Q&A за делото "Белене"

Седмицата започна с нова порция обвинения по безкрайния казус АЕЦ "Белене" - този път срещу Делян Добрев, бивш министър на икономиката и енергетиката (2012-2013) в кабинета на ГЕРБ.

Само няколко дни по-рано прокуратурата привлече като обвиняеми двама бивши изпълнителни директори на НЕК и един от предшествениците на Добрев - Петър Димитров (управлявал МИЕТ за 1,5 г. в кабинета "Станишев") по още по-"брадат" казус от 2008 г. за продажбата на първото оборудване на АЕЦ Белене на Атомстройекспорт.

Прокуратурата подсказа, че обвиненията за злоупотреби с площадката на несъществуващата Втора атомна централа ще продължат и през следващите дни.

1) За какво точно обвиняват Делян Добрев?

Бившият министър на ГЕРБ (в момента председател на Комисията по енергетика в НС) ще бъде обвинен за "умишлена безстопанственост", нанесла щети в особено големи размери на Националната електрическа компания.

Поводът: плащания в размер на над 4,5 млн. евро от бюджета на НЕК към "Парсънс E&C Юръп Лимитед" - "архитект-инженер" по програмата за строителство на АЕЦ "Белене". Плащанията са извършени след правителственото решение да се сложи край на изпълнението на атомната централа.

С други думи, НЕК е продължавала да харчи пари в полза на подизпълнител за дейности по отписан проект. Отписан - по предложение на Делян Добрев.

Ако обвинението събере достатъчно доказателства, за да внесе делото срещу Добрев в съда, може да поиска между 3 и 10 години лишаване от свобода, както и отнемане на правото за заемане на държавна или обществена длъжност.

2) Каква е предисторията?

Делян Добрев беше избран за министър на енергетиката в кабинета на Бойко Борисов на 21 март 2012 г. малко след отстраняването на Трайчо Трайков.

Изборът му се случи точно 10 дни, преди да изтече поредният краен срок за договаряне на българската страна и Атомстройекспорт за бъдещето на проекта АЕЦ "Белене".

На 28 март 2012 г. Министерският съвет взе решение да сложи край на проекта за Втора атомна централа.

В същия ден Народното събрание подкрепи прекратяване на строителството на "Белене", препоръча на кабинета да проучи условията за изграждане на газова централа на нейната площадка и възложи на министър Делян Добрев да започне подготовка за инсталиране в АЕЦ "Козлодуй" на платения реактор.

Въпреки тези две решения - държавната НЕК не е прекратила договора си с "Парсънс", а продължава плащанията си.

Прокуратурата твърди, че като министър Делян Добрев е бил наясно с този факт и не е предприел никакви действия да изпълни решението на Министерски съвет.

Нещо повече - архивите показват, че изпълнителният директор на НЕК е написал писмо до Добрев с въпроси относно прекратяването на договора с "Парсънс", което прокуратурата твърди, че остава без отговор.

Писмото е изпратено на 19 юни 2012 г. (почти 3 месеца след решението за край на "Белене").

3) Защо НЕК продължава да плаща въпреки волята на кабинета?

Към онзи момент НЕК е страна по действащ договор, подписан още по времето на кабинета "Сакскобургготски" през януари 2005 г.

Още в мандата на енергийния министър Милко Ковачев се прави процедура по договаряне по Закона за обществените поръчки, като на 31 януари 2005 г. НЕК избира лондонското подразделение на "Уорли Парсънс" за архитект-инженер на строителството на "Белене".

Договорът е за срок от 10 години, като предвижда препроектиране на стария реактор на "Белене" и проект за нов блок. Стойността на договора не е обявена, но е записано, че НЕК ще поеме всички разходи по изпълнението му, докато не се намери инвеститор на новата ядрена мощност (т.е. плащанията остават за държавна сметка докрай).

Към 2005 г. "Парсънс" вече е получила 8 млн. лв. за изработка на технико-икономическа обосновка за АЕЦ "Белене". В България компанията работи заедно с "Риск Инженеринг" на Богомил Манчев.

