Нека си представим. Сглобява се следващото (програмно) правителство.
То се крепи на трикрако столче - депутатските гласове на Коалиция за България, ДПС и "Атака".
За да не се преобърне, най-важният "крак" на тази подкрепа е невидим - хем го има, хем го няма. "Атака", както се разбра, е склонна да даде подкрепа, но не иска министерски кресла.
Принципна позиция, биха казали избирателите на Волен Сидеров. Но ако депутатите не подкрепят едно или друго решение на програмния кабинет, то на практика няма как да мине. Каквото и "широка извънпарламентарна подкрепа" да получи. Тоест Волен Сидеров става истинският премиер.
Така целият кабинет, добрите му намерения, така щедро разгласявани през всички, които бабуват на това програмно правителство - социалисти, синдикалисти, социолози, зависят само и единствено от парламентарната група на Волен Сидеров.
Ако Сергей Станишев, Пламен Орешарски - и сие неназовани експерти от кабинета му, както и всички останали, искат да бъдат заложници на националистите (да не се бърка с наложници), това едва ли се споделя от мнозинството българи.
Единственият назовал в прав текст връзката между "Атака" и Москва беше лидерът на ДСБ Иван Костов. Пак той обясни раздора между ГЕРБ и "Атака" в предишното 41-о НС именно с проблемите с руските енергийни проекти.
Какъвто и кабинет да съставят от "Позитано" 20, накрая ще се окаже, че и гласували, и негласували зависим от избора на четвърт милиона избиратели, осигурили мандатите на "Атака" в 42-ото НС с резултата от 7.297%.
Ами ако "Атака" поиска рестарт на АЕЦ "Белене" и го постави като условие за подкрепата си? Или поиска да се прескочи инвестиционния анализ, поискан от Марин Райков за газопровода "Южен поток" и да се бърза с проекта, без отчитане на българския интерес и изискванията на ЕС за Третия енергиен пакет?
Ето затова е необходима харта на програмното правителство - в случай че се стигне до такова, и приоритетите му. Какво ще прави и какво със сигурност няма да прави. Защото всичко друго издава програмистите му.
Искате ли "Атака" за балансьор...
