"Две са началата на нацията, аз ги виждам в тези две деца: едното е лудото препускащо конче за езда, действено и рисковано, другото е кончето-люлка, кончето на удобството и сигурността". Из "Спомени за коне" на Йордан Радичков
С кауза или без кауза все едно всички ще умрем.
Абсолютно вярно.
Тогава защо да не е с кауза? Краят няма да е с песен на уста, абсолютно невъзможно да си го представя, но поне с усмивка - дори и да си заникъде след това.
И защо тази кауза да не е добре образовани българи...
Не за образование като символ на някакъв смешен социален статут, с диплома, резултат от покупко-продажба. А образование, което отваря очите и ума.
В името на...
Може ли някой днес да каже в името на какво съществува съвременна България? Това попита в миналия век Георги Марков в есето "За действителните промени в 30 години". И аз се питам същото трийсетина години след това.
Странно и адски тъжно е, че за България като царство на посредствеността, за "огромното преобладаващо чувство за безсмисленост, изпепелило всякакви народни, обществени и лични идеали", "липсата на личности, на народни водачи", което Скитника пише през 80-те от Лондон в разгара на социализма, е днес дежа вю. В 21 век, в членката на ЕС България - феноменът на тоталитарната демокрация - частна собственост, демократична Конституция и тотално несвободни хора.
Странно, нали - при толкова партии и политици, няма водачи? Няма. Въпреки цялата кинематография на МВР и щафетното бягане в сутрешните блокове, достигнало оглушителни висини при трето правителство.
Няма дори интелектуалци, които да са лидери на мнения. Интелектуалците предпочитат да се записват в инициативни комитети, подкрепящи президент или кметове... Не съм чула нито един български интелектуалец/интелектуалка да се обяви публично в подкрепа на...иранката, набедена за екзекуция с камъни например - от цяла Европа го направиха.
Или да пита публично властта за зелена кауза - като софийския завод за боклук или обгазяването на Кърджали от ОЦК. Или за ада в Могилино с децата, показан от BBC. БНТ можеше да пусне тогава един стар и успешно забравен документален филм от соца на Николай Волев "Дом номер 8".
Но разбирам, че разни интелектуалци охотно журират в риалити формати по телевизиите.
Музикантите от "трансформираните" филхармонии дори не излязоха да изсвирят Деветата симфония на Бетовен - или даже гневната му Осма соната за пиано, "Голямата патетична", на площад Народно събрание. А президентът, който толкова обича академичните среди и тези на известни нам писатели и поети, не каза и дума. Военното разузнаване къде-къде повече го вълнува - все пак е главнокомандващ, не диригент.
Признаците на не-свобода: страх, лъжа и усещане за безсилие
Аха, и това е по Георги Марков. И още принципът на правене на нещата "пет за четири"...
Колко жалко, че нямаме дори един бизнесмен с вид на Дядо Коледа и произход на богатството като при Уорън Бъфет, който да ми каже: "Всичко ще бъде наред. Ние имаме най-великият икономически механизъм, някога създаден от човека - според мен. В началото, през 1790 г., бяхме 4 милиона, а виж къде сме сега, и не защото сме по-умни от останалите хора, не защото нашата земя е по-плодородна или пък имахме повече минерали и по-добър климат. Това, което имахме, е добре работеща система. Тя отключи човешкия потенциал".
На него бих повярвала. Дори и на 45 години, отвратена, отрезвена и омерзена от начина, по който развиват държавата, в която съм родена, в която са родени децата ми и в която продължавам да живея.
Та кое може да отключи потенциала на не повече от 2 млн. българи - вадя хората от собственото си поколение, защото сме увредени от соца и прехода, както и пенсионерите. Остават младите, децата и големият ромски етнос. Само доброто образование.
Не брадясалите магистрали, абсолютно ненужната АЕЦ Белене, безсмислените и скъпи, вмирисани на корупция поръчки на военна техника и оборудване, практикувани при поне две правителства, стотиците милиони заеми за разкапаните железници, които изтичат или се изпаряват като кредитите на Световната банка за африкански държави.
Нямам предвид образование като брой университети, и опазил ме, Бог, и през ум да ми е минало за Пернишкия такъв. Имам предвид разтърсваща, цитирам Сергей Игнатов, реформа не само академична, а на началното, средното и висшето образование.
Кой се плаши от доброто образование
Спомняте ли си партийна програма, в която с думи прости да пише: Първият ни приоритет/цел са хората. За нас хората са капитал. Не? Няма. Спомням си Тодор Живков, в речта, в която обяви социализмът за "недоносче", да казва как вече "главният фактор няма да е държавата, а хората". Мдаа, но хората на Партията, другарю Живков, нали...
Само добре образованият човек е в състояние да не гледа на всеки свой доход като на върховно щастие. Както се случва в бедните и зле управлявани държави, където хората са обезверени дори не толкова заради мизерията, а само защото им липсва увереността на Бъфет, че децата и внуците им ще живеят по-добре.
В общество като нашето, преобладаващата част от хората живеят само за да работят - да преживяват, друга - за да трупат пари, което си е същото, а все още несъществена част припознават и друг живот извън работата и съня - спорт, кино, театър, четене на книга, любима музика, приятели... Все неща, които носят друг тип удоволствие и познания за света.
По време на прехода не изкристализираха, за съжаление, никакви смислени цели и идеали, които да осмислят донякъде тежестта, която понесохме. Всички, или поне по-голямата част, искахме демокрация. Но това не беше идеал, а неотвратим процес.
Както си вряхме няколко години в този посттоталитарен бульон, ни целеположиха ЕС и НАТО. Така най-сетне през 1997-а, в средата на прехода, политическите партии бяха заплодени с някакви реални цели. Което, поне формално, ги подпълни със съдържание - и кадри.
Встъпването в ЕС осмисли следващите 10 години. И когато и това се случи, България осъмна без нова цел. Изключвам Лисабонската стратегия, Европа 2020 и Целите на хилядолетието за развитие на ООН.
Не виждам по-добра и смислена кауза от доброто и качествено образование. И съм вбесена, че за пореден път реформите в образованието стопират, а догодина е и ощетено откъм бюджетни пари. Но пък МВР не. Никой ли не е бесен от това?
Само добре образованите хора се интересуват, търсят и защитават своите права. Колкото са повече образованите хора, толкова ще е по-трудно партии и политици да ги сплотят електорално с измислени войни и подставени противници. Защото голяма част от тях са в състояние да разпознаят досадните истини. И предпочитат информирания избор.
Само добре образованите хора може да създадат сносна икономика, защото тя изисква предприемчив дух и новаторство, а тоя дух иска свобода. Значи са и по-свободни от останалите.
Само добре образованият човек може да направи разлика между политическа коректност и политическо лицемерие.
Само добре образованият човек няма нужда от патетична вяра в твърда ръка и възторгващи пророчества, изричани всеки ден през услужливи медии или медиатори. Защото вярва първо на собствената си преценка.
Само добре образованият човек може да мисли преимуществено в категориите на истината, колкото и неудобна да е, и е по-малко склонен да запрепуска по посока на Ваингеровата философия за „на уж".
Всичко останало си е пълно анимализиране на Българията. Или анимация - ако се гледа през чалгата. Но пък как лесно се мачка...
Докога ще търпим?
