"Химко": Филмът ще се окаже съветски

Странният случай с "възкресението" на "Химко" - Враца от компанията на Делян Пеевски става все по-мътен.

Точно когато синдикът на "Химко" Росица Томова обяви края на двугодишните неуспешни опити за продажба на неработещия завод, тя беше обвинена публично в съучастие в схема за изнудване на потенциален американски инвеститор, проявил интерес да купи и съживи предприятието.

Това, което изглежда още по-странно, е че инвеститорът не е съвсем "американски". Не е много ясно и дали е "инвеститор". Липсата на официална заявка за покупка на "Химко" също прави сигнала доста любопитен.

Заявката на жалбоподателите обаче ясно показва, че писмото за подкупа е само първи епизод от сериал, който вече сме гледали.

Писмото на Ян Аронов

В предаването на Сашо Диков по BIT телевизия бе показано писмо до премиера Бойко Борисов, главния прокурор Сотир Цацаров и американското посолство в София, в което се твърди, че компанията ANJ Group Corp. е рекетирана да заплати общо 1 000 000 евро "комисионна", за да бъдат избрани за купувач на Химко.

Твърди се още, че синдикът на "Химко" е получила подкуп в размер на 15 000 евро от името на компанията и в присъствието на свидетели.

Не се посочва обаче дали предаването на парите е направено със знанието и под наблюдението на прокуратурата или ДАНС. Българският Наказателен кодекс инкриминира не само получаването, но и предаването на подкуп.

През септември 2015 г. хората на ANJ Group осъществяват и контакт с човек, който се е представил като съветник на премиера с името "г-н Богданов". Пред шестима свидетели въпросният "съветник на Борисов" е обявил, че ако хората на Аронов не платят предварително 500 000 евро, няма да има договор за продажба. В условието на сделката се е включвало и още една "взятка" в размер на "500 000 евро от печалбата".

От Министерски съвет излязоха със съобщение, в което се твърди, че "нито към 8 септември 2015 г. - дата, посочена в писмото на Аронов, нито към днешна дата министър-председателят има съветник с името „г-н Богданов". (повече за реакцията на правителството - вижте по-долу)

Въпрос за 1 000 000 лв.

"Аз и моите представители искаме да инвестираме в България при нормални условия, а не при условия, за които в САЩ се предвижда затвор", пише Ян Аронов.

Фирмата му обаче не е подавала документи, за да кандидатства по надлежния ред в един от четирите публични търга за продажба чрез пряко договаряне на активите на "Химко", които се обявяват периодично от април 2014 г. насам.

Заради липсата на инвеститорски интерес цената на завода падна с повече от 2 пъти в сравнение с първоначално обявената оценка - от 28,5 млн. лева през 2014 г. до 11,7 млн. лева през януари 2016 г.

От документацията на обявата за продажба в Информационната система за производство по несъстоятелност към МП, се вижда, че всяко лице, заинтересовано от продажбата, е длъжно да внесе предварителен задатък в размер на 1 000 000 лева в особената банкова сметка на „Химко" АД(н) в Инвестбанк до 19 януари 2016 г. - т.е. един ден преди изтичане на крайния срок за продажбата.

Справка по делото по несъстоятелността на "Химко" показва, че още през декември 2015 г. ANJ Group Corp. са имали съдебни претенции към синдика Росица Томова за неспазване на процедурата при един от предхоните опити за продажба на "Химко", обявена през ноември.

На 15 декември 2015 г. обаче най-големите кредитори на завода - Булгаргаз, НАП, НЕК, работници и др. - са се противопоставили на свикване на общо събрание за обсъждане на жалбата на ANJ пред Окръжния съд - Враца.

Те твърдят, чефирмата на Ян Аронов не е подала нито ценова оферта за покупка на "Химко", нито е платила задатъка от 1 млн. лева за участие в процедурата.

ANJ са изразили претенция, че предварителната вноска трябва да отпадне от търговете за разпродажба на имуществото на завода, които вече не са тайни, а по договаряне с потенциални купувачи. Синдикът и кредиторите обаче смятат претенцията за несъстоятелна, пише в репортаж на врачанското издание "Зов нюз".

Десет дни по-късно "Химко" отново е обявено за продан, като този път се намира кандидат-купувач. Единственото дружество, което внася документи за покупка, е НСН Инвестмънт на Делян Пеевски.

Американският инвеститор с руска опашка

Директорът на т.нар. американски инвеститор ANJ Group Corp. Ян Аронов има история на търговска дейност в България.

През юли 2014 г. той става съдружник в две дружества: "БИ ИНВЕСТ 2014" ООД, регистирано в Бургас през май 2014 г., и "БЪЛГАРСКА ИЗТОЧНА ТЪРГОВСКА КОМПАНИЯ" ООД, регистрирано в София през юли 2014 г. Аронов прехвърля собствеността си в двете предприятия през юни 2015 г.

В оригиналния дружествен договор на компаниите е посочено, че Ян Аронов е роден на 21 юли 1970 г. в Русия, като понастоящем притежава американски паспорт, издаден през 2006 г.

Съдружниците на Аронов в "Българска източна търговска компания" ООД до излизането му от фирмата са 69-годишният украинец Юрий Литвиненко и българинът Валентин Йорданов Димитров.

Както Литвинено, така и Димитров имат стара предистория с "Химко".

Валентин Димитров беше назначен за изпълнителен директор на торовия завод във Враца след приватизацията му през 1999 г.

