При 53 евро акциз на 1000 къса цигари през 2009 г. и при минимална ставка на ЕС 64 евро за 2010 г., кабинетът въведе от 2010 г. акциз от 76 евро. Увеличението е с цели 43% - над два пъти спрямо минималните изисквания на ЕС за 2010 г. Но с това правителството се провали не веднъж, а петорно:
1. Увеличиха се разходите на 2.5 млн. пушачи. При средно потребление от близо кутия на ден (според шефа на митниците Ваньо Танов) и при средно поскъпване на кутия с 1-1.50 лв., разходите на легалните пушачи след 1 април 2010 г, когато изцяло влязоха в сила новине бандероли, са скочили с 30-45 лв месечно.
2. Ударено бе сериозно по бюджета, който не само не събра повече приходи от цигарения акциз (с 226 млн. лв. над тези от 2009 г., според очакванията на вицепремиера Дянков), но в хазната влязоха с 200 млн. лв. по-малко, отколкото през 2009 г. - според отчета пред парламента на Ваньо Танов.
3. Ударено бе по многократно удряния от всички правителства „Булгартабак", който отново загуби пазарни позиции и вече хептен не струва нищо за приватизация.
4. Финансовите потоци, излезли от джобовете на пушачите, от бюджета и от Булгартабак, влязоха в джобовете на на контрабандистите - според Ваньо Танов 35% от цигарите са контрабанда, според Центъра за изследване на демокрацията - над 50%. Голяма част от контрабандните милиони са изтекли навън. Според Танов, основните потоци контрабандни цигари идват от Гърция, Китай, Молдова и Украйна.
5. Не бе постигнат здравословен ефект с масов отказ от цигари - по финансови съображения хората започнаха масово да се тровят с всевъзможни ментета. Нито пък част от допълнителните пари, както се заричаше Дянков, отидоха за здравеопазване - не само няма допълнителни пари от цигари, но има много по-малко пари и от преди.
Петорният провал на правителството обаче трябва да се умножи още по три, защото:
1. Провалът беше напълно предизвестен. Още през есента на 2009 г., когато вицепремиерът Дянков наложи революционната си идея за цигарения акциз, не само заетите с този бизнес, но и икономическият министър Трайчо Трайков се обявиха срещу идеята и прогнозираха огромен скок на контрабандата. Правителството обеща здраво да затегне митническия контрол, но това, меко казано, изобщо не се случи.
По думите на Ваньо Танов, контабандата с цигари е много по-доходоносна и от контрабандата на наркотици, и, въпреки че заловените количества са многократно повече отпреди, както често обича да изтъква премиерът, те многократно са „избити" от незаловените.
2. След като управляващото мнозинство наложи доста мек режим за пушенето в заведенията от тази година, Бойко Борисов предложи пълната забрана на пушенето на закрити обществени места да влезе в сила от средата или края на 2013 - след като първоначално еднолично отложи с една година - от 2013 на 2014 г. - тоталната забрана за тютюнев дим. Интересно е защо не се постъпи по същия начин и с акциза върху тютюневите изделия? И има ли изобщо някакъв здравен мотив в цигарената политика на кабинета? Най-малкото, смръдливите и много по-отровни нискокачествени контрабандни цигари ще тровят по-дълго непушачите в заведенията.
3. Правителството задълбочава цигарения проблем с откровени фантасмагории. Според премиера, за да се спре контрабандата, може да се стигне до изграждането на специални пунктове само за цигари, „където да сложат митничар, граничар, полицай и камера заедно". Тази идея е толкова вицова, че дори не си струва изобщо да се коментира. Ваньо Танов пък с детинска непосредственост призова „Булгартабак" да пусне две марки евтини цигари за най-бедните, за да намалее контрабандата.
И без отговора на „Булгартабак", че няма как да пусне цигари от 2 лв., Танов можеше сам да си направи сметката, че и най-евтините родни цигари са с цени, близки до вносните, и че огромната част от цената им идва от акциза. Затова и сега мнозина отказват да си купят например „Мелник" за 4 лв., при условие, че могат да си намерят китайски папироси за 2 лв., или някакви по-качествени цигари без бандерол за 3.
Подобно на монумента пред НДК, цигареният многоъгълник на глупостта отдавна е спечелил народната любов. Както и все по-дълбокото съмнение, че чак толкова глупост върху глупост едва ли може да има и май иде реч за жива далавера.
