Лора Крумова пусна първо предаване по БиТиВи. Час и половина след края му вече не помнех почти нищо от него. Освен че се чувства като абитуриентка. Всъщност май го и каза.
И кофти вкус. Простимо - за абитуриентка. Недопустимо - за професионален тв журналист.
По-лошо съчетание от Спас Русев и Денис Ершов - еднакво неизвестни на широката публика, без достатъчно ясна легитимация, но с достатъчно оспорвани първи милиони, едва ли може да се измисли. Щеше ми се да пита Русев белот или бридж са играли на онази яхта от онази снимка в Монако и на колко ръце е била разиграна БТК. И кой измисли ония идиотски 800 дни. Но освен импозантната бивша къща на Стефан Савов, купена от Русев, друга качествена информационна следа няма.
Ако ще легитимира Русев като "сивия кардинал" на Царя, нека да каже човекът за кадровите грешки - или попадения, на кабинета на НДСВ. Ако ще го изважда на бял свят в някакво днешно му качество, не се разбра какво е то, нито как човек, който не е сигурен дали е натрупал първия си милион, е собственик на тази уникална сграда...
Или да разкаже за колекцията си предмети на изкуството. Може и като меценат - или културолог (уреди изложбата на прочутия фотограф Лари Шилър...).
Скука и въпроси извън реалността, които мазно цамбуркат в голата водица на предаването. Дори и за пиар не вършат работа. Равна дикция и никаква емоция у Крумова, която да проличи в някаква мимика по лицето й. Сякаш чете числата на "бинго".
Единственият смислен "герой" на предаването беше 16-годишният мотоциклетист Ачо - син на Аня Пенчева и Ивайло Караньотов. Той поне беше съвсем искрен - и непредпазлив...
За останалото профукано тв време има само един въпрос: Що така бе, хора?
За едни скъсани чорапи...
Полицайката, обискирала лекарката в Горна Оряховица, разказва в "Труд" разни работи - и как чорапите на задържаната били скъсани. Не знам защо. Не познавам лекарката.
Но в скъсаните чорапи на българското здравеопазване догодина ще се излеят най-много пари за последните три правителства. Ужасно много пари ще отидат в МВР. Което не означава, че чорапите на лекарите или обувките на полицаите няма да са скъсани. Просто парите ще се харчат все така непрозрачно за нереформирани системи.
Уви, и догодина Националната здравно-осигурителна каса остава една-единствена. Още по-зле - държавна. Така ще може да раздава непрозрачно едни публични милиарди. А изпълнителната власт - т.е. собственикът й, има интерес статуквото да се запази - заради изборите.
И лобито на частните болници, в които са инвестирани поне няколко милиарда лева в технологии и сграден фонд, също е облагоделствано от този механизъм. В противен случай, ако касите са частни, те ще имат значително по-голям интерес и съответно - контрол, върху това за какво дават средствата на данъкоплатците, вложени в тях.
Сересейщина на воля
Шест месеца телефоните на шефа на агенция "Митници" Ваньо Танов са били контролирани от службите. Преди това стана ясно, че и земеделският министър Найденов също - и той 6 месеца...
Като изтече такава информация, не е трудно да се разчетат изводите, които ни налагат: "Виждате ли, и нашите следим!" и "Слушахме ги, чисти са!" Иначе казано: Не ревете срещу СРС-атата...
Такава сересейщина отдавна не е имало в държавата. Като се замисля - от времето на ДС. Тогава, наред с подслушването на неудобните, държавно-партийната машина разполагаше с набор от услужливи подмазвачета-доносници. Тези човечета пишеха за колеги, семействата им, свои познати, свои приятели, някои - дори за собствените си семейства.
Срещу известни облаги. Те си знаят - дано им са се усладили...
Така във всеки един час и минута Който-трябва беше наясно с гражданина Х. Един познат, ченге, дори се шегуваше: "Ама за какво да подслушваме, като има толкоз желаещи да кажат за всеки..." Във времената на Филчев пък така се шегувкаха, че за 5000 долара един прокурор може да ти спретне наказателно дело...
Поголовното подслушване, което осъществява днес властта, е досущ на онова. Сигурно защото се разпорежда и върши от хора, правили същите схеми и тогава.
Услужливите граждани се намират все по-малко - и то в рамките на мандат. Обикновено за да наклепат някого. Но какво пък - все ще се извади едно СРС, което да те оневини - или набеди. И без друго вече никой не контролира декласифицирането им.
В съдебната зала СРС-ата са част от доказателствения пъзел. Извън нея - средство за шантаж и натиск. Запомнете, под 2% от тях се използват в съдебни дела. Останалите?
Така и не разбрахме по какъв точно сигнал ДАНС са подслушвали Мирослав Найденов. Лично на мен ми е по-интересно кого ще нахрани новият Закон за храните - Найденов трябва да знае, като бивш кадър на националната ветеринарна служба, която става първа сила според този проект. А това по телефоните не се говори.
Поуката на тази седмица: ами така става, когато човек се облече/го облекат в твърде големи дрехи спрямо собствения му размер...
