"Ако видиш най-отпред камионче с музика, да знаеш, че някой е успял да яхне протеста". Това споделя с приятелите си един мъж в последния трамвай за деня. Говори за големите февруарски протести, които свалиха ГЕРБ и изкараха десетки хиляди хора по улиците на цяла България. Тогава хората бяха много гневни - първо на сметките си за ток, а после и на политиците.
Бяхме толкова сърдити, че наистина не забелязахме камиончетата с тонколони и фалшивите "лица на протеста". След оставката на кабинета, някак неусетно народните трибуни започнаха да предявяват нереалистични искания тип "комунистическа утопия", а след това и се изпокараха помежду си, за да обезсмислят всичко.
Някои от тях обаче останаха, удобно организирани, и даже се отзоваха на поканата на премиера Орешарски, който изпълни по този начин обещанието да преговаря с "гражданското общество" в лицето точно на тези организации, представляващи неизвестно кого.
"Разделяй и владей" - на този принцип за пореден път сценаристите превърнаха народния гняв в поредния инструмент за смяна на едни управляващи с други. Инструмент като флашките и медийния монопол.
Сега е друго
Само че духът от бутилката излезе. Веднъж усетили, че са силни, когато са заедно, хората не дадоха никакъв толеранс на междувременно сменилата се (само като име, но не и като мислене) власт. Първо заради Делян Пеевски, а после и заради всички други притеснителни (да не кажа вредни, безпринципни и опасни за националната сигурност) решения на кабинета "Орешарски" и поддържащите го БСП, ДПС и „Атака". Не бяха подминати и предишните властници.
Дни наред 10-20-30 000 души искат не просто оставки, а промяна на целия политически модел. Внедрените "лидери" обаче ги няма. Няма кой да вкара протеста в "правилната" политическа линия и след това да го разбие.
Тази ситуация притеснява партийците - всеки протест трябва да е организиран от конкретни кръгове или да се яхне във възможно най-кратки срокове. Така опозицията получава ракета-носител, а управляващите могат по-спокойно да се оправдават пред Европа, че всичко тук е ОК, просто "бившите" не могат да приемат, че не са на власт. Точно както успяха да направят през зимата.
Сега не става и партийните лидери са, меко казано, объркани. Премиерът Орешарски се фръцва като госпожица след викове "Оставка!" насред Брюксел. В.С. твърди, че по улиците са само вандали и хора на Пашата, докато скрита камера на националната телевизия заснема как "Атака" си наемат агитки, които да ги пазят от народната любов. Бележит "червен" депутат и бивш доносник от ДС компетентно въвежда термина "Интернет лумпени", които един ден и срещу собственото си съществуване щели да протестират. Шок и ужас.
Да ги разбием
След цяла седмица сценаристите най-накрая решиха как да ударят и този протест. В междувременно врекли се във вярност на статуквото сайтове (а също и в официоза на "Атака") загрижени анализатори започнаха да бистрят разликите между случилото се през зимата и това сега, да се изтъкват - с цел противопоставяне, хората от двата протеста.
Според тези писания, успешно яхнатият февруарски бунт е автентичната проява на народното недоволство, а юнската протестна вълна е нещо елитарно и не така масово; дискриминиращо тези, които не са част от малцинствената средна класа; непродуктивно и други такива. "Интернет лумпени", които паразитират върху клетия български народ, четат Айн Ранд и се чудят какво да правят в свободното си време.
В подобен сиромахомилски стил беше и изказването на зам.-шефа на парламента Мая Манолова. Тя заяви, че уважава мнението на протестиращите, но имало хора на ръба на оцеляването, заради които планът "Орешарски" трябва да се изпълни. Статуквото се опитва да противопостави едни недоволни граждани на други недоволни граждани.
Откри се и втори фронт - "протестира се само в София", а през зимата имало десетки хиляди по улиците и на други градове. Нищо, че извън столицата хората са в много по-ужасна зависимост от местните големци и за мнозина е трудно да повярват в протест, който няма "гръб". Нищо и че във Варна смъртта на Пламен Горанов и целият гняв на хората бяха употребени от статуквото, което е впрегнало сили да избере своя нов Киро на кметските избори на 30 юни.
Ние сме всякакви
А истината е, че обществото ни за няколко месеца порасна - не само като начин да изрази недоволството си, но и като възможност да вижда отвъд очевидното.
Тези, които през зимата излязоха заради тиранията на държава и монополи, днес вече виждат голямата картина - зад монополите и държавния рекет стоят икономически групировки, които вече владеят повечето медии и огромна част от бизнеса.
Не ти трябва висше и мениджърски пост в офис на международна компания, за да разбереш, че без свободни медии може като цяло да живееш несвободно. Недоволните пред Министерски съвет усещат, че нищо в настоящата власт не представлява интересите им, а с превръщането на България в бананова република само ще става още по-зле.
Рамо до рамо протестират всякакви хора. Десните са ясни - техните партии загинаха на 12 май, а първите стъпки на "политико-експертния" кабинет с нищо не подсказват за по-добър бизнес климат. Освен тях по улиците има и леви, които не виждат нищо ляво в БСП и назначените от нея другари за милионери. Има и националисти, бесни на безпринципната позиция на "Атака", но и на оказвания от ДПС натиск.
Подобен шарен протест има само един общ център - прекипя ни от политическата наглост и арогантност, както и от готовността им да влизат във всевъзможни договорки, само и само да са на власт.
Статуквото може да победи само по един начин - ако успее да разцепи протеста, ако ни изправи един срещу друг. "Красиви" срещу "грозни", "граждани" срещу "селяни", "богати" срещу "бедни", "София" срещу "България". Това е поредната провокация и нека не се поддаваме. Иначе ще дойде камиончето с музиката.
