Политическият инженеринг спечели изборите.
Сега е времето на майсторите на коалиционните изобретения и на висшата електорална математика.
Eдно нещо е напълно ясно - силно раздробеният парламент прави невъзможно самостоятелното управление. Извън това, изглежда, няма нищо сигурно след 5 октомври.
Очевидно е, че няколко фактора ще определят живота на бъдещия парламент и на управлението на страната и те зависят от отговорите на два въпроса: 1) Кой има интерес от нови избори и 2) Кой има интерес от участие в управляващата коалиция.
Кой има интерес от нови избори?
Осемте парламентарни групи в 43-тото Народно събрание могат лесно да се разделят на три групи.
В първата група влизат изборните машини ГЕРБ и ДПС, които са в постоянна готовност за мобилизация на електорат. За тях предизвикването на нови избори не е проблем, но и не е фактор от първостепенна важност - поне докато не се изчерпат коалиционните възможности, а те са много.
Във втората група влизат формациите, за които резултатът от парламентарните избори "изненада" както анализаторите, така и голяма част от избирателите. Реформаторският блок, Патриотичният фронт и АБВ на Първанов се оказаха малките победители от парламентарните избори. Подценените играчи имат голям потенциал сред колебаещите се гласоподаватели.
5 октомври беше Рубикон за Реформаторите, чийто електорат има силен комплекс заради последиците от вечния вътрешнозаводски полуразпад, довел до изолация от властта и дори до липса на парламентарно представителство за година и половина.
НФСБ и ВМРО намериха правилната формула за изборен успех, като заместиха "Атака" в предпочитанията на националпопулисткия електорат. Нова и по-агресивна кампания ще донесе още повече гласове за "Патриотичния фронт".
АБВ също може да разчита на немалка група гласоподаватели, които колебливо подкрепят формацията на бившия президент Георги Първанов, но отказаха да гласуват заради инерцията след слабия резултат на евровота и внушението за обреченост на АБВ, което лъхаше от електоралните изследвания преди изборите.
Най-малък интерес от нови избори има третата група, в която влизат БСП, "България без цензура" и "Атака".
За левицата резултатът от изборите регистрира историческо дъно от 1990 г. насам. Негативите за БСП от участието във властта с ДСП в кабинета "Орешарски" надминаха резултатите от катастрофалното управление на Жан Виденов и четирите години изолация след кабинета на ОДС начело с Иван Костов.
Откъсването на живо месо от страна на АБВ с Георги Първанов и Румен Петков, както и от страна на "Движение 21" на Татяна Дончева (която получи достатъчен за държавна субсидия резултат) обезкърви левицата до безпаметност. Резултатът на червените люспи може само да расте. Но нищо добро не чака БСП при бързи нови избори.
За "България без цензура" нови избори са крайно нежелателни. Ресурсите на Николай Бареков се изчерпиха още след Европейските избори, при които цената на евродепутатския му мандат беше не по-малко от 1 млн. лева (по официални данни). Разпадането на партията му започна почти моментално след избухването на конфликта между властовия гръб и финансовия спонсор.
Само няколко месеца след четвъртото място на евровота, вече няма и следа от бомбастичния резултат на Бареков. "Големият центристки фронт", събран едва-едва след изпускането на ВМРО и НДСВ, постигна целта си (вкара ББЦ в парламента), но има нулев потенциал за развитие.
Позицията на "Атака" е най-крехка заради неяснотата около парламентарното й представителство. Ролята на антисистемна парламентарна опозиция е единствената печеливша формула за формацията на Волен Сидеров. Но ако не успее да влезе в 43-то Народно събрание, "Атака" би направила всичко възможно да се прегрупира и да предизвика нови избори с радикално поведение.
А кой има интерес от участие в коалиция?
Връщането на ГЕРБ във властта е силен стимул. Ако Бойко Борисов успее да организира управленско мнозинство, ще се превърне в първия български министър-председател в демократичната история на България, успял да повтори мандата си начело на правителството - още повече със самоналожения ореол на "спасител". Въпрос на престиж, дори не толкова на необходимост.