Юрий Литвиненко е човекът, подписал приватизационния договор за продажбата на "Химко" Враца през 1999 г. от името на американската компания IBE Trans of New York.

Фирмата е играла като посредник в сделката между българското правителство и компанията-майка: IBE Trade - една от най-големите компании за производство и продажба на торове в световен план по това време.

Инвеститорът от САЩ сключва сделка за придобиване на 57,5% от врачанския завод за 1 000 001 германски марки. По това време "Химко" вече изпитва тежки финансови затруднения заради скъпия природен газ и огромните дългове към Булгаргаз, НЕК и БДЖ.

Малко след приключването на сделката обаче се оказва, че Юрий Литвиненко е "откраднал" от американците собствеността на компанията - формален притежател на "Химко".

През декември 2000 г. Литвиненко е арестуван в САЩ, а докато текат съдебните спорове, мажоритарният пакет от акциите на "Химко" попада в ръцете на кипърска офшорна компания: A.V.S.T. Trading.

Неин представител в България е именно Валентин Димитров. Името на Димитров се появява и през 2010 г. - като кандидат-купувач на сградата на Телефонната палата в София от името на "австрийска компания с бизнес в недвижимите имоти". В момента сградата е собственост на БТК.

През 2012 г. Валентин Димитров прави и неуспешен опит за концесията на Западния парк в София през обединение от българска компания и офшорка, регистрирана на Британските вирджински острови, чийто управител е той.

От "Узин" до "Химко"

Юрий Литвиненко и Ян Аронов имат още една инвестиция в ключов обект. През 2009 г. тяхната компания "Узин Транс" в консорциум с фирмата "Ист-Вест-Транспорт-Групп" печели сделката за аренда на военното летище "Узин" в Украйна.

Едно от дружествата-собственици на "Узин Транс" е "Укринвестфорум". 33,3% от капитала на тази компания е именно ANJ Group Corp на Ян Аронов, регистрирано в Ню Джърси, САЩ. Други 33,4% са собственост на Юрий Литвиненко.

Сделката дава право на арендаторите да ползват летището за срок от 49 години. Авиобазата е с ключово разположение - на 80 км от центъра на Киев и представлява един от най-важните стратегически военни обекти на територията на бившия СССР.

Преотстъпването на правата за собственост обаче става обект на съдебен спор, който тече до 2014 г.

През септември 2014 г. в разгара на руско-украинския конфликт съдът в Киев спира действието на предходните съдебни решения, които задължават Фонда за държавна собственост да сключи договор за аренда с фирмите "Узин Транс" и "Ист-Вест Транспорт Групп".

Разследвания, публикувани в украински медии, показват сериозни нарушения при оценката на активите на летището. Така например - пистата за излитане и кацане на "Узин" е оценена не като цялостен актив, а като отделни бетонни плочи, за да се избегне законодателството, забраняващо отдаването на аренда на стратегически обекти.

Отпорът срещу инвеститорите около Юрий Литвиненко идва и по друга линия - съсобственик на "Узин Транс", на която Литвиненко е директор, фигурира "ЛД Украйна", която е свързана с една от структурите под шапката на VS Energy Group, под контрола на руския депутат и бизнесмен Александър Бабаков.

Бабаков е зам.-председател на Руската Дума и оглавява парламентарната комисия по правно осигуряване на развитието на отбранително-промишления комплекс на Русия.

През юни 2012 г. той е назначен за специален представител на президента Владимир Путин по взаимодействието с организациите на руснаците в чужбина.

Александър Бабаков присъства в списъка на лицата, за които се прилагат икономически и визови санкции, въведени от Европейския съюз, Канада и Швейцария след кризата в Украйна.

Дали има връзка между Бабаков и "американския" интерес към сделката с "Химко" - това няма как да се разбере през наличната публична информация, но си струва да се провери.

Реакцията на Министерски съвет

Ден след излъчването на предаването на Сашо Диков, от Министерски съвет излязоха със специална позиция по казуса.

Оттам потвърждават за наличието на писмо от Ян Аронов, постъпило в деловодството на правителството на 15 януари 2016 г. - т.е. пет дни преди края на процедурата за продажба на "Химко".

От пресслужбата на Борисов подчертават, че в капитала на "Химко" няма държавно участие, а осребряването на имуществото се извършва от назначен от съда синдик по строго определен ред по Търговския закон.

"Тъй като държавата няма собственост в активите на „Химко" АД (н) и поради характера на повдигнатите в писмото въпроси, намеса на министър-председателя по случая би нарушила провъзгласеното в Конституцията на Република България разделение на изпълнителната и съдебната власти", пише в позицията на Борисов.

Въпреки че няма своя собственост в завода, държавата все пак е най-големият кредитор на дружеството, обявено в несъстоятелност. Дори след редукцията и частично опрощаване на дълговете на "Химко", общите задължения са в размер на 85,7 млн. лева.

Писмената позиция на Министерски съвет поставя с изричен акцент върху "нееднократната защита на необходимостта от реформа, която да предостави ефективно и справедливо правосъдие" от страна на Борисов.

"Той беше сред най-активните застъпници за промени в Конституцията на Република България, които да дадат началото на същинската съдебна реформа, и работи активно за промяна на законодателството, за да може този процес да бъде продължен и да завърши в интерес на българското общество", завършва съобщението на Министерски съвет.