„Светла му памет”.
Един от най-често срещаните изрази след нечия смърт ни напомня, че, колкото и клиширано да звучи, дори след сетния си дъх починалият продължава да живее в спомените на близките си хора, колегите, а понякога и в зависимост от професията – и на почитателите си.
2018-а вече си отива, като взе със себе си не малко познати лица от българския обществен живот. През годината се простигхме с актьори, политици, алпинисти, музиканти, спортисти, представители на академичния свят и бизнеса. Едни от тях известни най-вече в своите собствени професионални среди, други – познати на масовата публика заради естеството на работата си.
Някои просто достигнаха края на своя житейски път и непрощаващото време реши, че им е време да продължат пътя си като спомени. Но имаше и такива, които поради една или друга причина напуснаха този свят твърде рано.
Не ни остава друго освен да ги помним. Да се учим и да взимаме добрия пример от това, което са постигнали.
В галерията ще откриете някои от добре познатите български общественици и творци, които ни напуснаха тази година.
Поклон!
Щеше да е хубаво и за Божидар Димитров да бяхте казали някоя дума. Направи много за популяризирането на историята.
Освен това не е лошо да се поучите от британските си колеги, които сте дали като допълнение по темата. Там се почва с факти за покойника и накрая е смъртта. Вие - починал еди-кога-си и после - кой какъв е. Ами, не се прави така...