Въпреки увещанията за излизане в дълбока опозиция, БСП може да промени стратегията си. Участието в правителство с по-широка обществена подкрепа може да се окаже изненадващият спасителен пояс за левицата. А стабилизацията на партията е проблем от първостепенно значение. БСП не може да си позволи изолация една година преди местните избори.
ДПС направи всичко възможно да остане трета политическа сила, макар че имаше пълен потенциал да прескочи БСП (да не говорим за високолихвения електорален кредит, опуснат на сателитната коалиция "България без цензура").
Заявката на ДПС е за контролирано изпускане на напрежението, старателно акумулирано от началото на 2013 г. Евентуален отказ от участие в коалиция обаче не бива да се бърка с изолация от властта, разбира се.
Вероятността от готовност за участие в коалиционно управление за Реформаторския блок е висока. Т.нар. автентична десница е в дълбока опозиция от 2001 г. насам. Цяло политическо поколение израсна върху останките на СДС без спомен от участие в изпълнителната власт. Сега водачите на коалицията натрупаха самочувствие по време на предизборната кампания (не без благоволението на Бойко Борисов).
ББЦ има огромен интерес да се конфигурира във властта, в противен случай ще фалира. Буквално.
За АБВ и Патриотичния фронт няма драма, ако не участват в бъдещата коалиция. Дори напротив - при очертаващия се парламент с часовников механизъм, изграждането на стабилен алтернативен образ ще е не по-малко важна задача за новородените парламентарни сили отколкото класирането над бариерата на 5 октомври.
Участието на "Атака" в бъдещо управленско мнозинство изглежда напълно невъзможно и нежелателно за ръководството на партията - въпрос на оцеляване.
Тогава - кой с кого?
Докато не станат ясни окончателните резултати, сметките са в категорията "без кръчмар". Но анализът на ориентировъчните резултати показват следното:
В рамките на политическата научна фантастика: единствената хипотетична коалиция без участието на ГЕРБ изглежда вариант на БСП + ДПС + ББЦ + АБВ + ПФ - инженерингово възкресение на кабинета Орешарски. Подобна комбинация събира мнозинство от 121 мандата, но е смъртоносна за всеки от участниците в нея.
Аритметически е невъзможна чиста дясна коалиция между ГЕРБ и Реформаторския блок - двете формации събират общо 108 мандата, т.е. не само че нямат самостоятелно мнозинство, но и не достигат до онова ниво, на което биха могли да разчитат съставяне на правителство на малцинството с мълчалива подкрепа по договаряне.
Математически е невъзможно и да се повтори тройната коалиция от 42-то Народно събрание (БСП + ДПС + Атака = 86 мандата).
На ръба на мнозинството е и сборът между мандатите на ГЕРБ и ДПС. Подобна коалиция обаче изглежда малко логична и силно неприемлива за ГЕРБ - историята показва, че никой не е излязъл с позитив от легитимиране на ДПС във властта (справка - НДСВ в мандата на Сакскобургготски и БСП след кабинета Орешарски).
Грубите сметки показват десетина възможни мнозинства, с различна степен на вероятност за реализация. Но три варианта заслужават внимание:
Тройна дясна коалиция
Такава възможност се отваря пред ГЕРБ, Реформаторския блок и Патриотичния фронт, които заедно формират мнозинство от 127 мандата.
Подобен вариант напомня за горещото лято на 2005 г., когато миниатюрния Български народен съюз на Анастасия Мозер за малко да се окаже фактор от структуроопределящо значение в сложните преговори за ново правителство.
Макар възможна, подобна коалиция изглежда нежелателна за никого. Двете по-малки формации - РБ и ПФ страдат от болестта на всяка ad hoc коалиция. Деструктивният елемент в двете коалиции е с много висок индекс.
