Ляво, дясно, никъде

Днес модерно в управленските програми е залитането вляво.

Дори ГЕРБ, основната партия в дясно, планира доста леви мерки в "Стабилна България. Програма за реформи". Лидерът Бойко Борисов вече обяви, че трябва да се изтеглят от 4 до 6 млрд. лв. нов дълг, за да се стабилизира държавата. Освен това ГЕРБ планира да помага със сметките за ток на всички бедни българи, докато вдига цената на електричеството, плавно, но с 50% нагоре. За да децентрализира управлението, партията на Борисов ще даде на общините право да налагат собствени данъци върху доходите на населението.

БСП, която вероятно ще е втора политическа сила, въпреки че може и да стане трета, обещава въвеждане на семейно подоходно облагане, гъвкави условия за пенсиониране и да вкара държавен чиновник във всяка банка, с което да предотврати нови банкови кризи и да направи банките по-мили с хората.

ДПС пък продължава да си играе с останалите партии, като лавира ту в дясно, ту в ляво, оставайки стабилно в центъра. Т.е. не планира нищо друго, освен да заграби повече власт на по-ниските нива на държавата, където се осъществява реалното управление.

Всички са единодушни, че искат да пазят валутния борд и стабилността. ГЕРБ обявява за свои приоритет финансовата стабилност без трупане на дългове, което звучи малко странно на фона на плановете за нови облигации на стойност няколко милиарда лева.

Каква всъщност е разликата между трите партии?

Да се върнем година назад. Управлението на Пламен Орешарски, подкрепено от БСП, ДПС и „Атака" започна с обещания за по-ниски цени на тока и помощ за бедните българи.

Преди това, през юли 2012 г., при ГЕРБ, цените на електрическата енергия скочиха с 13% за населението и с 16% за бизнеса на регулирания пазар. Още по назад във времето ДКЕВР задържаше цените на тока в продължение на 2 години, осъществявайки социалната политика на партията на Бойко Борисов.

През 2013 г. ГЕРБ падна от власт, заради енергийни бунтове, или поне така смята БСП. Сигурно пък Орешарски си тръгна заради протестите на площада пред Народното събрание?

Истината е, че през 2013 г. Борисов си подаде оставката, както писах и тогава, за да може някой друг да бере падналите плодове на неговото управление. Орешарски пък си тръгна, заради изненадващия обрат в политиката на ДПС.

Ако трябва да си отговорим на въпроса "защо", е необходимо да погледнем към Турция.
Там протестите на площад Таксим бяха смазани, а Ердоган си гарантира оставането във властта докато самият той желае. Сега Турция пак обръща поглед към Европейския съюз. Преди дни турският министър по европейските въпроси заяви, че Европа не трябва да се плаши емиграционна вълна от търсещи работа турци и подчерта, че "присъединяването на Турция към ЕС е съпроводено с множество стереотипи, които не отговарят на действителността".

А в Европа, след изборите по-рано през тази година, на власт дойде Европейската народна партия, член на която е и ГЕРБ. Каква е сделката между Борисов и ДПС, едва ли някога ще разберем, но на хората на Местан трябва да е била обещана солидна печалба, за да предадат БСП и Орешарски.

Ето това е реалната картина преди изборите. Служебното правителство работи за президента Росен Плевнелиев, разбирайте за Бойко Борисов и вече прави чистка във властта, за да не стоварва негативите върху следващите управляващи.

ГЕРБ отива вляво, за да привлече бедните избиратели и да има причини за харчене на пари. БСП обещава неща, които въобще не планира да изпълни. А ДПС си играе играта.

Икономиката е в криза. През второто тримесечие брутният вътрешен продукт се увеличава с 1.6% на годишна база, но при дефлация от 1.8%, т.е. намалява в номинално изражение с 0.2%.

За сравнение БВП на еврозоната нараства с 0.7% в същия период, но при инфлация от 0.5% или се увеличава в номинално изражение с 1.2%. На практика България стабилно изостава от Западна Европа в икономическото си развитие.

Лесно да се каже какво трябва да правят следващите управляващи на България, за да възстановят страната от кризата. Проблемът е, че те няма да го направят, освен ако не отговаря на собствените им егоистични интереси. Какво обаче не бива да правят, за да не задълбочат кризата?

Да махнем ли валутния борд? От една страна това е чудесна идея.

