Ако живеехме в света на братя Стругацки, всяко дете щеше да израства в творец, прекрасно възпитан и образован човек, без натиск от Прогресори. От този свят ни дели обаче... известно време.
Дотогава децата ще се появяват на бял свят без да се съобразяват с проучвания тук ли му е мястото - и времето - да се появят. Или родителите им ще пропътуват хиляди километри, за да направят от нероденото си бебе гражданин на държавата, в която те ще са имигранти.
Добре, че бебетата не четат текстове като "Лотарията на живота", иначе Швейцария щеше да е по-пренаселена от Коулуун в Хонконг. Впрочем, Хонконг е също в Топ 10 на най-добрите места, където да се родиш догодина, но държавата на лилавите крави, банковата тайна и часовниците е първа.
Да се родиш в България през 2013 г. е по-добре отколкото да си се родил в Русия и по-зле отколкото в обременената с ембарго ислямска република Иран. Това не е мое твърдение, а резултатът от класация "Най-доброто място да се родиш 2013" на сп. Economist на 80 държави, в която България е на 61-о място, Русия на 72-ро, а Иран на 58-а позиция. След България в класацията няма нито една европейска държава, ако не броим Русия и Украйна.
Изследването, което измерва качеството на живот, е правено от анализаторското звено на списанието - Economist Intelligence Unit, по 11 статистически значими индикатора.
Това са БВП на глава от населението, продължителност на живот, климат, качество на семейния живот, безопасност на труда, рейтинг на личната физическа безопасност (на основата на броя на убийствата, нивото на престъпност и тероризъм), качество на обществения живот, държавно управление (взема се предвид индексът на корупция), равенство на половете и др. Отчитат се данните от социологическите прогнози на Gallup, както и собствените икономически прогнози на Economist Intelligence Unit до 2030 г. Тогава децата, родени през 2013 г. стават пълнолетни.
Германия и САЩ си поделят 16-ото място, Гърция, която "ще стигнем след 3-4 години" е 34-ата, Турция - 51-а, Хърватска на 46-а и дори Румъния е петдесет и шеста. Полша, Чехия и Унгария са доста по напред, Словения е 32-а.
През 1988-а звеното прави същото изследване. Страните са по-малко - 48, само че Тодорживкова България не фигурира в тази класация, която включва Югославия, Полша, Източна Германия, СССР и Унгария от страните от социалистическия блок. Впрочем, в нея Полша и Унгария заемат 23-о и 24-о място, а Съветският съюз - 21-о.
Искате ли да родите детето си тук?
Изглежда добрите места за раждане на деца свършват докъм Любляна. Лотарията на живота е странна работа. Ако семейството на родената в Киев Мила Йовович беше останало в Украйна, красавицата едва ли щеше да е холивудска звезда. Друга една не по-малко красива украинка, Оксана, беше сполетяна от нечувана жестокост - изнасилена, душена и подпалена.
Ако Барак Обама се беше появил на бял свят в селото на кенийската си баба - Кения е на предпоследното 79-о място в класацията на Economist, след нея е Нигерия, вероятно щеше да е изявен активист за граждански права в Найроби и да се бори с маларията в страната. В САЩ синът на един чужденец и една американка стана президент.
По същия начин, по който Сарко, син на унгарски емигрант и французойка от еврейски произход беше президент на Франция.
Ами ако майката и бащата на Ралф Милибанд не бяха избягали от еврейското гето във Варшава? Братята Милибанд нямаше да изгреят на британския политически небосклон, овладявайки лейбъристите.
Сергей Брин със сигурност щеше да покаже таланта си и в Русия, но в САЩ синът на руски имигранти и баща - професор по математика, стана мултимилионер. Разбира се, никой не твърди, че всяко дете с потенциал, родено в първите двайсетина държави от класацията би станало успял човек. Просто шансовете му да развие дарбите си са значително по-големи поради подходящата среда.
Не е проблем, че България е една бедна, както ни е до болка известно, страна. Проблем е, че липсва среда, в която едно дете да развие дарбите си, ако е одарено по рождение с тях. Държавата е абдикирала, а фондации като тази на Димитър Бербатов, която насърчава и подпомага талантливи деца, без да иска нищо в замяна, са уникална рядкост.
Представете си, че детето ви показва талант да рисува - или да свири, или и двете, защо не, доходът на семейството ви чисто е 1000 лева, и не може да си позволите не просто частни уроци, а статив, бои и картон или музикален инструмент?