Първото по-сериозно предизвикателство (пример - Бюджет 2015 или "Южен поток") могат да доведат до разпад на крехките вътрешни връзки между коалиционните партньори (това се отнася както до отношенията ДСБ - ДБГ в Реформаторския блок, така и до НФСБ - ВМРО в Патриотичния фронт).
Сметката от подобна неуспешна комбинация ще плати ГЕРБ, което поставя тройната дясна коалиция сред нежелателните варианти за бъдещото управление.
Коалиция "Популистки фронт"
Сравнително постижима изглежда комбинация между ГЕРБ и три по-малки партньора от популисткия спектър - Патриотичният фронт, България без цензура и АБВ. Различията между малките партии могат лесно да се преодолеят под общия знаменател на мъгляво формулирани "национални приоритети".
ГЕРБ ще бъде най-доволен от позицията си на най-големия разпределител в коалиция "Популистки фронт", а Бойко Борисов е показал, че няма проблем да прилага златното правило "разделяй и владей", за да си осигурява подкрепа в позиционна война (справка - 42-то Народно събрание).
Едно е сигурно в подобен коалиционен формат - ако не друго, поне осигурява спокойствие за руското лоби в България. От тази гледна точка - вероятността за съществуването й е не по-малка.
Голяма коалиция ГЕРБ + БСП
На пръв поглед - изглежда невероятна след година и половина на драматично противопоставяне между левия и десния полюс. Формалният победител с мандат за съставяне на правителство - ГЕРБ - не е партия, известна с толерантното си отношение към губещите, а няма по-голям губещ от БСП на тези избори (БСП вече няма нищо за губене - дали точно това няма да развърже ръцете на червеното ръководство?).
Говори се, че голямата коалиция е била подсказана отвън на ГЕРБ още преди изборите. А и двете формации не се намират в позиция да извиват ръце.
Председателят на ГЕРБ Бойко Борисов има оправдание да погледне наляво - вече си изми ръцете за невъзможността да състави дясно правителство заради резултата на Реформаторския блок.
От своя страна Михаил Миков вече заяви готовност за участие в преговори с ГЕРБ, без да поставя неприемливи условия - единствените конкретни изисквания за разговорите бяха те да се провеждат открито, по приоритети и с коалиционно споразумение на финала.
Нищо неизпълнимо, дори напротив - даже ще изчисти петната по имиджа на двете формации след години на политически решения зад кулисите.
Цялата кампания на ГЕРБ се градеше върху посланието за стабилността преди всичко. Неслучайно се ограничаваха откъм смели (въобще - някакви конкретни) обещания и квалификации.
Има още нещо интересно - хипотетичната коалиция между първите трима в подредбата: ГЕРБ + БСП + ДПС събира конституционно мнозинство от 160 мандата - напълно непостижимо за последните два парламента.
Вярно е, 2014 не е 2005, България не стои пред вододел, какъвто беше непосредствената близост до присъединяването към ЕС. А и Бойко Борисов много добре си спомня урока на Царя.
Но голяма коалиция с тихото одобрение на вечния балансьор ДПС изглежда като перфектната опция на фона на всевъзможните национал-популистки вариации във фрагментирания парламент. Под претекста на евроатлантизма Лютви Местан вече подсказа, че е готов да осигури подкрепа за всяко правителство, което изключва крайните националистически формации.
Голяма коалиция в кратък хоризонт - това изглежда най-вероятният формат след изборите.
Факторът Време
Времето ще е решаващият фактор за бъдещото управление. Коалиционните преговори ще бъдат поставени в контекста на наближаващия край на специалния надзор на КТБ и закъснялата вече бюджетна процедура. Председателят на ДПС постави условието на бъдещето: единственият възможен вариант е изпълнение на първия мандат - тоест, мандат на ГЕРБ. Всичко останало е 1. аритметично невъзможно, 2. нежелателно.
Избори до дупка ще бъдат опасна игра за всички - и за избирателите, и за избраниците. И ако на 14 юни 2013 г. някой си е мислил, че по-зле не може, явно не е бил прав. Интригата тепърва се заплита.
