23 книги, които трябва да прочетем през живота си

Чел съм само три от тях

Ето пък според Бил Гейтс кои били петте книги, които трябвало да прочетем това лято: http://www.cnbc.com/2017/05/22/5-books-bill-gates-suggests-you-read-this-summer.html?utm_content=buffer8ab8c&utm_medium=social&utm_source=twitter.com&utm_campaign=buffer

Как тъй Паулу Коелю се нареди до Бредбъри и Вонегът...

Концепцията е погрешна. Не се четат книги. Четат се автори. Те са толкова много и всичките прекрасни. Да изредим малко, бих започнал така: Трябва да се прочете всичко от...Омир, Есхил, Платон, Аристотел, Тукидид....Овидий, Петроний, Цицерон, Цезар....Окам, Аквински, Мор, Кампанела, Данте, Рабле, Вийон, Уолпол, Сервантес...Гьоте, Волтер, Русо, Дантон, Сент Джюст, Робеспиер. ....Мопасан, Балзак, Юго, Скот, Бърнс, Шели, Байрон, Верн, Пушкин, Лермонтов, Толстой, Достоевски, Гогол Чехов...Раковски, Ботев, Левски, Стамболов, Вазов, Смирненски , Милев, Вапцаров, Далчев...Кафка, Хесе, Сартр, Ръсел...Еко, Маркес, Хемингуей, Фитцджералд, Кортасар, Лондон, Бредбъри, Хайнлайн, Саймък, Стругацки, Буличов......списъка е необхватен! Къде е авторката на Пипи, авторите на 12-те стола и много,много, много прекрасни книги? Не се поддавайте на снобски класификации. Четете, което ви харесва, но четете.

Хм, 5-те книги, 23-те книги, 10-те книги, 10 начина за не знам кво си, 9 причини да правиш това, онова, или пък да не го правиш ...... ега ти тъпотията! Явно гледат в тавана и след това пишат. А относно книгите - още много може да се добавя, при това като се посочват направо авторите - Дж.Селинджър, Робърт Пърсиг, Ерих Мария Ремарк, Р.Чандлър, Сър Артър Кларк /за мен няма друг учен и писател-фантаст като него/, Карлос Кастанеда и т.н. и т.н. И въобще, въпросният "пакет" който всеки "трябва" да прочете зависи от това за какво чете - за да е в крак с модата, за да се наслаждава на литературно майсторство или пък защото дълбае и търси отговори на въпроси, които може да намери и в някоя от скандинавските саги, примерно.

Четенето на книга е идеален ден за лов на рибка бананка.

Абе, другари, Ма в "пакета" не трябва ли да се включи и Библията бе, а? Или викате - то това не е книга бе, льольо? И като видя СамВаймс-а, че се бяха събрали на едно място хора и пишеха за разни книги, рече и той да сподели. И като видя после, че и Свинския беше писал, попита го: "Ти какво мислиш за Айн Ранд?" И онзи се замисли и мисли дълго. И след туй писа дълго и дълбокомислено. И спогледаха се другите и си рекоха: "Тия са луди!"

Като гледам това са само англоезични автори!

38 SamVaims | 20.06.201720:13 "Отново, защо? На теб например как и кога "обществото" ти е помогнало? Кой или какво е "обществото" според теб? Имагинерно понятие за наивни социалисти" Бакалската щерка Тачър също ги редеше подобни - нямало такова нещо, като общество, а имало индивиди. Тъпизъм от висша степен. Все едно да кажеш - "Няма такова нещо като човек. Има атоми." Второто не, че не е вярно, но това не означава, че не е вярно и първото. Докато за Тачър и Айн Ранд /от която, искам да се похваля, че не съм чел нищо, няма и да прочета - все пак се считам за нормален/, щом второто е вярно, значи е вярно само то. Така е по-лесно. Иначе, ако има и още нещо вярно, подобни индивиди изпадат в смут. Обществото не е имагинерно понятие, а точно обратното - нещо съвсем реално. Това се доказва от принципа, на който се крепи ерзац-капитализма в целия свят през последните 30-на години - национализиране на загубите и приватизиране на печалбите. Това без общество, което да поема загубите и от което да се смуче, няма как да стане.

Прочетете, какво е написал ЧервеноРуския нечовекоподобен "Хари", относно смъртта на американския студент. Целата ЧервеноРуска сгань само за това жадува: за блага, които да заграби и за кръвта на "враговете", които да пролее, както са го правили дедовците им ( АБпФК и слугите на АБпФК)

Прав е Loki, добрите книги/автори нямат край, всеки може да си добави, колкото ще: "Златното магаре" на Апулей, Плутарх, Цезар, Светоний ..., "Човешка комедия", великите разказвачи Чехов и Дж Лондон, "Майстора и Маргарита", един от най-великите романи на вс времена... А пък българинът не може да не е чел, освен вс останало: "Именникът на българските владетели", Историята на Отец Паисий, фейлетоните на Ботйов, Захари Стоянов - Записките и разбира се "Хр Ботйов, опит за биография", П Яворов - не само поезията, но и " Хайдушки копнения"," големите разказвачи Елин Пелин и Й Йовков, Хр Смирненски - "Приказка за стълбата"....но виж, Вацаров не бих препоръчал (нечист човек, нац предател в чистият си химически вид, отказал се публично и писмено от българския си произход и приел чужда, току що измислена националност, пропагандирал я горещо години наред, а освен нея и още две, пак антибългарски; изобщо чудовищно е падението на сина на големия патриот и борец Йонко Вапцаров

Свински, Отново си се поддал на слабостта да привнасяш собствените си мисли като такива на други. Към никого не изпитвам ненавист. Ако беше така, щях да организирам или да се включа в група, която да провежда публични, ритуални изгаряния на книгите на Айн Ранд. Няма да го направя, естествено. Освен това, нямам намерение да ти спестявам каквото и да било, защото съм широкопръст. В последните няколко десетилетия, подобни автори и "мислители" са предпочитана и удобна индулгенция за съвестта на индивидуалистично-егоистично настроени типове. Егоизма и индивидуализма са заложени във всеки човек, но освен тях са заложени множество други качества и способности, а човекът е оставен сам да прави избор. Абсолютизирането на което и да било от тях означава да се абсолютизира част от цялото, което внася дисбаланс, а освен това изкривява посоката към основната цел на философията - да намери един единствен отговор на всички въпроси. Друг е въпроса, че това вече е в сферата на идеалното. На практика, такава цел според мен е недостижима. Но, както казват източните мъдреци - смисълът не е в това да се изкачи върха. Смисълът е в самото изкачване. По едно време бях решил да прочета нещо от въпросната авторка, но осъзнах, че усещането за напразно изгубено време с поредното интелектуално лигавене, ще е по-силно. Може би, ако бях по-млад.

Ако бяха четирицифрено число си струва да коментираме.

Аз бих препоръчал на всички книгата "Не без дъщеря ми". Страхотна е. И продължениет,което се казва " От любов към дъщеря ми" ,Благодаря

Четем,четем,четем и накрая пак стигаме до Омир и неговата "Илиада"! Никой не може да пише така като него... Влезте в Читанката и се убедете отново...