Миналия октомври Васил Цолов би ГЕРБ на изборите за районни кметове в София ("Оборище"), за изненада на "анализаторите".
Защо? Защото не изглежда като чиновник, не действа като чиновник, а и не е много наясно какво е това. Говори високо и открито, смее се повече, отколкото "системата" е свикнала да понася.
Всичко това беше забелязано много бързо, пак от "системата", защото още неуспял да седне на кметския стол и да намери къде да си сложи шапката, за него се появи як пасквил в един от вестниците, на които писането на пасквили им е основен бизнес.
Какъв е основния "бизнес" на мажоритарно избран районен кмет обаче е въпрос с повишена трудност. Все пак, отговорът може да се сведе до това, че на него му е отредено да е нещо като гръмоотвод, ама от долу нагоре, и да си знае, че няма правомощия да реши изцяло почти никакъв местен въпрос. Трябва да пита по-големите началници - я кмет, я общински съвет.
Цолов е нов за политика и това му помага засега - като човек, развивал се в частния бизнес, той е свикнал да си поставя цели, да ражда идеи, вместо да чака партията-майка да му каже какво мислим днес.
Цялото му номиниране за кандидат-кмет на "Оборище" е доза късмет или случайност. Казват му "Ти нали живееш там, значи си подходящ".
Подценяват го дори и когато стига до балотаж, защото "шансовете" му изглеждат нулеви.
За разлика от бившата вече районна кметица, чиято кампания е плътно с образа на Фандъкова, Цолов прави кампания в стил: "Аз съм един от вас - момчето от квартала". Пише лични писма да избирателите си, в които обяснява кой е и защо иска да стане районен кмет.
Едно от първите неща, които прави, когато става част от администрацията, е да провери как работи машината за гражданите.
Започва да пише мейли и чака някой да му отговори.
Мълчание.
Това задължително е първият шок за всички хора, развивали се встрани от държавни или общински институции, министерства, обществени медии.
Денят му минава бързо - голяма част от него заема "оборота на документи", както го нарича той. Сутрин идва преди всички, за да може да свърши част от работата си спокойно. Следват срещи срещи с хора от администрацията на района или общината.
В първите дни като районен решава да провери кой кога идва на работа . Вместо да прави внезапни проверки, просто взима тетрадката, в която служителите се подписват при влизане в сградата в кабинета си - така всеки закъснял трябва да почука на вратата му, за да се подпише и съответно да измисли правдоподобна версия.
Следващото предизвикателство - започват обаждания и молби от колеги "от името на госпожа Фандъкова". Цолов започва да се ориентира кои са истински и кои просто спестяват нечие време и добавят малко авторитет.
Като човек, свикнал да работи винаги на две места, динамиката и в новата му работа е почти същата.
Различното е периметърът на взимане на решения, който е много по-тесен. А отговорността - много по голяма.
“Най-сериозен проблем за мен е липсата на възможност някои проблеми да се решават самостоятелно от района.” На нас, мажоритарно избраните районни кметове, ни трябва по-голяма самостоятелност. Бюджетът ни трябва да е децентрализиран от общината, може и да не е напълно, но с възможност да решаваш важни проблеми, възникнали сега, в този момент, или поне да разполагаш с гарантирана сума, за да си планираш разходите.”
Балансът между личен живот и работа също силно се променя: “Приятелите ми по-рядко се обаждат с оправданието, че много съм зает и да не ме безпокоят, което всъщност ми липсва”, казва Цолов. “Някои хора ме поздравяват, когато съм на улицата. Заговарят ме, макар и плахо, за проблеми. Други - са малко директни и резки в преценките си и очакванията и т.н.”
При думата "проблем" кметът на "Оборище" започва да изрежда: ремонтите на тротоарите по малките улички, осветлението, корените на дърветата..., поддържането на общинските жилища - все повече стават необитаемите, защото фондът е много остарял и парите са прекалено малко.
Проблемите и с етажните собствености - хората имат различни нужди и казуси помежду си. Вече е възобновил срещите с домоуправителите на етажните собствености.
"Блокадата на София" е най-софийската тема в последните седмица - тя не засяга пряко район "Оборище", но започването на ремонта на бул. "Дондуков" е въпрос на време, а завършването му - на още повече време.
"Подготовката за това трябва вече да започва"
Ако кажем, че ул. "Искър" (първата успоредна на бул "Дондуков") ще е обходен маршрут, то цялата подземна комуникация (ВИК, Топлофикация, Електро и др.) трябва да бъде подновна, казва Цолов. Улицата трябва да стане двупосочна и да бъде асфалтирана и ремонтирана от край до край, а не, когато затворим бул. "Дондуков", да започнем да копаем за кабели или тръби. Само така ще намалим стреса на част от живущите в района."
Кръстовището на "Дондуков" и "Раковски" е една от най-шумните точки в София - комбинацията от едър паваж, натоварен трафик и преминаващи трамваи е силно травматична.
Нивото на звука през деня стига до 90 децибела - толкова е измерен шумът от Ниагарския водопад. Според медицински изследвания, шум над 95 децибела води до промени в здравето на хората. Нормата в зони за промишлено производства в България е 70 децибела, а за централна градска част - 60.
"За доброто на хората ,живеещи от двете страни на "Дондуков", ще е подмяната на релсовия път, както и намаляването на шума, идващ от автомобилите", казва Цолов.
"Големият план" за Оборище - въпросът за един милион долара.
Ще работя за това училищните дворове да се ползват за спортни площадки - срещу минимално заплащане хората от квартала ще могат да спортуват.
Ще се опитвам да създавам повече възможности за бизнеса да работи на наша територия и да създава работни места за живущите в района.
Ще се опитам да привлека чуждите мисии и посолства на територията на района за по-добро сътрудничество и взаимна полза.
Промяната често не е въпрос на пари, а сами по себе си парите без идеи не водят до промяна. Въпросът е, човек да може да вдигне глава и до погледне нещата отгоре.
