"Сичко наи хубаго" - саморъчно изписаното пожелание на кирилица стои под името на германския канцлер Ангела Меркел. Както тя, така и останалите правителствени ръководители на 28-те страни членки на ЕС оставиха думи за спомен на първото Българско председателство - "европейски графити", както ги наричат от "Политико".
Събитието с историческо значение за България беше предназначено да фокусира вниманието на лидерите на ЕС върху страните от Западните Балкани - "да не остават черни дупки върху картата на Европа", както казва Бойко Борисов, инициатор на срещата на върха.
Въпреки трудните преговори за събирането на Сърбия и Косово на една маса - българското правителство все пак успя да договори общото съгласие на 28-те страни и балканските съседи за т.нар. Декларация от София с "недвусмислена подкрепа за европейската перспектива на Западните Балкани", "ангажимент да се повиши значително свързаността между страните във всички измерения - в транспорта, енергетиката, цифровата и икономическата сфера, както и между хората" и борба с "дезинформацията и други хибридни дейности чрез по-голямо сътрудничество в областта на киберсигурността и стратегическата комуникация".
Темата, която доминираше разговора по време на срещата на върха, обаче, беше свързана не с бъдещето на Балканите, а с не по-малко притеснителната криза в отношенията на Евросъюза и САЩ.
Тонът беше даден още в сряда от председателя на Съвета на ЕС Доналд Туск, който разкритикува публично "капризната твърдост на американската администрация" както по отношение на заплахата за въвеждане на импротни мита върху алуминий и стомана от ЕС в САЩ, така и заради едностранното оттегляне на Вашингтон от ядреното споразумение с Иран и натиска за прекратяване на търговските отношения между европейски компании и Техеран.
"Като гледаме последните решения на Тръмп, някой дори би си помислил: С такива приятели на кого са му притрябвали врагове?", каза бившият полски министър-председател и нарече "абсурдна" мисълта, че Европа може да бъде заплаха за САЩ.
Тръмп: На тяхно място и аз бих се наричал с всякакви имена
"Истинският геополитически проблем е не когато имаш непредсказуем опонент, а когато най-добрият ти приятел е непредсказуем", каза Доналд Туск в четвъртък след срещата на върха
Призивът на Туск за влагане на пълни усилия в по-здраво икономическо, политическо и военно обединение в рамките на ЕС влезе в синхрон с по-ранните анонси от страна на Ангела Меркел, че Европа вече не може да разчита на САЩ за отбранителната си политика и "трябва да поеме съдбата си в свои ръце".
Председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер също даде сигнал, че ЕС няма да отстъпи от настояването си за пълно изключение на европейския износ на метали към САЩ от тарифните санкции. Юнкер посочи, че ЕС няма да преговаря със САЩ с "Дамоклев меч над главите ни".
Посланието от София стигна и до американския президент Доналд Тръмп. "Могат да ме наричат с каквито имена си поискат, и аз на тяхно място щях да се наричам с всякакви имена, защото това повече няма да го бъде", каза той, като обяви ЕС за "ужасен партньор" на САЩ по отношение на търговията.
Търговският дефицит на САЩ спрямо Европа е в размер на 151 млрд. долара на година, по данните на Тръмп. Изключението от вносните мита за ЕС би трябвало да изтече на 1 юни, а решение по казуса все още няма.
Блокиращият статут и санкциите срещу Иран
По отношение на рисковете за споразумението с Иран - Жан-Клод Юнкер обяви, че ще активира т.нар. "блокиращ статут", който забранява на европейските компании да се съобразяват с американските санкции срещу Иран.
Блокиращият статут е процедура на ЕС, създадена още през 1996 г., която неутрализира ефекта от налагането на ембарго от страна на САЩ на външни страни - повод за учредяването му е възможността за търговия с Куба в средата на 90-те години. Не е ясно доколко тази опция ще бъде ефективна за огромни мултинационални компании, базирани в ЕС, като френската Total или датската Maersk, които търгуват в долар и могат да попаднат в списъка на американските санкции, ако продължат отношенията си с Иран.
Комисарят по финансовите услуги Валдис Домбровскис предупреди, че регулацията ще има ограничени последици заради международния характер на банковата система и особено експозицията на големите системни банки към американската финансова система и доларовите транзакции.
Total вече заплаши да сложи край на огромен проект за разработване на газовото поле "Южен Парс" в Иран (започнал през юли 2017), ако САЩ не им даде зелена светлина.
Балканската чакалня
Голямото очакване от срещата в София - да се даде яснота за бъдещето на европейската интеграция на Балканите - засега остава без конкретен график.
До преди няколко месеца ЕК посочваше 2025 г. като евентуален срок за присъединяването на Сърбия и Черна гора към съюза. В София обаче германският канцлер Ангела Меркел и френският президент Еманюел Макрон дадоха да се разбере, че включването на балкански страни в ЕС може да се случи само на база съществен напредък по проблемните теми.