Стипендията, която държавата отпуска за деца с изявени дарби е... 135 лева - годишно, не месечно. Еднократната помощ, отпускана за подпомагане на обучението в курсове по изкуства, наука и спорт, участие в пленери и възстановителни лагери, международни конкурси, състезания и олимпиади е в размер на 195 лева на дете за година.
"През 2010 г. стипендии и еднократни помощи са получени от 1495 деца на обща стойност 1 716 795 лева. През 2011 г. децата са с 46% по-малко и наброяват 1020. Няма достъпна публична информация за размера на средствата, отпуснати за тях. През настоящата 2012 г. броят деца, които ще получат закрила, вече е със 76% по-малко в сравнение с 2010 г. и обхваща едва 848 ученици. Сумата за мерки за закрила, предвидена в бюджета, е в размер на 1 290 720 лева, т.е. редукцията на средствата в сравнение с 2010 г. е 33%. (От статията на Светла Василева "Държавата оцени таланта с цената на чаша кафе)
Вярвате ли, че при дял от над 14% от населението ни на децата под 18 години едва хиляда показват таланти? Или просто, както казва Борис Стругацки, липсват откриватели на таланти? (Не става въпрос за онова изкуствено създадено от Людмила Живкова училище за таланти в Горна Баня, а за целенасочена държавна политика, подпомогната от обществени организации, филантропи и родителски сдружения.)
Нито един път в нито едно свое изявление всичкологът и наш премиер Бойко Борисов не каза и дума за по-специално отношение към децата. Макар да обича да се снима с тях, да ги пуска в кабинета си по Нова година, да отпуска пари на фонда за лечение на деца в чужбина и да открива детски градини и площадки. Вицепремиерът му и министър на финансите Симеон Дянков, който, за разлика от Борисов, отглежда две деца, също не е показал идейност в тази насока. В програмата на нито една партия няма раздел или просто НЯКАКВИ намерения за този човешки ресурс, освен втръснали клишета.
Съвсем нищо. В страната на пенсионерите, в която всеки ден се говори ще има или няма да има коледни добавки за пенсионерите, с малко или с повече ще се увеличат пенсиите, колко ще е евтина Коледата, децата са зачеркнати.
Защо им е тогава да се раждат тук...
Оставям споровете за съдбата вам, но искам да обърна внимание на някои детайли. На първо място по важност бих поставил напълно погрешното разбиране, че частните уроци са добър начин за развитие на талантливи деца. Нито пък специални награди и т.н. В общи линии това все са начини свеждащи се до даване на пари като купуване на някаква индулгенция - не ангажимент, а откупване на греховете на отговорните да създадат организация. Нужна е самата организация, а в случая тя е такава, че поне 10 години напред от нея няма възвръщаемост и за това само държавата може да я създаде трайно. На децата на първо място им трябва конкурентна среда от себеподобни. Това може да се осигури само в някаква степен чрез специализирани училища - едно че само еденици от тях могат да са на завидно ниво, второ всеки се развива различно и няма гаранция, че детето ще е правилно ориентирано в правилния момент (да речем точно в 7-ми клас) и трето най-важното - за да има ориентация трябва от някъде да се започне и това са извънкласните и извънучилищните занимания. Има оцелели такива, но в сравнение с времето на социализма разнообразието и обема им са нищожни. Нека не си кривим душата това беше едно от малкото добри неща, които социализма направи през последните 10-15 години от съществуването си и независимо от това кой и защо го е направил кръжочната дейност, ТНТМ и много други подобни начинания мисля лесно могат да се признаят като двигатели на развитието за много хора. Това, от което имаме нужда на първо място са заместители и нови идеи в същото направление - места, където интересуващите се могат да научат нещо, да ползват техника и оборудване, което не могат индивидуално да си позволят и най-важното да се намерят с други подобни на тях - извън средата, в която ги е пратила лотарията на училищното разпределение. За стабилност на подобни инициативи са нужни два слоя - училищна кръжочна дейност и извънучилищна в такива клубове, организации (както и да ги наречем и каквато и конкретна форма да приемат). Учителите трябва да има къде да насочат талантливите ученици, а не единствения шанс да е частни уроци - те не решават проблема със средата, а той е поне половината от необходимите условия за развитие на талант (дори и за асоциален единак като мен средата е имала съществено значение). Това важи, както за научни и технически, така и за хуманитарни таланти, а конкуренцията и възможността да "говориш на един език" с хора гонещи подобни мечти е не просто стимул, а и средство за изграждане на стабилен