Когато хеви метълът беше жив упадък

Българските университети не са като френските. Никой нашенски ВУЗ не може да се похвали със статута на остров на различното, на интелектуалната съпротива срещу всепроникващата тъпота.

И преди, и сега университетът е по-скоро пространство, където плахо стърчи опитът за алтернативност на малцина сред морето от безразлични преподаватели и сиви състуденти - без значение дали са притежатели на едър комсомолски пърхот или на гелосани фешън прически.

Вероятно затова и множеството подминава галерия "Алма Матер" в Софийския университет, без даже един поглед през стъклените стени. А изложбата "Младежката контракултура в България през 70-те и 80-те години" си струва.

Михаил Груев, Боян Гюзелев (двамата работят по мащабен проект по темата), Нели Недева - Воева и Роберт Леви са събрали фотографии и китари, факсимилета от документи на ДС и милицията, цитати и предмети, превърнали се в артефакти от епоха, когато поривите към свобода са били мачкани, задушавани, заглушавани...

Лица - Места - Събития

За 20-те ми минути вътре в двете зали влизат 4-5 човека и от тях само един прилича на студент. Преди ден в двете зали е било пълно с момчета и момичета - побелели, качили по някое килце и по няколко тона житейски опит. Лицата им са на снимките и паната по стените - същите, но с близо 30 години по-млади.

В изложбата художественото е на втори план. Много снимки са дошли от домашно проявени черно-бели ленти, нямат съвършена композиция, някои даже са размазани. Други са излезли от статичните вестникарски страници на официозния печат.

И, въпреки това, те говорят много - за рокерите, скейтърите, метълите, пънкарите, уейвърите и хипарите... за всички "цветя от края на 80-те", за които пеят съвременниците "Ревю".

В кадър попадат младите Милена и Васил Гюров, безсмъртният Димитър Воев, "Контрол", кюстендилските първопроходници "Нови цветя" и други. На някои снимки дългокоси момчета с китари позират, на други дивеят на сцена (в това число и сцената на Летния театър, откъдето милицията сваля "Кале" през май 1987 г.).

Преобладават обаче сцените от всекидневието на едни изпълнени с надежда и нетърпимост към калъпа млади хора - с лепенките по шкафовете, гребените и другите странни видове 80-арски прически, якетата с нашивки, масовките пред сцената, настръхналите от антени покриви, надписите по стените, култовите места за среща ("Кравай", Стената, Античният театър в Пловдив...) и плажовете, където се е появил уникалният "Джулай".

Чудно какво се е случило с тях след 10 ноември? Колко са успели в новия свят на промяната/промените и колко са се оказали непригодни за свободния (ужким) живот? Кои са тук, а кои - там...

Реакцията

Комунистическата власт, даже в периода на старческо оглупяване, никога не е спирала да се бори с "идеологическата диверсия", "групите на нездрава основа" и „битовата разложеност" и други подобни. На нея е посветена специална част от изложбата. Документи на Комсомола громят зловредното влияние на западната култура на пано, където компания им правят снимки на Тодор Живков, милиционер и манифестация. Има и артефакт - партийна книжка.

Друго пано е посветено на казармата. Снимки от войнишки клетви и такива с приятели.

Закъде без пропаганда и агитация. "Забавните" и верни на партийната линия карикатури (част от които и на Доньо Донев) срещу упадъчния начин на живот са показани до безвкусно оформени и отровно зелени на цвят брошури, разпространявани от МВР.

Покрай разказа за един от добре познатите на онова МВР Дани Беловарски - Гумата и усмихнатите му снимки са подредени и много факсимилета с печат "Вярно с оригинала" и непроизносимата абревиатура КРДОПБГДСРСБНА (или просто Комисия по досиетата).

Така в документ от 23.12.1986 г. разузнавачът Е. Чолаков описва в характерния за службите стил как другарят Беловарски посетил концерт на Scorpions в Унгария. За Гумата докладват цели четирима агенти - Иван, Андрей, Плутон и Филип. Най-тежките обвинения са, че младежът е разлепял некролози на починали вокал на AC/DC Бон Скот и е продавал значки на метъл групи.

Другарят Чолаков заключва, че Беловарски е "един от тези, които са допринесли за популяризирането на упадъчното музикално течение "хеви-метъл" в столицата".

Някои намират своята младост

Възрастна дама разглежда с интерес фотосите в двете зали. Отделя по няколко минути на по-интересните. Тя помни спрялото време, но твърди, че не се е сблъсквала с по-различните младежи. "По-праволинейно съм вървяла в живота", признава тя и посочва, че никой от познатите й не е имал проблеми с властта. Научила за "другите" българи от книгите на Виктор Пасков.

Питам я какво я довело на изложбата. Жената вижда парчета от своята младост в задните планове на снимките - познатите места, познатата атмосфера, на фона на която други са търсели различния път. Признава, че не й допадат "зверските" физиономии на част от концертните кадри, но ги приема за нещо нормално - все пак са млади.

Защо почти никой от студентите днес не се спира? "На младите хора не им е интересно, занимават се най-вече със себе си".