Като общество сме свикнали да плащаме сметките на другите - плащаме за корупционните схеми в енергетиката, плащаме за лечението на неосигурените, плащаме, за да имаме политици и политически партии, плащаме, за да ги охранява НСО неясно от кого, а сега предстои да платим и за кражбата КТБ.
Колко са 3.5 млрд. лева - колкото са липсващите кредитни досиета в КТБ. Лесно е да си представим, че си купуваме ядрен реактор, който никога няма да ползваме - не че вече не изплащаме един друг такъв. Ако си помислим за сумата обаче през призмата на една работна заплата от 2 хил. лева, защото българите сме страшно добри в математиката на дребно - и тази работна заплата цялата отива за погасяване на аферата КТБ, то тогава ще са нужни 145 833 години, за да платим сметката.
Всъщност сметката е още по-голяма - не е 3, 5, а е 5 млрд. лева - колкото са депозитите в тази банка, защото ако на 21 юли банката или нейният наследник Креди Агрикол отворят врати, както обеща държава, то опашките пред офисите ще са като при застраховател след градушка.
„Политиците са на ход!", повтаряше Иван Искров, който при всяка своя обществена изява от последния месец изненадваше публиката с „компетентността" си. Кои политици - тези, дето избраха Искров начело на БНБ два пъти по неясни критерии или тези, дето напомпаха КТБ с държавни пари и толкова се самозабравиха, че си набутаха и личните там - защото са алчни?
Хайде обаче този път да не плащаме сметката. Ако обича, прокуратурата да намери инвеститора на КТБ и да го покани да се върне в България. А той да продаде "Петрол", БTK, застрахователя „Виктория", мултиплексите, винарните, строителните фирми, имотите и да си плати сметката.
Мистър Икономика, защитникът на българския капитал, банкерът на годината е на ход.
