Поглеждайки към президентската надпревара в България, бях озадачен от двоичния код ляво-дясно, отвъд който не успях да прозра някакви значителни разлики между претендентите за поста. Предполагам, че и изтощеният български електорат е изправен пред същата загадка.
Какво се крие зад противопоставянето "ляво-дясно" в конкретния случай?
В по-улегналите демокрации политическият живот е разделен между два основни лагера, за които напоследък отново бихме могли да използваме термините "ляво" и "дясно". Ограниченото място тук, както и нивото на информираност на читателите, налага да спестим теоретичните препратки към тези понятия.
В България, наследницата на БКП бързо окупира лявото крило на политическия терен. Единственото обещание за истинска левица - оглавяващият старата Социалдемократическа партия д-р Петър Дертлиев, който беше може би най-ярката личност на прехода - беше пожертвано в едно долнокачествено представление в Народносто събрание при избора на първия демократичен президент. Това се случи заради страха на БСП от отлив на членска маса към социалдемократите.
Така станахме свидетели на една двойна перверзия: ретроградната като минало, светоглед и организационна култура БСП неусетно се сроди с европейските социалисти и социалдемократи на Франсоа Митеран и Вили Бранд.
В същото време - налагането на общоприетия тогава икономически и политически модел - приватизация, дерегулация, либерализация на търговията и многопартийна демокрация - се падна на същия елит, който в продължение на 45 години се беше опитвал и провалил в прилагането на практика на леви идеи.
Както твърди покаялият се, подранил вестител на края на историята Франсис Фукуяма, повелята на деня пред младите източноевропейски демокрации тогава била "Приватизация, приватизация, приватизация!" вместо много по-логичното от сегашна гледна точка "Правова държава, правова държава, правова държава!".
По този начин става една подмяна на имена и размиване на понятия, при които да се разделят партии и избиратели на леви и десни в българските условия изглежда абсурдно и дори малко комично.
Странното е, че маршировката под команда "Леви, десни!" продължава вече над четвърт век и се поддържа с почти същия плам в медийния наратив и дискурса на политиците.
Интересно и също съвсем в духа на българския деветнадесети век е, че старото разделение по отношение на Русия намира нов израз сега в противопоставянето между леви и десни. Затова да се наричаш десен днес в България, е синоним на начетеност, отвореност към света (разбирай Запада) и градски произход и манталитет.
В този смисъл, стремежът на един от канидатите да бъде представител на автентичната десница явно цели да мобилизира твърдото избирателно ядро, което при една ниска активност би осигурило в най-благоприятния сценарий четвъртото място.
Да допуснем, че всички кандидат-президенти влизат в състезанието, за да спечелят, а дясното е престижно, прозападно, образовано, градско.
Проблемът е, че то би намерило подкрепа само сред доста тесен кръг избиратели, което автоматически обрича кандидата на т. нар. автентично дясно на отпадане в първия тур. Защото дясното у нас се свързва с партии, личности и политики, загубили доста от примамливия блясък на Запада и корекомското благоухание на капитализма.
Трудно е да се отговори еднозначно на въпросите дясно ли беше правителството на Виденов, което внесе официалната кандидатура на България за членство в ЕС; десен ли беше президентът Първанов, по време на чийто мандат България се присъедини към НАТО; и десен ли беше Станишев, при чието управление страната влезе в Европейския съюз.
Ляв или десен е Бойко Борисов?
В глобален план, след края на Студената война, дясното изглеждаше безалтернативно. Неолибералният икономически порядък, олицетворяван от МВФ и Световната банка и налган на страните в преход под формата на т.нар. Вашингтонски консенсус, нямаше конкуренция.
Другият доловим лайтмотив в кампанията на единия от кандидатите на българската десница - справедливостта - подозрително напомня първата реч на консервативния британски премиер Тереза Мей, в която се говореше не за дясното, а за „страна, която работи за всички".
Как обаче се съчетават справедливостта и десницата, остава мистерия, както и превратното тълкуване на думата "меритокрация"?
Дори победата през 1992 г. на Бил Клинтън в САЩ, както и управлението на лейбъристите на Тони Блеър и Гордън Браун между 1997 и 2010 г. във Великобритания, не предложиха нищо по-различно от установената след края на 80-те години световна икономическа ортодоксалност. Когато Джордж Буш-младши водеше дебати през 2000-та година с вицепрезидента и кандидат за наследник на Клинтън Ал Гор, американските избиратели изпитваха сериозни затруднения да различат ляво от дясно: вододелът между тях беше станал строго културен.