характер. Знаете колко талантливи хора развиват несигурност, страхове, хронична склонност към депресии и прочие - една от най-съществените причини за това е липсата на подходяща среда от връстници в най-важните години от изграждането им. Това е и проблемът, който държи "велики" държави като САЩ в постоянна нужда от внос на умове - страстта към социалност там не позволява разслояване в гилдии в достатъчна степен - специфичен културен проблем на страна изградена върху преобладаващо религиозно-фанатични основи. В същото време Германия подържа подобни възможности за децата си традиционно и независимо от залитанията й в крайности през изминалите 2-3 века, същото важи дори за Русия, макар и с някои уговорки. Резултатът е очевиден - тези две страни и други като тях са изнесли неимоверно количество умове и продължават да създават такива независимо от конкретната лудост на деня, докато страни като САЩ, държащи на универсалната социална интеграция не могат да се похвалят със същото в съотношението достойно за размера на населението си. България произведе много умни хора, изгони повечето от тях, но дори и мутрите трябва да си дадат сметка, че ако не се преизвеждат нови за "победителите" в борбата за балканска власт ще остане най-много насладата да са най-добри сред абсолютните нещастници. Така, че дори хора като милиционерите и мутрите би трябвало като техните ментори от БКП едно време да си дадат сметка, че срещу едно съвсем ограничено вложение на средства могат да имат (след като толкова желаят да са баш бабаити) поне матрял, с който могат и те да имат шанс за нещо повече. Риск е да създаваш по-умни от себе си и изглежда още по-голям в очите на оня, който си мисли, че ума може да се позлва само за прецакване на другите, но пъл без тоя риск има само сигурна гибел - бавна, но напълно гарантирана. Тъй, че господата Цветановци, Станишевци, Борисовци, Първановци и други подобни най-добре да се замислят колко малко е нужно и колко малко това ще накърни техните "трудно" добити статуси на първенци, ако не могат да го направят ги чака само едно - влачене по жълтите павета от хора подобни на тях - хора без бъдеще в нищо друго освен боричкането за кокала - кокалите не се самозараждат ;)
Децата родени догодина в западна Европа не ги чака нищо добро като пораснат: http://www.youtube.com/watch?v=THrltK9cGo8 П.П. Горещо се моля събитията от видеото никога да не се сбъднат
A.... oще ли гледате кой, къде учи? Наследствената обремененост е нелечима! Социално-генетично е обусловена.
MacAllister, човече, не се напрягам да се замислям много- много над коментарите в тоя сайт или форум- не знам как му е правилното, но твоите винаги ме впечатляват! Замислял ли си се да посветиш част от живота си (ако не си го направил вече) на каузата за възраждане на тая доста позагубена, за съжаление, страна- България. Мисля си, че с малко повечко хора като теб и може да изгрее слънце и над нашата улица (държава).
5Борис, това от Вапцаров ли беше, или от Смирненски?
Човек да се замисли за смисъла на съществуването си. Така и така сме нещастни, да направим поне нещо полезно...
Преди да умра, имам някои неща за вършене...
е, ние отдавна сме се родили....така,че е малко тъпо да ни казват къде е най добре! не ли? а който/която ще ражда афтър 45 дейс....да му мисли
на Смирненски е.
Ще ви кажа защо - защото иначе, ако нещата продължат така, след 15 години в България ще има само надути политици, две шепи мутри-идиоти и техните служители, които само от страх стоят при тях, и пенсионери, които вече нямат роднини или обичат държавата си. Ето затова. Защото бъдещето на държавата ни е в децата и в сегашните, нови поколения, които вярвам, че започват да се осъзнават, макар и бавно и постепенно. Вярвам, че нещата ще се нормализират, дори вярвам, че може би ще го доживея. Въпроса е, че ако избора е мой (а не е лично мой), аз бих избрал да отгледам детето си в България, защото е трудно да пожънеш там сега, но колкото и да ми правят прогнози, никой, никога няма как да очаква какво ще е всъщност след 10 години, ако младите наистина започнат да се пробуждат, а за това вече има явни знаци. Защото ако някой ще оправи държавата ни - това ще са младите хора, защото ние сме много, имаме желания и амбиции и аз знам, че има мой връстници, които обичат държавата си и не искат да киснат някъде зад граница, сами и бедни само за да плюят на собствения си гроб, докато душата им отлита от него - ето затова раждайте в България. Преглътнете трудното днес и научете децата си да мислят и да виждат нещата такива каквито са, а не само да им казвате "Ще се оправим.", защото "ние" няма да се оправим, а те ще оправят всичко, стига да им се покаже как.