Въпросният спорен договор на "архитект-инженерите" е прекратен от страна на НЕК едва на 7 октомври 2013 г. - със 17 месеца закъснение след решението на Народното събрание за спиране на строителството на "Белене".

4) Този скандал не е ли deja-vu?

Разбира се. Спомнете си, че на 23 септември 2013 г. прокуратурата и ДАНС направиха акция в сградите на НЕК, "Уорли Парсънс" и "Риск Инженеринг" в София по сигнал за унищожаване на документи.

Арестувани бяха двамата бивши директори на НЕК Иво Лефтеров и Крум Анастасов, които впоследствие бяха обвинени в безстопанственост.

Богомил Манчев получи отделно обвинение в "подбудителство" спрямо НЕК с цел присвояване на 8 651 898 лв. (4 429 311 евро) по същия злополучен договор с "Парсънс", за който сега съдят Делян Добрев. Манчев беше пуснат на свобода под рекордна гаранция от 1 млн. лева.

Прокуратурата твърдеше, че решенията на държавните органи (каквото е решението за прекратяване на АЕЦ "Белене") са форсмажорни обстоятелства, при настъпването на които страните по договорите се освобождават от задълженията си.

С други думи - Лефтеров и Анастасов са били длъжни да спрат плащанията с основание решението на МС. Въпреки това по сметките на двете дружества са превеждани суми от около 950 000 евро на месец за строителен надзор на спрян проект.

Тогава Манчев предупреди, че "мъж, висок 1,90 м" се опитва да му открадне бизнеса. Години по-късно той намекна, че апетит към "Риск Инженеринг" е проявявал тогавашният мажоритарен собственик на КТБ Цветан Василев.

"Казах му "Ти лично ще ръководиш фирмата в продължение на шест месеца и ако реализираш един лев печалба над нашата, ще ти подаря бизнеса си", разказва Манчев през 2016 г.

5) Какво се случи с делата срещу Манчев и шефовете на НЕК?

Случи се пълен провал на прокуратурата. След 2 години тихо разследване, през октомври 2015 г. СГП свали обвинението срещу Богомил Манчев. Делото дори не стигна до съд.

Причината за прекратяването на разследването първоначално беше формулирана като "липса на доказателства". Впоследствие Манчев атакува постановлението на прокуратурата пред съда, а мотивът беше променен на "липса на извършено престъпление".

Същата е съдбата и на разследването срещу Лефтеров и Анастасов от НЕК. "Правен свят" разкри, че прокуратурата се е отказала от обвинението срещу тях още в края на април 2016 г. Няколко месеца по-късно СГС е уважил молбата на Крум Анастасов за изрично посочване, че деянието му не представлява престъпление.

В момента Иво Лефтеров съди държавата за 50 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди вследствие на необоснованата репресия от страна на прокуратурата.

6) Щом като в НЕК няма престъпление, виновен ли е Делян Добрев?

Ето какво казва Делян Добрев през 2013 г. в разгара на скандала около "Парсънс" и НЕК:

"На следващият ден след решението на парламента (от 28 март 2012 г.) аз пътувах до Русия, за да уведомя „Атомстройекспорт", че спираме проекта. Целият свят разбра, че АЕЦ „Белене" е спрян. Обяснението, че някой директор в НЕК не е разбрал, не е сериозно. НЕК е самостоятелно юридическо лице. Министърът, за съжаление в случая, не държи ръката на директора на НЕК".

Подобно беше и обяснението на настоящия министър на енергетиката Теменужка Петкова, която обяви, че Добрев не е бил в правото да се меси директно в решенията на НЕК, тък като е принципал само на "Българския енергиен холдинг".

Директор на БЕХ по това време е Михаил Андонов, който беше отстранен от поста си през юни 2013 г. от кабинета "Орешарски". По това време срещу него беше образувано разследване за сключване на неизгоден договор за правни услуги в БЕХ. До този момент няма публична информация за развитието на делото срещу Андонов.

