За три дни мистериозната окупация на Софийския университет така се заплете, че почти заприлича на телевизионна война в Близкия Изток - непрекъснати включвания, новоизгряващи звезди, обрати и коментари в диапазона "последен шанс за промяна" - "терористичен акт". Много приказки, но дали на народа изобщо му пука?
Не сега е времето, не тези са хората и не такива са средства, казват дори преподаватели, които застанаха зад двумесечната предишна окупация на "Ранобудните студенти" и всички протести срещу правителството от лятото насам.
Техните наследници сега отговарят: "Не мърдаме от тук. Повече не може да търпим". Разнообразиха исканията с оставка на ректора Иван Илчев, но не предизвикваха никакъв всеобщ ентусиазъм, никакви многолюдни протести.
Ако новите окупатори издигат блокадата до висотата на "най-важния изпит от всички останали", то определено са се явили неподготвени. Да им се брои като поправителен, нали някои от тях са част от "Ранобудните студенти", въпреки че последните официално се разграничиха.
Най-малкото можеха да обяснят по-добре кои са и какво точно правят. За да не им се налага на третия ден учтиво да молят обикновените граждани да напуснат Ректората. За да не ги атакуват, че "студентската окупация" се подновява от един студент от Алма Матер и куп други, които не принадлежат към академичната общност.
Новите окупатори се страхуват, че всеки момент полицията и активисти ни БСП ще ги нападнат. В това има логика - излизат от ситуацията по достоен начин.
Освен патетичните статуси и призиви в социалните мрежи, видяхме объркани и уморени нови лидери, които с мъка изреждат последните скандали в държавата, премръзнали протестиращи пред Ректората в очакване на "промяната", ядосани студенти с провалени изпити и доценти, прескачащи оградата.
Настана пълно объркване. А ламята-господар още се прави на ударена, че някой пак тръгна да я настъпва по опашката. Всички са преокупирани. За властта това е повече от добре дошло.
