Ракийка със салатка. А може и основното ястие да мине за мезе към ракийката - да не се налага да се меша алкохолът с друг. Макар че мнозина обичат след ракийката я винце, я биричка.
Обаче кое е по-национално отговорно питие? Бирата сме я привнесли от Централна Европа след Освобождението и далеч не сме сред първите биропиячи на континента. Виното пък е още по-древно и на практика е ничие. И пак не сме сред народите с най-големи традиции по производство и консумация на вино.
А ракийката значи българщина. Нищо, че самата дума е арабска и е дошла в езика ни от турския. И нищо, че сърби, македонци, черногорци, хървати, босненци, словенци, имат същата напитка със същото име, че румънците пият почти същото под името цуйка, унгарците - палинка, италиянците - грапа...
Щом ракията е идентичност, значи никой друг народ не може да е толкова привързан към нея като твоя собствен. И значи никой не може да прави по-добра ракия от българина. Хайде, де! Който е пил сръбска, черногорска, македонска, италиянска, даже унгарска, (ама от малка частна изба, а не промишлена химия) ракия - лесто ще признае, че не само по нищо не отстъпват от нашите ракии, ами често са и далеч по-добри.
Ракията може да е еднакво качествена навсякъде, стига да е направена майсторски и от добра суровина. А изключителната ракиена национална идентичност си е чиста проба ферментация на мит - толкова по-бърза, колкото са по-близки народите. И колкото по-малко имат какво да делят на маса.
Българската ракия е толкова уникална, колкото и българската възрожденска къща - такива е имало по цялата Османска империя, има ги в изобилие и до днес - както в освободените земи, така и в имперската метрополия. Да, но от наследниците на Османската империя, любители на ракията, само ние засега сме се колонизирали в империята ЕС (която миналата година има благоразумието да реабилитира кривите краставици и още 25 вида плодове и зеленчуци с евентуална неправилна форма, които по никакъв начин не изкривяват ракиената салата).
Плюс едни полуупотребители и наследници на подчертано бирената Хабсбургска империя - словенците. Които, далеч преди влизането си в ЕС, си заплюха гордото търговско название "ракия", макар и на латиница. Цяла бивша Югославия, с нейната шливовица, лозовача и крушовица (ама все по 30 грама малката) сега пък ще чака прецакване от България, която е с n-броя години напред в ЕС. И която чака подкрепа от още по-старата членка Гърция, уредила се вече с узото. В най-добрия случай страните от бивша Югославия ще станат васали едновременно на Словения и България, защото ползват коя латиница, коя кирилица, коя и двете.
А борбата за Европейското ракиено първенство по парадоксален начин ни показва колко сме го закъсали с качеството на ракията. Надали някой може да изброи колко точно са десетките и десетки видове нашенски купешки ракии. И колко от тях се правят от грозде или плодове, колко - от спирт и есенции, и колко от смесица между двете?
Земеделският министър Мирослав Найденов заяви, че 90% от най-разпространената у нас гроздова ракия се прави от житен, а не от винен дестилат. А за ЕС трябва да стигнем поне нивото 25%. Освен това трябва да доказваме, че по нашите земи първи са започнали да варят ракия, за което според шефа на агенцията за лозата и виното Красимир Коев гърците щели да ни дадат летописи как византийските императори се опивали в земите на Орфей с нещо, което разреждали с вода, но което не било узо, а явно - ракия. Дали пък след време ЕС няма да се откаже от тези дълбоко исторически доказателства както от кривината на краставиците?
По парадоксален начин с еврорегистрацията на ракията като изключителна българска национална напитка първо признаваме масовия пазар на неракиени ракии и в същото време подобряваме качеството им в борбата за златен медал. Освен това и потребителят, и производителите печелят при национален успех в Брюксел, защото той ще даде право акцизът върху ракията да падне с 50% - от сегашните 4,40 лв., на 2,20 лв. за литър. Или, всяка стандартна бутилка от 0,7 млл. трябва да поевтинее с 1,54 лв. Което си е сериозно облекчение за потребителя, защото сега за една бутилка по-прилична ракия от 12 лв., 5,50 лева отиват в хазната - за акциз и ДДС.
Точно с толкова по-евтино излиза една хубава - и доста по-градусова, домашна ракия. Където обаче е далеч по-рисковано да има по-големи съдържания на метилов спирт, етилацетат, изоамилов алкохол и оцетна киселина. А купешката ракия, в която обикновено има малко ракия и много етилов спирт и вода, е по-безвредна и заради това, че етиловият алкохол рязко сваля нивата на метиловия, който е с особено високо съдържание в плодовите ракии.
И купешката, и домашната ракия отдавна са предпочитани у нас по-меки. Лютата ракия остана само в юнашкия ни фолклор. Вкусът неизменно става все по-лайт - лайт цигари, леки бири, леки меса, меки (усещани като 38 градуса или докарани дотам с много лед) ракии.
Е къде е историческата българска ракиена идентичност и кое му собствено ракиеното в цялата алкохолна суматоха под името "ракия" на днешната българска трапеза?
