Едни от протестиращите остават на улицата, други тръгват на поход към властта, но никой от тях не иска да седне на една маса с институции и управляващи, за да обясни каква точно промяна иска и кое е смислено да се направи. Или поне да се постави началото.
За времето, откакто недоволни граждани излязоха на улицата, протестите не успяха да излъчат безспорни лидери. Повечето се (само)летимираха. Но все едно.
Време е да се преговаря, което не означава прекратяване на протестите. Защото е добре на властта - управляващи, партии, олигополи, (поне до изборите) да й държат влага размаханите юмруци.
Време е да се преговаря, за да чуем какво се предлага, кои искания са смислени (защото тези за национализация не са), как да постигнем наистина независима съдебна система - защото коренът на злото е там, и безспорно въпросът за КОНТРОЛА. Изобщо как да накараме оттук насетне държавата да работи и за нас, гражданите й.
Защото исканията на протестиращите могат да бъдат допълнени с още: например, ежемесечни отчети на местните управи и министерства за изпълнението на бюджетите по всички пера, включително и на агенции и ведомства като НЗОК например.
Не може разходването на публични средства да не е обществено достояние на тези, с чиито данъци и на чийто гръб се прави.
Закон за личния фалит, спиране на изпълнителните дела при обжалване - така както обжалване от страна на фирмите спира изпълнение на обществена поръчка или търг, законова възможност за отзоваване на депутати срещу определен брой подписи, пресичане на възможността депутати да преминават от една група в друга и др...
В случай че се постигне един общ "конспект" от теми, по него следва да бъдат препитани партиите, които дават поредни заявки за управление. Готови ли са да работят и го изпълняват, в какви срокове - и на тази база всеки от нас, гражданите, да реши за кого да гласува или да не гласува. Само така можем да зададем дневния ред. Не с единственото: "Писна ни!", защото това втръсва.
Обединенията на групички в лагерите на протестиращите компрометират самото гражданско недоволство и събуждат съмнения за нечиста режисура. Както и отказът им и нежеланието им да говорят и да продължават с диви популистки искания, нереалистични и неосъществими.
Днес кандидат-журналистите от Софийския университет "Свети Климент Охридски" пишат по темата "Прекрасният нов свят"...
Не мога да не съм повлиян от статията за Северна Корея като чета и това. Причината е, че тя напомня какво ни е изкривено и как за нас копираните без разсъждение Западни порядки е меко казано тъпотия. В яда си активно протестиращите и много от мрънкащите под носа си българи не си позволяват да осъзнаят, че и те и изедниците им са жертва на една и съща болест - носталгията по сигурността. Самите ни богаташи и държавници прехвърлят границите на приличието именно търсейки вечност на придобивките си и сигурност на приходите си. Вместо, обаче да гледам проблема в очите, ние масово се поддаваме на завист и омраза към уредилия се. Не съм оптимист за бъдещето, напротив процеса на повече намеса на държавата, който се случва и на Запад постоянно ще служи като заразоносител и ще избуява на местната плодородна почва. "Угнетените" постоянно ще искат държавата да ги спасява от уцелилите шестица от тотото техни събратя и като резултат всеки намърдал се по-близо до държавата ще впряга всяко такова искане в повече власт и повече използване на държавата за гарантиране на собствената си сигурност. Проблемът на такива общества е, че те не си плащат сметката и тая система рухва под собствената си тежест. Най-лошото е, че заедно с нея милиони избират път за развитието си, който ги обрича на своеобразна невменяемост и това се предава и на децата им. Не планът Ран-Ът, а нашето нежелание да се променяме ни изяжда, ако в тоя план е имало уловка тя е била за няколко едри риби на партийната номенклатура от онова време, днес той просто няма значение. Ако имахме малко здрав разум щяхме да признаем пред себе си недъзите си и да търсим на първо място не наказанията като впрягаме дори правилата на живот в тая си мания, а щяхме на първо място да видим какво е най-добре за нас по отделно и взети заедно като правила, щяхме да помислим как да възпрем изблиците на болестта и да ограничим възможностите човек да им се поддава. Лошото е, че ние сме лекаря и ние сме пациента и се страхуваме панически от инжекцията, предпочитаме да говорим за наказания на прегрешили пред това да предотвратяваме самата възможност за прегрешение. Честно казано аз бих нарекъл сегашната народопсихология като желание за шведска маса, покрай която седят милиционери и бият всеки, който си вземе от нея. Мисля, че резултата от такава психология е ясен - само милиционерите ще ядат.