Този безоблачен неолиберален полярен ден приключи с Голямата рецесия през 2008 г. Нейните последици се усещат все още цели осем години по-късно.
Брекзит и реалната вероятност следващият президент на САЩ да се казва Доналд Тръмп също са нейни вторични трусове.
Може да се каже, че светът все още не е излязъл от полярната нощ на неолиберализма и дори осемте години на Барак Обама не доведоха до развиделяване.
Вероятно най-забележителното политическо събитие в пост-рецесионния Запад е избирането на Джереми Корбин за лидер на Лейбъристката партия и донякъде кампанията на Бърни Сандърс за номинацията на Демократическата партия на тазгодишните президентски избори в САЩ.
Тези две личности застрашиха установеното след падането на Берлинската стена стаукво и най-сигурното доказателство за това е реакцията на т.нар. естаблишмент или властовия елит, вземайки назаем термина, използван от Чарлз Райт Милз, плюс медиите.
Излязоха наяве много нередности в процеса на първичните избори на Демократическата партия, които стесниха до непроходимост пътя на Сандърс към победата. Тези дни кинорежисьорът Кен Лоуч, чийто социално ангажиран филм "Аз, Даниел Блейк" спечели Златна палма на филмовия фестивал в Кан тази година, обвини не без основание британските медии и особено обществената Би Би Си в тенденциозност по отношение отразяването на дейността на Джереми Корбин.
Подмятането на понятия като "ляво" и "дясно" при тези обстоятелства ми прилича на хвърлената от самолет празна бутилка от кока-кола върху бушмените в старата комедия "Боговете сигурно са полудели" - един артефакт от друг свят, на който могат да се приписват какви ли не значения и употреби, но който в крайна сметка причинява само злини, и следва да бъде унищожен.
Кой ви заблуди, че в България има ляво и дясно? --------------------- Мен ме заблуди моя първи взводен - старшина Ицев от пета механизирана. Той не само убеждаваше, че ляво и дясно не са субективни, а обективни понятия, ами и който не схващаше бързо го риташе в гъзъ.
Кой ви заблуди, че в България има ляво и дясно? Никой. - В България всичко е "у лево"...
Само като видя някой да ми пробутва цитати от Фукуяма, или па от другия индоктриниран продукт на Американския Световен Ред, Фрийдман , спирам да чета и поставям автора в категорията "Чукча Писател". Обаче някак си Чукчата има попадение - д-р Дертлиев.
>Истинският дебат в момента е НАТО/ЕС или Русия Да, на повърхността е това, но всъщност е конфликт на ценностни системи - демокрация/прогрес/равноправие/цивилизованост/толерантност/наука срещу консерватизъм/застояване/ние-срещу-тях/традиционни ценност/религия. Наистина е толкова просто и даже не мисля, че преувеличавам.
Тоест, трябва ни съюз с Русия?
>Тоест, трябва ни съюз с Русия? Ако те блазнят ценности като консерватизъм/застояване/ние-срещу-тях/традиционни ценност/религия - да, определено има логика да си фен на Русия. Мен не ме блазнят, затова съм прозападно настроен, но никога няма да съдя кое е "правилно" - според мен нито една от двете крайности не е "правилна", а просто съществуваща, избираема. Не ми е работа и не желая да казвам какво "трябва" да се прави, единствената ми цел е да посоча последствията от единия и другия избор за да може хората да направят информиран избор, вместо да подхождат неоптимално към този важен въпрос като, например, взимат чисто емоционално решение, често дори в собствен ущърб. Ако последствията от това да поставим религията пред науката - например, технологичен упадък - са предпочитаеми за теб, тогава не виждам никакъв проблем с това да предпочиташ религията. Би следвало да предпочиташ религията. Би било логично и последователно. Има проблем единствено ако се правиш, че последствията няма да са такива, каквито всъщност ще са, просто понеже не биха ти били удобни за целите на проповядването на избора на религията пред науката. Има проблем ако хем си фен на технологиите и всички удобства, които науката ни е дала, хем на думи мразиш науката и мислиш религията за по-важна. А такива хора, пълни с вътрешни противоречия, има колкото щеш.