Петкова обяви, че Добрев е издал "протоколко решение от юли 2012 г., с което разпорежда на БЕХ да предприемат всички необходими действия за прекратяването на АЕЦ "Белене".

Не става ясно обаче защо Делян Добрев не е отговорил на писмото от директора на НЕК от 19 юни 2012 г., а е изчакал още поне две седмици, преди да издаде официалното си разпореждане до БЕХ. В разплитането на истината за тази комуникация се крие отговорът на въпроса "виновен ли е" екс-министърът.

Според справката на министър Теменужка Петкова - фактурите от НЕК за "Парсънс" са издадени още по време на мандата на Трайчо Трайков, а са разплащани чак след януари 2013 г. Две от трите фактури са разплатени от НЕК по време на кабинета "Орешарски", твърди тя.

7) Кога изобщо беше спрян проектът за АЕЦ "Белене"?

Едно ключово събитие липсва от пъзела "Белене".

През април 2012 г. "Росатом" заплаши, че възнамерява да заведе иск в Арбитражния съд за около 1 млрд. евро срещу България за плащане на общия обем на поръчаното оборудване.

По същото време - на 27 април 2012 г. БСП обяви официално началото на кампанията за събиране на подписи за свикване на референдум за бъдещето на атомната централа.

Подписката беше събрана само за 3 месеца с помощта на "Атака" и ВМРО на Красимир Каракачанов, а на 27 юли 2012 г. беше внесена за проверка в ГРАО.

Руският иск срещу България влезе в съда на 12 септември 2012 г., докато в Народното събрание започваха дебатите по точната формулировка на въпроса в ядрения референдум.

С днешна дата, Теменужка Петкова признава, че договорът с "Парсънс" умишлено не е прекратен по време на първия кабинет "Борисов" заради препоръка на адвокатите по арбитражното дело - с цел компанията да се привлече като свидетел в полза на българска страна при съдебния спор с "Росатом".

Каквато и стратегия да е имало правителството, едно е очевидно: всички по веригата са били напълно наясно с факта, че НЕК продължава да дължи пари на златните консултанти по "Белене", независимо кога и как ще трябва да ги плати.

В крайна сметка, референдумът от януари 2013 г. успя да събере достатъчна подкрепа само за да влезе в дневния ред на Народното събрание - съвпадайки с уличните размирици, довели до падането на правителството.

На 13 февруари 2013 г. парламентът потвърди още веднъж решението си за спиране на проекта "Белене". Седмица по-късно Бойко Борисов се принуди да подаде оставка.

Интересен въпрос е кога точно АЕЦ "Белене" е спряна - през март 2012 г. или през февруари 2013 след окончателния резултат от референдума?

И изобщо - има ли край този проект? До ден днешен премиерът Бойко Борисов не изключва евентуален рестарт на плановете за нова ядрена централа, ако се привлече външен частен инвеститор.

8) Ще има ли присъди или наблюдаваме "Костинброд" 2?

Прави впечатление, че обвинението срещу Добрев дойде "в комплект" с притопленото дело срещу двама "червени" директори на НЕК и бившия министър на енергетиката от БСП Петър Димитров.

Самият Добрев защитаваше прокуратурата от критиките на опозицията, че превръщат Димитров в жертва в името на предизборната кампания на ГЕРБ.

"Не е сериозно да се смята, че по време на предизборна кампания държавното обвинение и институциите ще спрат да си вършат работата", каза Добрев преди няколко дни.

Сега евродепутатът от ГЕРБ Андрей Ковачев обвини прокуратурата в повторение на сценария "Костинброд":

"Кога ще има дело срещу подбудителите за АЕЦ Белене - Първанов, Станишев и цялото му правителство, Сакскобургготски? Те лично би трябвало за стотици години да са в затвора, ако има справедливост, не само шефът на НЕК, подписал протокола за поръчката на реакторите през 2008 година. Как ще е поръчал два атомни реактора без знанието на правителството? Дали прокуратурата ще има желание да разследва истината за АЕЦ Белене?", попита той през профила си във Facebook.