Ами Климент, работата е там, че за повечето "държава" - събирателно за служители, агенции, организации, органи - та повечето държава у нас не вижда смисъл да функционира, ако няма някоя далавера в едната част от случаите, а в другата от спуснато финансиране до друго такова. Тези хора са част и от протестиращите, някои от тях наистина протестират срещу себе си, а надеждата, че ей тъй ще се променят и бардака ще стане нов със старите курви - е, ей тая надежда ние не я оставяме. Аз имам идеи как може да се ремонтира всичко при това без сериозна криза, но никой не желае да чува за радикални промени при все, че същите нечуващи са готови често да искат и по-радикални, но добре познати безумия. Сигурен съм, че има и други хора, които мислят някои от нещата, които мисля аз, а и нищо не крия, така че нежеланието ми да се мешам в политиката телом не пречи някой да чуе нещо па да го развие. Дори да се окаже, че нямам смислена идея (така да излезе) самият факт, че смея да поставям под въпрос редица неща може да даде тласък на някой друг да измисли нещо. И превантивно да кажа, не се хваля, не мисля, че съм по-умен от всички, но определено съм по-свободомислещ от почти всеки друг в тоя народ и дори, когато говоря общоприети неща е само за да се опитам да установя контакт с тия, които трудно напускат рамките на познатото. На първо място трябва да се разбуи мита, че ЕС ни налага някаква точно определена форма на държавност и закони, които не може да нагодим за нашите условия. Това поне засега не е вярно, има много гнило в ЕС и Запада, но има и живец и надежда, а смисъла на демокрацията е да работи и никой няма да ни придиря, ако приложим някои нетрадиционни решения. Постоянно се дудне за Европа, за някакви оценки, които получаваме и се създава впечатление, че едва ли не изпълняваме някакъв детайлен европейски план, а това не е вярно - Европа дори не е толкова организирана, че да може да произведе повече от няколко налудничави изисквания тук и там, а и те мога да бъдат преборени. След това може да тръгнем да търсим начина за нас си и трябва да търсим именно начина, а не хората... Говорил съм редовно за много от отделните мерки, които са нужни според мен, сега няма да се отплесва към тях. Ако поне няколко десетки души имаха като мен самочувствието да започнат да теоретизират и да мислят как да променим тоя и оня механизъм, без да се изтърват в руслото на някаква омраза или маниакално придържане към някоя публична мантра - тогава дори и повечето да се окажат бълнуващи безумци поне щеше да има повдигнати теми, въпроси, за които да се спори, прецедент да се мисли извън опростенческата логика, която не знам защо се налага, че ей така казваме закон и изведнъж администрацията се превръща в ангелчета. Това са хора, навсякъде хора, когато закона веднъж се отдалечи от онова, което за тях е приемливо и разбираемо той повече никога не се връща назада и от там нататък се превръща само в извинение, оправдание, средство за частен натиск и в крайна сметка в проклятие. Не може да се вярва в такива неща, не може и една система да се гради с кръпки за кръпките и нови кръпки за кръпките - има граница, отвъд, която това я прави напълно непредсказуема. В същото време не може да се остави на тълпата (дори и да е тълпа от професори) да натиска ресет - резултатът ще е още по-страшен от настоящето. Можем да използваме много неща, за да преживеем, но не можем да оставим система, която вече само на думи е това, за което е създадена да контролира това. Не знам дали си даваш сметка, че сме пред пълен разпад, ГЕРБ похарчи много повече, отколкото дори и най-големите им врагове в активната политика биха посмели да кажат, защото ако го направят хората ще се насерат от страх в буквалния смисъл. При това не го казвам с лошо към ГЕРБ, а като имам пред вид, че ГЕРБ избуя именно като кулуминация на безотговорността - всички се дърпат от отговорност след като клъвнат и след тях се наемат само по-неспособни и по-безразсъдни. Дори крадеца (в политически аспект) се грижи за нивата си - държавата, но у нас това е на друг принцип - грабни и бягай. Е, не краденето е проблема, а бягането. Нас ни лъжат на първо място точно за това, че всички искали да докопат властта ... хм отново. Не е вярно и ако сега, когато ни боде очите не може да го видим, значи сме идиоти. Сега най-големия номер, който може да изиграем на нашите политици е не да не гласуваме масово, а да идем и да бутнем насила властта в ръцете на една партия, пък която ще да е тя - ако ще и ГЕРБ да е.
Не е лошо преди да оплаквате свободния пазар, капитализма, демокрацията, глобализацията и т.н., да поглеждате съседната статия за Корея. Там тия "отречени" неща ги няма, точно както го искате, пък май нещо не вървят нещата също. Кризи и по-сериозни е имало и преди 2008, ще има и отново, къде ви е обещавано, че всичко на света ще е мед и масло? Все пак наистина, поглеждайте към статията за Корея преди да пишете глупости.....внимавай какво си пожелаваш, щото може да ти се сбъдне. Радославчо, за теб се отняся
Докато си задавате въпроса как да заработи държавата за нас нищо няма да се оправи. Правилният първос е ние какво да направим за държавата.