А ти защо смяташ, че религия и наука имат едно и също поле на валидност? Ако попитам някое светило на акушер-гинекологията - дали е редно да се прави аборт дори и в напреднала бременност, ако има има риск за живота на майката-той ще отговори, но ще отгоре от съображения нямащи нищо общо с специалността му и изобщо с науката, просто защото науката изобщо не се занимава с това кое е добро, редно морално и т. н. т. Същото е и с вярващите хора - ако един вярващ човек се пита как е устроен или създаден света - това е чисто любопитство нямащо нищо общо с вярата му. Целта на религията е да дава мотив на човешките постъпки когато има някакъв нравствен избор. В този контекст както се казва - християнството не може да отговори на предизвикателството с възрастта на динозаврите, защото Исус никъде нищо не е говорил за никакви динозаври - тоест ако кажеш нещо няма да е християнско, и някаква друга приумица. Та какво пречи някаква религиозност на някакво развитие на някакви технологии ако някой има нужда от тях?
И ще си позволя да ти дам един съвет - ако искаш и имаш време да помислиш по един въпрос- едно време в средновековна Европа не е имало никакви светски училища. Ако някои обикновен човек без синя кръв е искал да се образова единственият начин да се научи да чете и пише е да отиде при братята монаси от близкия манастир, защото само те ще си направят труда да го научат. Светските училища на царете ли е задължение да ги отварят/ потдържат или на църквата?
>защо смяташ, че религия и наука имат едно и също поле на валидност? Защото са принципно диаметрално противоположни. Религията се основава на вече написана и установена догма, записана в свещени книги като библии, завети, корани и прочие, твърденията в които никога не се оспорват. В религията нищо никога не се поставя под съмнение - видимите противоречия се игнорират и/или обясняват с неведомост на пътищата божии. От друга страна, науката е основана на теории изградени върху систематични емпирични наблюдения, които никога не се приемат за верни, а са винаги под съмнение. Принципно в науката не може категорично да се докаже верността на която и да било хипотеза, категорично една хипотеза може само да се отвърли. Религията не прави предсказания, предвиждания, не се развива. Развитието, доколкото го има, представлява схизми, които създават нови религиозни течения, които обаче не оспорват светите писания, а единствено интерпретират думите им по различен начин. Науката прави предсказания (ключови в отхвърлянето на хипотези) и се развива. Развитието е ключово за науката - нови теории се измислят, стари се отхвърлят базирано на нови емпирични наблюдения. Това, че религиозни институции са се занимавали с просвещение (тоест, основно и до голяма степен религиозно образование), изобщо не противоречи на факта, че религиите са принципно, по замисъл и по необходимост, статични и не се развиват. В християнската библия пише каквото е пишело винаги, и никога няма да излязат нови данни за житието на Исус Христос, никога няма да има нови идеи за това какво представлява християнския бог, какви са му мотивите (винаги неведоми) и прочие. Именно за това религиите необходимо са потискали и ще потискат науката, за която развитието и прогреса са ключово важни. Отново повтарям - не ми е работа да съдя кое е по-"добро", а просто да констатирам кое как работи и как е, а после всеки си взима решение кое му пасва по-добре на ценностната система. Ако ти харесват "вечните истини" на Библията - нищо лошо, вярвай си. Просто недей удобно да се заблуждаваш, че нещо статично и писано преди стотици или хиляди години може да има нещо общо с реалността днес и сега, и особено не го натрапвай на другите, които може да не предпочитат сляпата вяра, която явно работи прекрасно за теб.
Хи . Такова едно гледище винаги ме е учудвало. Повечето хора наистина имат някакво интуитивно заложено усещане , че трябва да се радват на новото и да се съмняват в старото просто по презумпция. За този довод, само ще кажа, че т. нар. християнски принципи които изпзват богословите са доста по-нови и "модерни" от принципите на простата предикатна логика която всички ние използвеме докато спорим. Това е така защото и едните и другите касаят не изучаването на "природата", а се стремят да обясняват отношенията човек- човек които са едни и същи от памтивека.
BaronVino | 03.11.201610:30 Няма и никога не е имало След 89та, едно единствено нещо се случи в така наречения ''преход'', а именно прехвърляне на червения капитал от така СИВ среда към капитализмЪ. Всичко друго е прах в очите в стил: -О, вие имате демократична иделогия, ето, заповядайте СДС със 1 тон агентури вътре. -О, вие сте Хасан и искате ''ваш човек'' с ''ваша вяра'', ето ви ДПС със 1 тон агентури вътре. -Вие сте националист и искате България на 3 морета и връщане на всички западни, южни итн. покрайнини? Ето ви един разработен от нас малумник и партията му Атака. -Монархия, ето ви цар ама гол и под него екипт от почти истински ''десиденти'' -Носталгия към миналото като тоталитарен лидер, ето ви една ГЕРБ кратуна която говори като бай Тошо но е на полвината мозък от неговия. ----------------------------------------------------------------------------------------------------
Няма дебат нато/ес или Русия. В момента сме в нато. Което ни донесе само негативи. За да благоволи НАТО да ни приеме бяха унищожени всички защитни средства, а българската армия беше сведена до Ньойски размер. Без духа и мотивацията на смазаната пост ньойска армия. Иначе щедро към други съюзници, нато не е дало един цент за въоръжение на България. ОК, Нато беше цената за влизане в ЕС. Ползата от което предстои да видим Само най-изперканите бълнуват за съюз с русия, без всякаква надежда за успех. Съюз с Русия не ни трябва. Нито на нея е потрябвал съюз с нас. Трябва ни баланс и отстояване на националните интереси, които не винаги съвпадат с партийната линия. Без да пренебрегваме задълженията си към НАТО и ЕС, да не предизвикваме без нужда Русия. НАТО, обаче крещи като ревниво гадже "Или аз или тя!". Всъщност плагиатства от Ленин "Който не е с нас е против нас." ЕС най-после се разтревожи и с 5 годишно закъснение отдели малко средства за укрепване на южната граница. С уговорка - нито цент за ограда, макар, че се издигат огради вътре в съюза и нищо не се казва за гръцката ограда. И с писъци до Бога за нарушените човешки права на скакалците.
е тя па беше бахти и армията - купчина танкове от СССР, 120 хил аскер , 95% от които чистят плаца, събират реколтата или строят на ротния вилата. Хиляди зеленочорапковци с фуражки и ниски чела. Е с кви пари се поддържа тая огромна армия?
deowin | 02.11.2016 22:24 >Тоест, трябва ни съюз с Русия? Ако те блазнят ценности като консерватизъм/застояване/ние-срещу-тях/традиционни ценност/религия - да, определено има логика да си фен на Русия. Мен не ме блазнят, затова съм прозападно настроен.." ----------------------- 1.Ценностите в обществата са си ценности, ама хората, от времето на Цезар до ден днешен сключват съюзи, щото СИ ГЛЕДАТ ИНТЕРЕСА! Цезар е сключвал съюз, при завладяването на Галия .. със всякакви племена, за да се сражават и те с Верцингеторикс (лат. Vercingetorix)! Болял го е к.. ра за ценностите! Така и Уилям Пит Младши, Никсън, Де Гол, Император Су Цзъ, Генерал Де ла Рей, Фридирих Велики .. гледат си интереса и правят съюзи .. а кой какви ценности .. не ги брига чак толкоз! Що и ние да не сме така-неясно? 2.Въпросът да ставаме съюзници, ей сега немедлено с Русия - Слава Богу не стои на политическия ни дневен ред! На дневен ред, пред нас обаче стои въпросът да избегнем въвличането си в конфликт за чужди интереси и под чужди знамена! 3.В Русия , без съмнение господстващи са дясно-консервативните идеи! Управлението, не случайно е дясно-олигархично! В Русия, да припомня - имаме свободни избори и правитеслтвото е отражение на народните настроения!Ляволибералните идеи, са много по-слабо застъпени в обществото там! Може би-реакция на до сегашния обществен ред .. може би подхранвано настроение и пропаганда на масмедиите .. може би - правилна реакция на руското общество? Не ни интересува толкоз! Иначе по целия свят Икономиката си е Капитализъм и Глобализация-давал съм хиляди примери! Би трябвало десните, да са със симпатии към руските реалии .. а левите-да подкрепят политиката на Меркел и ЕС , и да са за Клинтън, например! Ми да си се ориентират и да са леви или десни, ако изкат! ОК! 4.Или като мене - гледаме кои са най-големите врагове на Българщината! Това са седераст-соросоидите .. леви или десни .. И си се борим, срещу ВСЯКО тяхно проявление .. без да сме коне с капаци, без малоумно да се влияем от залепени етикети, които някой много мъдър ..с остър нос, някъде, в някаква медийна лаборатория сръчно е закачил, на едно или друго обществено настроение! Добрият Бог на ВСЕКИ е дал ум - да вижда кое е добро и кое зло! България над всичко!
Бам | 03.11.2016 12:09 е тя па беше бахти и армията - купчина танкове , 120 хил аскер .. Е с кви пари се поддържа тая огромна армия? -------------------- Трябват пари за армията! И да има модерно оръжие! Ей така да искаме! Бам | 03.11.2016 12:09 Поздрави!