Както е направен бордът спира икономическото развитие, защото БНБ трябва да рециклира капиталовите излишъци, пазейки курса на лева. А капиталовите излишъци са това, което води до инвестиции в икономиката. Както видяхме през последните месеци, държавата пак може да прави пари от нищото, за да запълва дупките, създадени от глупостта и безхаберието на управляващите. Единствената разлика е, че тези пари не се печатат, а се взимат назаем, което значи, че в бъдеще ще трябва да се връщат. Въпреки това валутният борд май трябва да остане, защото въпреки всичките си негативни последствия донякъде успява да пази политиците от самите тях.

С такива управляващи фискалният борд на Дянков също изглежда като добра идея. Той се провали през тази година, както и цялата държава под вещото управление на Пламен Орешарски, но за да бъдем честни, вината за провала носят няколко правителства назад.

Заемите са лоша идея? По принцип да вземеш пари назаем, за да инвестираш е движещият механизъм на пазарната икономика. В частност българските държавници не разбират така нещата. Те взимат от богатите - западните банки и инвеститори, за да дадат на бедните - българските данъкоплатци и получават скромни комисионни за това благородно дело.

ГЕРБ планират да направят фонд от 2 млрд. лв за енергийна ефективност за многофамилните сгради, с който да финансират безвъзмездно санирането на хиляди жилища. Междувременно ще увеличат трикратно средствата за енергийни помощи, които не само ще са по-големи, но ще се раздават и на двойно повече българи. Всичко това, докато токът поскъпва с 50%. Както се казва от единия джоб в другия. А планове за истински реформи в енергетиката и либерализиране на пазара, няма.

Данъците? Ако питате либералните икономисти плоският данък е най-доброто, което може да се случи на икономиката. Въобще, според тях, плоските и простите неща са икономически прекрасни. Но реално дали ще е плосък или не данъкът, няма никакво значение. Важното е да е нисък. Тук обаче се сблъскваме със следния парадокс, за да функционира бюджетът на държавата без дефицити, той трябва да има достатъчно постъпления. И ако парите от преки данъци не стигат, имате високи косвени ставки, акцизи и мита.

На пръв поглед е много справедливо всеки да плаща данък върху изхарченото, а не върху полученото. Но на практика т.нар. средна класа в България харчи малко повече от бедните. Това, което купува е храна и дрехи. Реално разходите на богатите не са много по-високи, тъй като автомобили и други подобни обикновено се отчитат като фирмени инвестиции. Така, кой страда най-много от плоския данък? Бедните, а и средната класа. С ниския плосък данък държавата ефективно потиска вътрешното потребление.

Но вдигането на данъците върху доходите също е лоша идея. Първо трябва да има ясен план за оптимизиране на държавните разходи и реформи с дългосрочна перспектива, преди да се правят каквито и да е промени в данъчната система.

Не бива да забравяме и чуждите инвестиции. Те движат икономиката напред. Стига да не идват от Русия.

Обичайно, когато руска компания инвестира в България, след това всички българи трябва да изплащат инвестицията в продължение на години. Ако погледнем към т. нар. "американски" ТЕЦ-ове, май същото важи и за инвестициите, идващи от САЩ. Но руското лоби безспорно е много по-силно и присъства във всички политически сили в страната.

Ако Русия, САЩ или който и да е друг желае да строи нещо в България, да си плати данъците и таксите, да си осигури финансиране, да си купи земята на пазарни цени, и да инвестира в каквото и както си иска. Българската държава не трябва да бъде касичка с пари за чуждестранни инвеститори, тъй като тези пари идват от джобовете на всички българи.

Щом Русия иска да построи "Южен поток" през България, да го направи, но без да въвлича НЕК в 1.6 млрд. евро дълг - 0.6 млрд. главница и 1 млрд. лихви, към "Газпром". Същият принцип важи и за Westinghouse и 7-ми блок на АЕЦ "Козлодуй".

Май в България се нуждаем от още един борд - държавен борд, който да забрани на политиците да управляват. Наистина, така няма да има реформи, но пък ще има стабилност. От 5 години насам най-големият проблем на бизнеса и инвеститорите в страната е несигурността.

А истинската причина за несигурността е, че икономиката се е превърнала в опитано поле за популистки политики. Единственият изход от тази ситуация, освен да се забрани на политиците да управляват, е обща програма за реформи, с конкретни срокове и цели в дългосрочен план.

Такива програми доведоха до икономически просперитет в Холандия, Ирландия, Германия и други европейски държави. За целта управляващи и опозиция трябва да изберат пътя на България през следващите 20 години. И не става въпрос само за няколко страници с нахвърляни общи идеи, а за конкретни стъпки с конкретни срокове. За жалост българските политици са добри в договарянето на политики единствено под масата.

#1 Калитко 09.09.2014 в 00:26:32

Ей тези на снимката като ги изчистим до крак ще се оправят работите.

Новините

Най-четените