Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

50 нюанса избирателна система

Дали да не оставим на мира формата на управление и избирателната система и да не започнем просто да спазваме правилата? Всички - и най-вече тези, които не ни харесват. Снимка: Getty Images
Дали да не оставим на мира формата на управление и избирателната система и да не започнем просто да спазваме правилата? Всички - и най-вече тези, които не ни харесват.

За 25 години преход българинът си намери решение за всички проблеми. Смяната на избирателната система, формата на държавно управление и конституцията се появяват при всяка криза, независимо дали тя засяга цените на тока или назначението на Делян Пеевски за шеф на ДАНС.

Разбира се, че ако бяхме конституционна монархия, цар Симеон Втори никога нямаше да назначи Пеевски, нищо че малкият Делянчо се появи в политиката именно покрай НДСВ.

Ако си изберете мажоритарно братя Галеви или Сашка Васева, едва ли ЧЕЗ ще смеят да ви вдигнат тока. Точно така звучи постоянният вече дебат за формата на държавно управление и за начина на избиране на депутатите.

Избирателната ни система не е перфектна (впрочем такава измислена няма все още), но нейната смяна не е лечение на нито един проблем на днешното ни общество.

Ако като в Гърция...

...даваха допълнителен брой депутати на победителя, нямаше да има правителство на Орешарски. Тази теза развиваха симпатизанти на ГЕРБ през май 2013. Тогава в Гърция победител бе Нова демокрация и това позволи съставянето на проевропейско правителство.

Само година по-късно същата система доведе на власт СИРИЗА. Ако като в Гърция дават допълнителен брой депутати на победителя, а през 2018 г. повечето разочаровани избиратели не гласуват - какво пречи на ДПС да станат първи и с бонуса да получат шанс за Пеевски?

Ако прагът бе по-голям...

... нямаше да има АБВ и Атака в НС, казваха симпатизанти на десните през 2014 г. Същите тези, които плашеха с Терминал 2, когато заради прага от 4% ДСБ и ДБГ не влязоха в предния парламент. Ако на следващите избори РБ остане под чертата, прагът отново ще е висок. Ако обаче те са с 10%, то той ще е нисък, защото е позволил влизането на АБВ, Атака или някой друг.

Прагът за влизане в парламента, колкото и да е той, винаги е висок и нисък едновременно. Зависи от гледната точка.

Влизането на кюрдската партия в турския парламент въпреки високия праг от 10% попречи на Ердоган да събере мнозинство за промяна на конституцията.

Изборният праг в Германия дълги години бе хвален от християндемократите като бариера срещу влизането на еврофобската Алтернатива за Германия в Бундестага. Същите 5% обаче на последните избори оставиха коалиционния партньор Свободните демократи извън парламента и накараха Меркел да направи широка коалиция.

Ако имаше мажоритарно гласуване...

При мажоритарен вот всички по-малки партии (освен тези, чиято сила е само в един район) губят за сметка на един-двама големи играча. Което има и добра, и лоша страна.

Във Франция например това е причината Националният фронт трайно да отсъства от парламента, въпреки своите 15-20%. По същата причина обаче отсъстват и центристките формации, които биха могли да бъдат разумен балансьор при люшкането ляво-дясно.

Така партии, получили по 10-15%, отсъстват от парламента, за сметка на това други с 2-3% влияние, които имат депутати, защото съсредоточават вниманието си само в няколко по-малки района. Така например през 2007 г. с 1,32% от гласовете Радикалната лява партия имаше 15 депутата, комунистите с 4,29% спечелиха 15, докато центристката UDF с 7,61% получи само 3 места.

Във Великобритания мажоритарният вот намали присъствието на UKIP на Найджъл Фараж, но и на либерал-демократите на Ник Клег. Така една и съща причина оставя почти без депутати най-еврофилската и най-еврофобската партии.

В същото време Шотландската национална партия на Никола Стърджън има силно присъствие заради съсредоточен на едно място вот. Такъв у нас е случаят на ДПС.

Ако бяхме президентска република...

Такива са САЩ, Франция, Русия... Ако Обама ви е симпатичен, можете ли да кажете същото за Путин? И ако ви плаши стремежът на Ердоган да направи Турция президентска република, защо настоявате да пробваме това у нас?

При монархията щеше да е друго...

Тази носталгия доведе НДСВ на власт през 2001 г. Великобритания, Холандия и Испания са монархии, тъй че нищо не пречи да сменим президента с цар - което няма да промени нищо в сметките за ток, безработицата, корупцията, престъпността и липсата на реална икономика. Нито ще увеличи туристите и чуждите инвестиции.

В контекста на всичко казано, продължавам да не разбирам продължителното зацикляне на тази тема, нито смисъла на референдума, предложен от президента.

България на три референдума

Също като този за АЕЦ Белене въпросите по избирателната система са чисто технически и е редно да се решават в Народното събрание.

Референдум, за да върнем чувството на гражданите, че те решават, по нищо не се различава от гръцкия референдум на Ципрас. Колкото до демократичността на идеята, тя трудно ми се връзва с въпроса за задължителното гласуване.

Нямам представа какво стои зад изненадващата активност на президента по тази тема, но ако е очаквал да извлече политически дивиденти, е объркал и начина, и мястото.

Между другото онзи кмет с бариерата на морето, както и всички останали, са мажоритарно избрани.

Ако държите на мажоритарен вот, защото тези в парламента не ви харесват, представете си за секунда, че вместо тях в Народното събрание седят кметовете на общини у нас. Те са към 250, та бройката е горе-долу същата.

Ако така ви харесва повече, значи спокойно можете да продължите да настоявате за мажоритарен вот. Ако ви се струва същото, значи проблемите имат други решения. Дали да не оставим на мира формата на управление и избирателната система и да не започнем просто да спазваме правилата? Всички - и най-вече тези, които не ни харесват.

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените