Най-корумпираните политици

Webcafe 20.07.2015, 18:36

Снимка: Getty Images

Ранди Дюк Кънингам

Конгресменът Ранди Дюк Кънингам държи един интересен рекорд – той публично признава, че е получил над 2.4 милиона долара за подкупи, най-голямата известна сума досега, под формата на имоти, парични „дарения“, скъпоценности, луксозни почивки, автомобили и т.н. В замята на „екстрите“ Кънингам е лобирал в полза на определени компании за договори в областта на отбраната.

Той е пилот – ветеран от войната във Виетнам, с чин офицер и 20-годишен стаж в армията, който след това се пренася на политическото поприще. Постъпва в Републиканската партия и е избран за депутат в Камарата на представителите. На поста е от 1991 до 2005-та година, когато подава оставка, отново след започнало разследване.

Признава пред съда, че е вземал финансови и материални „дарения“ Защитата му коментира, че тезата на прокуратурата е толкова желязна, че той няма друг избор, освен да пледира „виновен“, за да намали присъдата. През март 2006 г. Кънингам, тогава 64-годишен, е осъден на 8 години затвор и глоба от 1.8 милиона долара. Излиза на свобода през юни 2013-та.

Снимка: Getty Images

Спиро Агню (Агнев)

Името му звучи безумно, но човекът е съвсем истински. Той е бивш губернатор на щата Мериленд и по-важно - вицепрезидент на Ричард Никсън, наложен от самата Републиканска партия. В Белия дом политикът от гръцки произход пребивава между 1969-та и 1973-та година, когато подава оставка. И я подава, защото срещу него започва шумно разследване за измама, укриване на данъци и корупция.

Първоначално Агню отрича обвиненията, но след това сключва споразумение с Департамента по правосъдие по обвинението, че е пропуснал да декларира близо 30 000 долара през 1967-ма година, в замяна на оставката му като вицепрезидент.

Наказан е с пробация (3 години) и глоба от 10 000 долара. През 1983-та година Агню е принуден да заплати на щата Мериленд цялата сума на подкупите, които е вземал – общо 268 482 долара, тъй като присъдата му не задоволява нито политиците, нито обществеността.

Това е втората оставка на вицепрезидент в историята на САЩ (първата е по здравословни причини), но събитията се развиват по време на скандала „Уотъргейт“, заради който самият Никсън напуска поста – случай без аналог за Белия дом.

Така Ангю пропуска възможността да стане президент – по това време заместник на Никсън вече е Джералд Форд, който след това печели президентските избори. В своите мемоари противоречивият Ангю твърди, че делото срещу него е скалъпено именно от Никсън, за да отклони вниманието от „Уотъргейт“, а хора от екипа на държавния глава са го заплашвали с убийство, ако доброволно не се оттегли.

Снимка: Getty Images

Алберто Фуджимори

Алберто Фуджимори е президент на Перу в продължение на 10 години – между 1990 г. и 2000 г. Той се ползва с висок рейтинг и значително помага за икономическото възстановяване на страната – това е едната страна на монетата. Тъй като е от японски произход, президентът бяга в Токио, след като разследването за корупция срещу него е разсекретено и става публично достояние.

В продължение на 5 години той живее в „изгнание“, а междувременно опитва да подаде оставка, но парламентът отказва и започва отделна процедура по импийчмънт. Япония обаче отказва да предаде Фуджимори на Перу. Многобройните искания за екстрадиция на прокурорите в Лима не са уважени, но самият президент прави грешката да посети Чили, където е задържан и предаден на правосъдието в Перу.

Делата срещу него започват през 2007-ма година. Той е осъден на 7 години и половина затвор заради източване на държавни пари, на 6 години затвор заради корупция и вземане на подкупи. Обвинен е също в погазване на човешките права, убийства и отвличане, заради което е осъден на 25 години затвор. Последното се свързва с потушаването на маоистката бунтовническа организация „Сендеро Луминосо“.

Семейството му прави многократни опити да издейства помилване на Фуджимори, тъй като в затвора здравословното състояние на възрастния мъж значително се влошава. Той така и не успява да се измъкне от затвора.

Снимка: Getty Images

Мухамед Сухарто

Мухамед Сухарто е лидер на Индонезия от 1967 г. до 1998 г. Режимът, установен след контрапреврат, се смята за най-корумпирания в историята. Сухарто и фамилията му притежават частни компании, фондации, различни организации, с които перат откраднатите държавни пари.

Според Transparency International, докато е на власт в продължение на 32 години, президентът е присвоил между 15 и 35 милиарда долара. Той почина от усложнения след инфаркт през 2008-ма година, на 86-годишна възраст.

Две години по-късно Върховният съд на Индонезия обяви, че от една от благотворителни организации, свързани с фамилията, са върнати 307 милиона долара. Делата срещу него са се проваляли, защото здравословното му състояние не позволявало да бъде съден.

Освен крупните схеми за източване на държавната хазна, Сухарто извършва брутално потушаване на комунистическата и сепаратистката съпротива в Индонезия, което според някои оценки коства над един милион човешки живота. Диктатурата му е тясно свързана с армията, така че по време на Студената война разполага с подкрепата на Запада, макар страната да заема официална неутрална позиция.

През 1998-ма година той подаде оставка заради серия протести, предизвикани от масовото обедняване на населението и икономическите криза в Азия, с което на практика хвърли страната в гражданска война. Той живя последните 10 години от живота си в силно охранявано имение край Джакарта и бе погребан с военни почести в мавзолей.

Снимка: Getty Images

Мобуту Сесе Секо

Мобуту Сесе Секо е президент на Република Конго от 1965-та до 1997-ма година, един от най-продължително властвалите диктатори в Африка. Секо разчиства съпротивата с Конституция, която забранява останалите партии. Известен е с това, че променя името на Конго на Заир през 1971 година.

Диктатурата му се слави с непотизъм – раздаване на длъжности на близки и роднини, пътешествия за пазаруване до Париж и, разбира се, с присвояване на държавни средства. Твърди се, че Секо е открадвал между 4 и 15 милиарда долара. По време на режима му страната страда от висока инфлация, дългове, девалвиране на валутата, а въвличането й в няколко войни тотално изправят държавата на ръба на разпада.

През 1994 година недоволството и икономическите проблеми принуждават Секо да сподели властта с лидерите на опозицията, но той използва армията, за да предотврати промяната. През май 1997 година е свален от власт чрез преврат на бунтовници. Умира в Мароко няколко месеца по-късно.

Снимка: Getty Images

Слободан Милошевич

Сръбският президент, когото историята помни с кървавите етнически война при разпада на Югославия. Той бе предаден на Международния военен трибунал в Хага, където отговаря за престъпления срещу човечеството и етническо прочистване заради кланетата в Босна и Херцеговина.

Също така обаче, Милошевич е обвинен и в злоупотреба с 2.1 милиарда долара правителствени пари. Първото такова обвинение срещу него е от 2001-ва година и започва в Белград – за служебни и финансови злоупотреби. По това време той губи президентските избори от Воислав Кощуница, но отказва да приеме поражението.

Милошевич не дочака присъдата, защото почина през 2006-та година в Хага. Той винаги е отричал всички обвинения срещу него.

Павло Лазаренко

Дипломиран доктор по икономика - агроном и съветски ветеран от войната в Афганистан, Павло Лазаренко става министър-председател на Украйна през 1996-та година и само за една година успя да източи 200 милиона долара.

Година преди това той е вицепремиер и отговоря специално за газовите договори с „Газпром“, като постига нещо невиждано до момента в историята на независима Украйна – държавата не отчита дългове пред руския монополист. Оцелява при опит за бомбено покушение, но не изпуска юздите, особено на едрия бизнес. Твърди се, че взема 50 процента „комисионна“ от частния сектор при одобряване на договори и поръчки с държавата.

Само след две години на поста подава оставка. Арестуван е на швейцарската граница в опит да влезе в страната през Франция с панамски паспорт. През 1999 г. решава да избяга в САЩ през Гърция, като в Украйна срещу него тече разследване и дори президентът настоява публично да бъде изправен пред съда заради корупция.

Накрая в опит да избяга бе осъден в САЩ за пране на пари през американски банки, злоупотреба с власт и изнудване. Само в WestAmerica Bank бяха открити сметки на стойност 2.3 милиона долара, свързани с Лазаренко.Той получи 9 години затвор, а отделно в прокуратурата в Украйна му повдигна обвинение за поръчителство на убийство на бизнесмен от Донецк.

Снимка: Getty Images

Фердинанд Маркос

Фердинанд Маркос е президент на Филипините от 1965 г. до 1986 г. Разкрит по-късно като американски агент, той успява да удържи комунистическата съпротива, въвлича страната във Виетнамската война и извършва колосално строителство на 16 000 км нови пътища.

