Бойко Борисов не обича ченгеджийските номера. Не обича и да се налага да обяснява, че не го държат за шлифера.
Това го разбрахме още през март, когато Веселин Вучков изгоря, за да посвети като символ на тихата революция на Цветановото лоби в сектора за сигурност, а на Борисов му се наложи да вземе МВР на ръчно управление.
Половин година по-късно историята се повтори.
Цветан Цветанов пак се разшета в службите в типичния си управленски стил "Първо стрелям, после мисля", отново предизвика кадрови трус - този път на върха на военното разузнаване, и неизбежно постави Борисов в "любимата" му поза, обяснителния режим.
Ръководителят на служба "Военна информация" в МО Йордан Бакалов беше отстранен с процедурни хватки по-малко от 5 месеца след назначението си - странен вот на недоверие от името на мандатоносителя, придружен с недвусмислено политическо унижение.
Само и само да не се допусне Бакалов да остане начело на службата, ПГ на ГЕРБ направи рядък реверанс на БСП, като й вдигна топка за забивка. При това не на друг, а на Таско Ерменков - чугуния мозък на "Позитано" 20, щатен служител на комунистическото РУМНО.
В последния възможен момент Ерменков предложи за началник на службата да бъде избиран само кадрови военнослужещ, което изведнъж срещна мощна подкрепа от страна на депутатите на ГЕРБ (чийто експертен състав по тема "Отбрана" е доминиран от офицери).
Иронично, като се има предвид, че именно ГЕРБ отпуши военното разузнаване за цивилни ръководители три години по-рано, при мандата на Аню Ангелов начело на МО.
Впрочем, Йордан Бакалов беше първият (служебен) ръководител на МВР, който обяви политизирането за проблем No.1 на полицията и публично заговори, че средното управленско ниво е разпарчетосано между "хора на бивши министри".
Случайно или не, именно неговата политическа биография беше употребена като аргумент против назначаването му начело на военното разузнаване. Случайно или не, говорител на атаката отново беше Цветан Цветанов.
Вкарването на Бакалов в интригантски схеми, според които щял да замени министъра на отбраната Николай Ненчев след изборите (очевидно с цел да внесе смут в и без това нестройните редици на РБ), звучи още по-несъстоятелно.
След поставянето му в подобна неловка ситуация оставката на Бакалов беше неизбежна.
Подобна акция едва ли може да се припише само на въображението на Цветанов. Едва ли точно той ще си позволи да предизвика управленски трус посред кампанията за местните избори без санкция от най-високо ниво.
Тогава сценарият "Дясната ръка не знае какво прави лявата" отпада. Остава сценарият "Добро ченге, лошо ченге".
Доста показателно беше поведението на самия премиер, на когото му бяха нужни цели пет дни, за да излезе с публична реакция по казуса. А по собственото му признание - казусът засяга кариерата на неговата лична номинация за шеф на военното разузнаване.
Само за сравнение - в същия ден, в който ГЕРБ подстрига "Военна информация", на Борисов му стигнаха само 3 часа, за да накара началника на ВВС ген.-майор Румен Радев да не подава оставка, без да се налага да жертва извънредни ресурси (Горанов каза: Пари за нови изтребители няма).
Сега топката е в полето на президента Росен Плевнелиев, на когото се падна честта "спасява" Бакалов, като бламира с вето ГЕРБ - по поръчка на ГЕРБ.
В текста на Цветанов има втори скрит "капан" - изискването към евентуалния нов директор за 10-годишен професионален стаж в службите за защита на националната сигурност, какъвто Бакалов няма.
Едва ли ще се намерят легитимни правни аргументи срещу подобен запис (той вече съществува в Закона за МВР, например).
С други думи, "топката" е бомба с часовников механизъм, която вече цъка от "правилната" страна на "Дондуков".
Дали отстраняването на Бакалов е политическа сделка, дали е парче от големия пъзел в пренареждането на сектор "Сигурност", дали не се оказа съпътстваща щета заради натиска по договора с Миг-29 - това го знае само Бойко Борисов, който продължава да се упражнява в еквилибристика по тънкото въже между НАТО и Русия.
Но крайният резултат е, че военното разузнаване остава без глава за втори път в рамките на една година. Служба, която 25 години съществува като черна кутия за производство на скандали срещу безконтролно поглъщане на публичен ресурс.
Служба, в която над 1/3 от разузнавачите са обучени и назначени преди 1991 г., а от тях - 6% са школувани по съветски образец. Служба, която до момента отказва да изпълни задължението си и да предаде архивите от РУМНО на Комисията по досиетата.
Служба, която има задължения към националната сигурност на България, но и към сигурността на още 27 държави-членки на НАТО.
Е, едва ли имаше по-неподходящ момент за подобни маневри.
