем и без вас и искаме това, това и това"?
Да не забравяме, че Флорентино влезе в полемика с ФИФА за Световното клубно първенство през 2025-а, което е Мусалата на спортно-техническото безумие след сезон с 60-70 мача за водещите играчи и клубове, особено в Европа. Но след заплахата на боса на Реал, че "Мадрид може и сам да си продава правата и няма нужда да участва в този нов формат", нещата днес са изгладени и Реал ще пътува с всички звезди за Щатите през лятото догодина.
А Световното клубно първенство не е ли пак в услуга на тези (Реал, Юве, Барса и останалите), които искат по-голям пай от тв права и реклама?
Разбира се, че е. Още една мини Суперлига, но този път и с най-големите играчи на останалите пазари във футбола - Азия, Америка... Още по-добре.
Това е пътят на футбола, то се е видяло. За зрителите пред телевизора във вторник, сряда и четвъртък от тази седмица ще е по-интересно.
В това спор няма. Има куп големи мачове, не както в груповия формат предходни години.
Въпросът е, когато някой изиграе 70-75 мача от юли до юли (асовете на Сити и Реал, например) с клубен и национален отбор, какво очакваме да показва на игрището?
Или това не е най-важното? Договорите ще са все по-тлъсти, интересът - огромен. Мачове, мачове...
В крайна сметка, нека има хляб и зрелища.
Големите акули са на път да постигнат своето, а преди три години си мислехме, че проектът "Суперлига" е мъртъв, след като феновете на клубовете, които го предложиха (особено в Англия) скочиха здраво на босовете за това.
Оказва се, че слуховете за смъртта му са силно преувеличени.
