Три седмици след изборите и три дни преди старта на 43-тото Народно събрание не може да не ви е направило впечатление нещо странно.
Навсякъде по бойното поле кипи усилен труд - ГЕРБ произведоха два сезона на сериала с преговорите, ДПС преизпълниха законодателния си план още преди да са стъпили в пленарна зала с динамото на Пеевски и Цонев, Патриотите обърнаха учебната програма на прогимназиите с хастара навън, да не говорим, че никой не може да насмогне на Реформаторите, които излъчват новини с импулсната честота на цветомузика с блиц ефект.
Даже Волен Сидеров си намери поле за изява и заплаши, че ще излезе на палатки, ако не му се осигури широк простор за законотворчество в дядовата ръкавичка на Народното събрание.
Обаче някой липсва.
Къде избяга БСП?
В сюблимния момент за политика лагерът на червените изглежда като почивна станция след края на сезона.
Няма позиции, няма полемика, червените опорни точки са дефицитна стока. Само в далечината се чува плющене на шамари между младите милионери и старите милиционери, които вече не трогват дори die-hard електората на левицата.
Вместо това сред ръководния състав цари приятно разсеяно настроение. Левицата заникъде не бърза - Михаил Миков показа, че си има и друга работа, вместо да се кахъри, че няма час и дата на преговорите с ГЕРБ.
В "прозореца" между събора на международния комсомол и изложбата на редки пощенски марки, председателят на най-голямата лява партия обясни, че тая партия не му се вижда достатъчно голяма, за да направи Голяма коалиция.
Ако филателистите бяха математици, щеше да им направи впечатление, че общият брой на мандатите на ГЕРБ и БСП (84 +39) е напълно достатъчен, за да съставят мнозинство.
Прав е председателят Миков, обаче. Не че не може да смята, напротив. Двете водещи партии са малки. Не просто заради слабите си резултати или заради разпокъсания парламент - малки са в разбиранията си, малки са в готовността за компромиси и в кръгозора отвъд собствените си проблеми.
Че бройката няма никакво значение, е ясно. Защото преди година и половина резултатите на двете партии бяха 97 на 84, но пък, пусто, тогава на Станишев му се властваше...
И докато Миков чака официална покана, а Янаки Стоилов иронизира, че очакванията към БСП и ГЕРБ били като мечтата на котарака Леополд "Давайте жить дружно, ребята", то ще дойде време за нови избори.
А БСП ще има да почака за нов шанс след последното "нестандартно решение".
