В опит да покаже "националноотговорно поведение", "солидна политическа позиция" (по Лютви Местан), ДПС "презентира" чрез своя председател невъзможното за приемане, но пък гръмко на пръв поглед предложение за европейски регламент, при който банките да бъдат задължени да огласяват банковите сметки на висши политици.
"ПГ на ДПС и ДПС като цяло настоява Министерски съвет, собствено министър-председателят Пламен Орешарски на едно от следващите заседания на Европейския съвет, т.е. на Съвета на министър-председателите на ЕС, да инициират разработването и приемането на нарочен общ европейски регламент, който впоследствие да се ратифицира от националните парламенти на всички държави-членки на ЕС, с който банките да бъдат задължени да огласят банковите сметки на висшите политици. Особено силен акцент в този общ европейски регламент трябва да падне и върху банковите сметки на висшите политици от ЕС в офшорните зони".
От тоя популизъм дори либералите, към чиято еврофамилия принадлежи ДПС, биха подскочили до небето. По-скоро Ахмед Доган ще тръгне без охрана сред народа, отколкото да падне банковата тайна за сметките на политиците в ЕС.
Предложението би могло да се характеризира с една дума, всъщност с две: Голяма глупотевина. Също като онези на В.С. (няма да се уморим да го повтаряме) за минимална пенсия от 1000 лева и подобните им.
ЕС се занимава от години с швейцарската банкова тайна, въпреки че Швейцария не е член на ЕС, а дълбоката тайна на авоарите в тамошните банки е от 1934 г., когато във Франция става скандал заради укрити в швейцарските трезори средства на френски политици.
България няма проблем да получи информация за сметките в Швейцария на политици и бизнесмени, защото по време на миналия мандат най-сетне беше подписана спогодбата, която регламентира обмена на информация, в т.ч. и банкова.
Обаче освен Швейцария съществуват още и Лихтенщайн, Монако, Сан Марино, където банковите тайни са същински крепостни стени.
Що се отнася до сметките в офшорни зони, в ЕС проблемът беше поставен, когато се усети ефектът от кризата и държавите решиха да се възпротивят на изтичащите от страната им средства. Към момента единственият ефект е, че британските офшорни зони се съгласиха на повече прозрачност. Но това не може да се изисква от други, които не са под юрисдикцията на страни-членки на ЕС.
Тази година Европарламентът гласува резолюция, с която призова страните-членки да намалят наполовина до 2020 г. "пропастта от 1 трлн. евро несъбрани данъци".
Проблемът не е дали политици държат пари в офшорни зони, а произходът на средствата - от сделки или корупция е. Освен това кога най-сетне премиерът Орешарски ще спази обещанието си, дадено по време на предизборната кампания, да стопира участието на офшорни компании до търгове за обществени поръчки и изобщо до публични средства? Появи се един смехотворен проект, лансиран от Йордан Цонев, който твърди, че съавтор му е Пеевски, който изглежда по-скоро като разчистване на ниша за "наши".
Така че нека Местан да не подвежда хората, повеждайки ги по пътя на популизма. ЕС води координирана борба срещу банковата тайна и офшорите от доста време.
Работа на местните органи и институции е да ограничат до минимум корупцията - и особено подкупите, които получават политиците ни. Вместо да ги оставят безпрепятствено да бягат от България, когато ги уличат. Както и да проверяват произхода на парите, които се инвестират у нас. По време на имотния бум купувачи от бившите съветски републики пазаруваха с куфарчета...
Така че вместо да прави абсурдни предложения, ДПС би могло да се концентрира върху работата си по законопроектите за бързите кредити. Фундаменталният финансист от Движението - председателят на бюджетната комисия Йордан Цонев, обеща до края на октомври промените в тази посока да са факт. Вече наближава средата на ноември, а темата изглежда добре забравена.
Впрочем, какво стана с ония промени в закона за ипотечните кредити, свързани с реализиране на обезпечението и намаляване на таксата за предсрочно погасяване, и преговорите с банките... Както е тръгнало, май изобщо няма да ги бъде и големите обещания ще се окажат поредната въздухарщина.
А иначе в ЕС ги хващат. Например еврокомисаря Карел де Гухт, "забравил" да декларира пред белгийските данъчни 1.2 милиона евро. Докато у нас институциите следват принципа (DADT) за хомосексуалните, спазван доскоро в американската армия: "Don't ask, don't tell".
