Българските университети не са като френските. Никой нашенски ВУЗ не може да се похвали със статута на остров на различното, на интелектуалната съпротива срещу всепроникващата тъпота.
И преди, и сега университетът е по-скоро пространство, където плахо стърчи опитът за алтернативност на малцина сред морето от безразлични преподаватели и сиви състуденти - без значение дали са притежатели на едър комсомолски пърхот или на гелосани фешън прически.
Вероятно затова и множеството подминава галерия "Алма Матер" в Софийския университет, без даже един поглед през стъклените стени. А изложбата "Младежката контракултура в България през 70-те и 80-те години" си струва.
Михаил Груев, Боян Гюзелев (двамата работят по мащабен проект по темата), Нели Недева - Воева и Роберт Леви са събрали фотографии и китари, факсимилета от документи на ДС и милицията, цитати и предмети, превърнали се в артефакти от епоха, когато поривите към свобода са били мачкани, задушавани, заглушавани...
Лица - Места - Събития
За 20-те ми минути вътре в двете зали влизат 4-5 човека и от тях само един прилича на студент. Преди ден в двете зали е било пълно с момчета и момичета - побелели, качили по някое килце и по няколко тона житейски опит. Лицата им са на снимките и паната по стените - същите, но с близо 30 години по-млади.
В изложбата художественото е на втори план. Много снимки са дошли от домашно проявени черно-бели ленти, нямат съвършена композиция, някои даже са размазани. Други са излезли от статичните вестникарски страници на официозния печат.
И, въпреки това, те говорят много - за рокерите, скейтърите, метълите, пънкарите, уейвърите и хипарите... за всички "цветя от края на 80-те", за които пеят съвременниците "Ревю".
В кадър попадат младите Милена и Васил Гюров, безсмъртният Димитър Воев, "Контрол", кюстендилските първопроходници "Нови цветя" и други. На някои снимки дългокоси момчета с китари позират, на други дивеят на сцена (в това число и сцената на Летния театър, откъдето милицията сваля "Кале" през май 1987 г.).
Преобладават обаче сцените от всекидневието на едни изпълнени с надежда и нетърпимост към калъпа млади хора - с лепенките по шкафовете, гребените и другите странни видове 80-арски прически, якетата с нашивки, масовките пред сцената, настръхналите от антени покриви, надписите по стените, култовите места за среща ("Кравай", Стената, Античният театър в Пловдив...) и плажовете, където се е появил уникалният "Джулай".
Чудно какво се е случило с тях след 10 ноември? Колко са успели в новия свят на промяната/промените и колко са се оказали непригодни за свободния (ужким) живот? Кои са тук, а кои - там...
Реакцията
Комунистическата власт, даже в периода на старческо оглупяване, никога не е спирала да се бори с "идеологическата диверсия", "групите на нездрава основа" и „битовата разложеност" и други подобни. На нея е посветена специална част от изложбата. Документи на Комсомола громят зловредното влияние на западната култура на пано, където компания им правят снимки на Тодор Живков, милиционер и манифестация. Има и артефакт - партийна книжка.
Друго пано е посветено на казармата. Снимки от войнишки клетви и такива с приятели.
Закъде без пропаганда и агитация. "Забавните" и верни на партийната линия карикатури (част от които и на Доньо Донев) срещу упадъчния начин на живот са показани до безвкусно оформени и отровно зелени на цвят брошури, разпространявани от МВР.
Покрай разказа за един от добре познатите на онова МВР Дани Беловарски - Гумата и усмихнатите му снимки са подредени и много факсимилета с печат "Вярно с оригинала" и непроизносимата абревиатура КРДОПБГДСРСБНА (или просто Комисия по досиетата).
Така в документ от 23.12.1986 г. разузнавачът Е. Чолаков описва в характерния за службите стил как другарят Беловарски посетил концерт на Scorpions в Унгария. За Гумата докладват цели четирима агенти - Иван, Андрей, Плутон и Филип. Най-тежките обвинения са, че младежът е разлепял некролози на починали вокал на AC/DC Бон Скот и е продавал значки на метъл групи.
Другарят Чолаков заключва, че Беловарски е "един от тези, които са допринесли за популяризирането на упадъчното музикално течение "хеви-метъл" в столицата".
Някои намират своята младост
Възрастна дама разглежда с интерес фотосите в двете зали. Отделя по няколко минути на по-интересните. Тя помни спрялото време, но твърди, че не се е сблъсквала с по-различните младежи. "По-праволинейно съм вървяла в живота", признава тя и посочва, че никой от познатите й не е имал проблеми с властта. Научила за "другите" българи от книгите на Виктор Пасков.
Питам я какво я довело на изложбата. Жената вижда парчета от своята младост в задните планове на снимките - познатите места, познатата атмосфера, на фона на която други са търсели различния път. Признава, че не й допадат "зверските" физиономии на част от концертните кадри, но ги приема за нещо нормално - все пак са млади.
Защо почти никой от студентите днес не се спира? "На младите хора не им е интересно, занимават се най-вече със себе си".
