Щеше да е смешно, ако не беше скандално безобразие.
Тази постановка трябва да влезе в буквара по активни мероприятия.
Само преди една година А-отборът на държавното обвинение - бившият зам.-градски прокурор Роман Василев, настоящият зам.-главен прокурор Борислав Сарафов и бъдещият шеф на Националната следствена служба Евгени Диков - прожектираше с охота внимателно подбрани страници от тефтерчето-бухалка на Филип Златанов, а симултанният прокурорски превод в ефир разчленяваше директивите кой да се "оправи", "удари", "прекрати" и "да не се качва" от управляваната от него Комисия за конфликт на интереси.
Една година по-късно в комбинация с ротацията на политическата власт - най-ценното веществено доказателство, "чудовищният инструмент за съсипване на съдби", подвързан в изкуствена кожа, пропадна вдън земя.
Прокуратурата изгуби работните бележници на Златанов, саморъчно изписани с корупционни алгоритми, летопис на публични тайни, вонящ на спарения ботуш на властта и блажното нагаждачество на полезния идиот.
Изгуби ги точно както ги придоби - по "неволно" стечение на обстоятелствата (Златанов си държеше заповедните бележки в чекмеджето, нали помните).
Но за разлика от шумния анонс лъвовете от Съдебната палата онемяха за гафа с кражбата на доказателствата и започнаха трескаво да сверяват входящите номера на преписките между полицията и прокуратурата - за да стане ясно, че медиите са разбрали (поне) един ден преди държавното обвинение, че нещо му липсва...
Във въздуха продължава да кънти оглушителното мълчание на главния прокурор Сотир Цацаров. Няма поискани или подадени оставки, няма и помен за елементарен усет за отговорност на най-високо ниво в държавното обвинение.
Дежурната "незабавната" проверка за кражбата на веществени доказателства е образувана 6 (шест) дни след изчезването им. През това време те или са станали на подпалки, или отлежават на сухо и непроветриво, в нощното шкафче на поръчителя на "мероприятието" - бели тефтерчета за черни дни.