По време на неговата диктатура дългът на страната нараства от 360 милиона долара до 28 милиарда долара, а Филипините стават най-задлъжнялата държава в Азия.

Използва офшорни банкови сметки, за да прехвърли правителствени средства на свое име. Предполага се, че е откраднал между 5 и 21 милиарда долара от филипинския трезор. Според непотвърдена информация само в личната му сметка е имало 10 милиарда долара, когато е свален с държавен преврат на военните.

Умира в изгнание в Хавай, а от откраднатите пари Филипините си връщат обратно едва 4 милиарда долара. И до днес не е ясно точно колко са присвоените пари.

Снимка: Getty Images

Саддам Хюсеин

Надали е нужно да казваме кой е Саддам Хюсеин. Разследване в Сената на САЩ уличи Хюсеин в кражба на 21 милиарда долара от хуманитарната програма на ООН „Петрол срещу храни“ от средата на 90-те години.

През 2003-та година, часове преди американската инвазия в Ирак, диктаторът нарежда на Централната банка на страната да прехвърли 1 милиард долара от държавната хазна към личната му сметка.

Снимка: Getty Images

Сани Абача

Генерал Сани Абача е президент на Нигерия от 1993 г. до 1998 г. Сравнително кратко управление, в което обаче семейството му се замогва мистериозно с 8 милиарда долара на фона на всеобщата бедност и глад на населението.

Абача е одобрявал кухо финансиране по искане на съветника му по националната сигурност, след това парите са вземани от трезора на Националната банка и са доставяни директно в дома на президента, където са разпределяни за изнасяне зад граница – дейност, с която е натоварен синът му. Поне 1.5 милиарда долара за „заминали“ по тази схема в неизвестни направления.

Абача умира от инфаркт, макар че има слухове, че е отровен в президентската си вила. Семейството на генерала се съгласи да върне в хазната 1.2 милиарда долара.

През 2014 г. Държавният департамент на САЩ разкри, че са установени активи на стойност 458 милиона долара и се предполага, че принадлежат на покойния лидер и неговата група.

Парите и политика винаги вървят ръка за ръка. Едната взема, другата дава и обратно.

Някои казват, че корупция има навсякъде и че е въпрос на мярка, дозировка един вид. Други твърдят, че е вродена болест на цялото човечество.

Ако питате десетимата държавни лидери и политици, подбрани в този текст, няма такова нещо като „мярка", болест или свян, защото те са доказано най-големите мошеници в политиката.

Не, Силвио Берлускони не присъства - тук той се явява направо дребна риба. Присъстват диктатори, които са изцапали ръцете си не само с кръв и брутални репресии, а буквално носят отговорност за съсипването на държавите, които са управлявали.

Има и технократи, които добре са "усвоили" парите в държавната хазна. Има и търговци на влияние.

Чували ли сте за Мухамед Сухарто?

Най-корумпираният лидер в историята, заграбил невероятните 35 милиарда долара - или поне в максимална стойност.

След 32-годишния му режим Индонезия е съсипана - Сухарто просто подава оставка, докато страната се тресе от масови фалити, инфлация, улични бунтове и гражданска война. Нещо повече, Сухарто си живее още 10 години необезпокоявано, в луксозна къща (според някои със зоопарк), охранявана от армията, а всички опити да бъде изправен пред съда се спъват в единствения аргумент за здравословното му състояние. И накрая, погребан е в мавзолей с най-високи държавни почести.

Ако това ви се струва напълно откачено и нелогично, тук идва историята на Спиро Агню или Агнев, вицепрезидент на Никсън, който за малко щеше да стане държавен глава заради аферата „Уотъргейт", ако сам не беше попаднал прицела на прокурорите - заради измами, укриване на данъци и корупция.

Американски конгресмен, пак от Републиканската партия, държи рекорда за най-крупна сума, призната публично в корупционно дело - 2.4 милиарда долара за конгресмена Ранди Дюк Кънингам.

Имаме и по-близък географски пример - бившият премиер на Украйна Павло Лазаренко, който само за една година (1996 - 1997) успя да източи 200 милиона долара, а накрая в опит да избяга бе осъден в САЩ за пране на пари през американски банки, злоупотреба с власт и изнудване.

Селекцията се основава на публично известни данни от разследвания и съдебни процеси, а да знае цялата истина надали някой може да претендира. И все пак, примерите са показателни колко опасна и вредна може да бъде корупцията, така че приемете класацията като повод за размисъл.