Поздравявам македонското външно министерство, задето е издигнало паметник на автора на "Строители на съвременна България" Симеон Радев в Скопие. Защото държавата България още не го е направила.
За тази държава Симеон Радев се би като доброволец в Балканската война, работи близо тридесет години като дипломат и й завещава цялото си имущество. Дори бюст няма. Има уличка на свое име, дори не булевард - и на училище в Перник. ("Македонците присвоиха патрона на езиковата гимназия Симеон Радев" - така сайтът За Перник коментира темата!)
Оная Байтошова държава я разбираме. Едва ли човек като Т. Живков, първо поколение с обувки, е в състояние да оцени личност като Симеон Радев, който умира през 1967 г. в дома си в София. В последните 23 години от живота си - след 1944 г., е бил отрязан достъпът му до медиите и каквато и да е обществена дейност. За разлика от номенклатурчиците, живеещи на спец снабдяване, този ерудит и интелектуалец е живял твърде оскъдно със семейството си и преживявал благодарение на "милостта" на Тодор Павлов.
Добре, че поне са му оставили жилището. Сега този апартамент се опитват да го направят дом-музей поне от две години - и още не е открит.
Ако тази държава я беше еня за такива уникални хора като Симеон Радев, щеше да намери средства, за да издаде мемоарите му, които той е диктувала на сина си Траян Радев. От тях са издадени само "Ранни спомени" и още малко спомени, а 12 тома се съхраняват в БАН. Нека си отлежават...
Не са публикувани и до ден днешен 4 и 5 том от "Строителите на съвременна България". Третият излезе век след написването му. А дойде време да се пише за разрушителите й.
Хора като Божидар Димитров преживяват от езика на омразата
Смешна е иронията, с която историкът и шеф на НИМ проф. Божидар Димитров коментира новината за скулптурата на Симеон Радев на покрива на македонското Външно.
Димитров, работил и за ДС с познанията си за "македонизма", гледа на това като "присвояване" на българско светило. Обяснимо. Хора като него преживяват именно от сътворения от тях език на омразата - от времето на ДС и УДБА, между две държави, които в миналото са били един народ.
С такива хора е пълно и от двете страни на Гюешево.
Всъщност има ли значение къде ще има статуя на този знаменит човек, родил се в Ресен, когато селището е било в турската, пардон, османска провинция Македония, а сега е в Република Македония, на 16 години е станал член на Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация по предложение на Гоце Делчев, учредител на Македонския научен институт.
Работил в няколко европейски столици, личен приятел на Борис Сарафов, пишел си е с цар Фердинанд и Борис Трети, участвал активно във външната политика на България, действал за Солунското примирие, подписал Ангорската спогодба...
Македонски дипломати и историци искали да му поставят паметна плоча в Париж. Това го казва - осъдително - пак Божидар Димитров. Да бяха я поставили. Щяха да ни засрамят, че никой от нашите не е излязъл с такова предложение. Или са се притеснили, че вестникът, излизал на френски език в периода 1902-1903, се е наричал Le Mouvement Macedonien, и е имал за цел да осветли Европа по македонския въпрос. Освобождението на Македония е било истинска кауза за Симеон Радев.
Разбира се, "новината" за скулптурата на Радев, поставена на покрива на македонското Министерство за надворешни работи излиза през агенция "Фокус", съобщена от читателя на "Фокус" Иван Колев. И, разбира се, ще я подемат някои медии в България, в стилистиката на Божидар Димитров: как Македония, видите ли, отново ни краде светилата, историята, героите...
И Б. Димитров продължава: "Паметници и бюстове в Скопие вече имат един от последните владетели на Първото българско царство - цар Самуил, ръководителите на ВМОРО - Гоце Делчев и Дамян Груев, репресираните и отричани Методи Шаторов, убит от сърби на Милеви скали, Пазарджишко, и Методи Андонов - Ченто, лежал в затвора в Идризово в процеса на дебългаризацията на Македония".
Ами нека. Един народ, едни герои. Какво толкоз? Както и да делят братята семейното имане, мъртвите все ще се почитат - или и за тях Димитров ще иска бг гражданство от президента.
"...в сърцето ми се зароди една голяма надежда, че един ден моят бюст ще стои пред Музея на Македония в Скопие. Защото да построиш паметник на Симеон Радев, автор на "Строители на съвременна България", а не на "Строители на съвременна Македония", дългогодишен дипломат в българското, а не - в Македонското външно министерство, може да означава само едно: че тихомълком македонците признават, че са българи, и че тяхното Външно министерство е филиал на българското Външно".
Грешен извод. Всъщност твърде глупава манипулация.
"Вече чух, че бюст на цар Борис ІІІ ще стои пред Скопския университет, тъй като той го е основал. Аз поздравявам онези македонски интелектуалци, които са решили да поставят този паметник", казва Божидар Димитров.
И ние ги поздравяваме. Ние, хората, които се срамуват, че българската държава се сеща за героите си само когато някой друг ги увековечи.
Прочетете "Ранни спомени" и ще ви стане ясно защо толкова лесно бе присвоена българската история. И в момента в историята, изучавана в България, а не в Македония има толкова много антибългарски манипулации, че е елементарно т.н. македонци да си я присвоят. Ще научите, че последния БЪЛГАРСКИ, а не македонски, патриарх е бил през 18 век в Охрид и почитан от населението като БЪЛГАРСКИ, а не псевдомакедонски патриарх. Ама не, за радост на локалните патриоти "нашто село си е най-убаво" ние задраскваме цели векове от нашата история, от БЪЛГАРСКАТА история. Ами като не ги искаме, защо да се учудваме, че т.н. македонци си ги взимат.
Мъжки, повече не минавай от тук, щото си много зле с историята. Какъв "български патриарх", и то "последен", те гони "в края на 18 в."?! Последния български патриарх, преди възстановяването на патриаршията ни през 20-ти век, е патриарх Евтимий Търновски, който умира в заточение през 14-ти век. Вземи да прочетеш нещо, че се излагаш.
Какъв патриарх изобщо през 18 век? И екзарх не сме имали и нищо по това време.
До 1-ви. Това за войниците на Сашо Македонски е легенда, популярна сред някои от местните народи. И с оглед на това, че Бактрия е едно от вероятните места, където да се търси Прародината, Б.Д. е решил да я включи в теориите си. Лично аз съм скептичен към легенди от преди н.е., но той така си е преценил, какво да го правим. До 2-ри. Имаш предвид вероятно Охридската архиепископия. Тя може да е пряк наследник на Преславската патриаршия, но си е архиепископия, объркал си се. Иначе си съвършено прав, че днес учим преимуществено историята на българите само из днешните български територии и забравяме останалите. Нищо чудно, че скопските недоразумения със самосъзнание на титовски партизанин постоянно си присвояват забравените български герои.
Кат на нашта държава не и пука за историята ни, а и ние и позволяваме да не и пука - други държави дето отчаяно се стремят да се самолегитимират ще ни я крадат и променят както си искат. А най-смешното е ако по някакво чудо Македонците успеят да се запазят като държава по-дълго от България, която от нехаене до 30 години е обречена на изчезване и заменяне от Мангалистан.
Ние сме стъпкани от чудовищна взаимна омраза!Стигнали сме до такова жалко падение,при което "демокраната ни власт" се грижи за кучетата си повече, отколкото за своите граждани.Благодарение на тази омраза живите българи се стапят със същото темпо,с което ни завземат кучешките популации.Вече мечтая да се върнат виетнамците,защото поне те са хора!
До Шебек Хасан Цитирах дословно Симеон Радев - Ранни спомени Ако не си го чел, прочети го, понякога е интересно. И именно той пише за патриарха. Там го прочетох за първи път. А за познания по история - ами чети и ти де.
Цитирам Симеон Радев: Било като че ли е възкръснал оплакваният патриарх Арсений и се връща от заточението си, за да седне на своя престол. Лесно е да си представим и чувствата, които са вълнували самия Натанаил. Охрид бе свързан с най-свещените му мечти. През време на Възраждането той пръв бе заговорил за възстановяването на Охридската патриаршия. На нея е посветена неговата теза за кандидат на богословието в Киевската духовна академия. Това е учено съчинение, но и пълно с душевни вълнения. Като говори за отстраняването на патриарх Арсений от престола му, той се провиква: „Ах, кое Славяно-Българско сърдце, коя Славяно-българска душа може безъ скръбъ да вспомене 1767 година 16-й ден Яаннуария, който мы Славяно-Болгаре останахме іако овцъ безъ пастыря-Отца?“. После, пренасяйки своя поглед върху бъдещето, той въздиша: „
http://chitanka.info/text/11272/15#textstart
Пак извинете, но като чета вашите коментари, македонците има да се радват.
личности като Симеон Радев биха изглеждали титанично редом до мишоци като днешните политици - като образование, познания и квалификация, затова са и потъпквани в забрава, иначе сравненията се налагат от само себе си, по-добре музей на соца, ако питаме днешните тиквобоковци, а и предишните, отколкото дом-музей на Симеон Радев Така че бравос на македонците, наистина
Да беше само Симеон Радев забравен. Ами гениите на България - Стефан Маринов, Илия Вълков, Кирил Чуканов - да сте чули за тях? Светът знае за тях, ние не знаем. Четете http://www.beinsa.info/index.php?option=com_content&view=category&id=3&Itemid=20
Петьо, успокой се! Усетиха се фиромите какво са направили и днес са свалили статуята на Симеон Радев.
Охридската архиепископия по турско време е била подчинена на Цариградската патриаршия и на престола й са били гърци. Що се отнася до споменатия от Симеон Радев патриарх Арсений, това е главата на Печката патриаршия Арсение ІІІ Църноевич, който след австро-турската война от 1689 г. застава начело на Голямото преселение на сърбите (Велика сеоба срба) от Косово и Северна Македония към днешна Войводина, която тогава е била хабсбургско владение.
Ех защо не е жив сега Радев, да опише в този следващ седми том на "Строители на съвременна България", със златни букви, ерата на Борисов и Цветанов!