Меркел предупреди, че 2025 г. не може да се смята за краен срок, а Макрон каза, че за разширяване на съюза не може да става и дума, преди да бъдат налице "всички важни гаранции" от страна на Белград, Подгорица и другите кандидати.
Премиерът Бойко Борисов се опита да обясни ползата от включването на региона в общия пазар на ЕС със стратегически аргументи: ако Европа не влага достатъчно усилия в преговорите със Западните Балкани, със сигурност има много по-мотивирани и притеснителни играчи, които ще запълнят нишата. Намекът му се отнасяше както за Русия, така и за Турция.
"Не е ли по-добре тези хора да са в преговори с ЕС? Или да оставим другите геостратегически играчи да дойдат и да усилят и немалкото към този момент влияние - през мюсюлманите, през православните християни и пр.?", каза Бойко Борисов по време на съвместната пресконференция с Юнкер и Туск в София.
"Ако Западните Балкани представляват една страна, тя ще има брутен вътрешен продукт (БВП) от 96 млрд. евро. За сравнение това е БВП на Словакия. Всички тези усилия, които полагаме, са, за да приемем една икономика като Словакия с общо население по-малко от Румъния. Това ли плаши Европейския съюз?", каза още той.
Самият факт на събирането на президентите на Сърбия и Косово на лидерския форум на ЕС е малък пробив в ситуация на непрекъсната двустранна криза.
Сърбия е твърдо против да признае независимостта на бившата си провинция - позиция, която се подкрепя от страни като Испания, Кипър, Гърция и др., борещи се със сепаратистки движения на собствена територия.
Вторият непробиваем проблем - за името на Македония - също трябваше да бъде преодолян с двустранни преговори между премиерите Алексис Ципрас и Зоран Заев. Натрупването на напрежение около взаимното (не)признаване на статута на съседните държави всъщност доведе до формулирането на описателното понятие "Западни Балкани".
Както коментира Доналд Туск:
"Ако сравним проблемите на глава на населението тук, те ще са повече, отколкото в Германия и Франция взети заедно".
Европейското обществено мнение също не е твърде ентусиазирано от възможността за включване на държавите от бивша Югославия.
Неслучайно в програмата с приоритети в Софийската декларация се поставя силно ударение върху нуждата от съществени резултати в борбата с корупцията и организираната престъпност, включително с предприемането на действия срещу трафика на хора, отглеждането на наркотици и контрабандата на оръжия.
Сред ключовите точки в Декларацията са: въвеждане на мониторинг на съдебните процеси в областта на тежката корупция и организираната престъпност (по примера на България и Румъния), по-систематични мисии от страна на ЕС за проверки по конкретни случаи; предоставяне на подкрепа за независими и плуралистични медии; по-силна съвместна работа за борба с тероризма и предотвратяването на радикализацията и насилствения екстремизъм; по-ефективна борба с незаконните огнестрелни оръжия и големите запаси от оръжия.
Освен "тоягата" ще го има и "морковът" - близо 10 млрд. долара за инфраструктура. Обещано е разширяване на инвестиционната рамка за Западните Балкани; двойно увеличение на фонда за програма Еразъм+ за региона и борба с "изтичането на мозъци"; отделяне на безвъзмездни средства от ЕС като стимул за инфраструктурни проекти, вкл. магистралата Ниш-Прищина; акцент върху енергийната сигурност и диверсификацията на доставчиците на енергия; нова стратегия за жп-транспорта и включването на Западните Балкани в мрежата и пазара на ЕС; план за понижаване на цените за роуминг и др.
На форума в София присъства и изпълнителният директор на Световната банка Кристалина Георгиева, бивш еврокомисар по бюджета на ЕС - институцията вече даде заявка да договори заеми при по-изгодни условия на обща сума до 200 млн. евро по проекти на западнобалканските страни.
Срещата на 16-17 май в София беше ключовият момент в първото българско председателство, а много вероятно е и да остане последното събитие от този мащаб за България преди следващата ротация да се падне отново на нас.
Събиране на лидерите на ЕС и на Западните Балкани е насрочено за след 2 години в Хърватска, но София едва ли скоро ще посрещне форум на толкова високо ниво поне до 2030 г.
Дотогава Великобритания вероятно вече няма да е част от Съюза, голяма част от днешните участници в срещата няма да заемат лидерските си позиции, а от Юнкер, Туск, Меркел и Мей ще се пази само споменът на "европейските графити".
А може би след още две десетилетия новият лидер на САЩ няма да гледа на трансатлантическите връзки като на "ужасна щета", и поне две от страните на Западните Балкани ще седят на "масата на големите" като пълноправни членове на ЕС?
Оптимистичната перспектива понякога се оказва илюзорна, както намекна френският президент Еманюел Макрон, който оцени последните 15 години на Европа като "период на отслабване, вместо на засилване". Случайно или не, този период съвпада почти идеално с една от най-големите вълни на евроинтеграция - присъединяването на Унгария, Чехия, Полша, Естония, Латвия, Литва, Словакия, Словения и Малта към съюза.
