Улицата има нов месия - този път не е личност, харизматична и щедра на обещания, а нещо съвсем ново, малко познато и много опасно. Мажоритарната избирателна система ни се пробутва старателно като средство за бързо и трайно освобождение от поквареното властово статукво. Като захаросан блян за упование на хилядите протестиращи и обеднели българи, които отчаяно искат промяна.
Само че жадуваната „промяна" се очертава в доста по-мрачни цветове - от тотално купуване на гласове до грозно изкривяване на политическото представителство в полза на няколко големи партии и на парите. И пак ще сме излъгани, че в парламента ще е пълно с красиви, умни, достойни и честни персони.
„Без съмнение това ще означава повече права за олигархията, която директно ще може да излъчва депутати, и много шампанско и сълзи за гражданите. По-скоро хората не разбират рискове и много вероятните катастрофални последствия". Такова е мнението на политолога Димитър Димитров, специалист и преподавател по избирателни системи в СУ „Св. Климент Охридски".
Колегата му, политологът Антон Тодоров е на същото мнение - стопроцентовата мажоритарна избирателна система е утопия, която не може да вирее у нас, въпреки че удобно и идейно съвпада с естествените очаквания на хората от улицата.
Взривоопасната илюзия на протеста
Само си представете колко улеснени ще са олигарсите и групировките в домогването си до властта - няма да им се налага да агитират за партии, просто ще издигнат свои кандидати. „Във всяка една партия, която е управлявала страната през тези 23 години, мога да посоча много ясно структурирани представители на олигархията", посочи Антон Тодоров.
Най-сериозната опасност, която мажоритарният вот крие, е именно директното купуване на депутати, изтъква Димитър Димитров. „Мрежата за контролиране на гласоподаването ще процъфти, до степен, която обезсмисля каквото и да е гласуване", предупреждава той.
Пропадането може да е и символно, както го разчита Антон Тодоров: „Мажоритарната система може да се изроди в такъв авторитаризъм, какъвто България вече е имала. Една от възможните дати за предсрочните изборите е 19 май. Датата навява лоши асоциации - на 19 май 1934 г. в България се извършва преврат, който отменя конституцията, разпуска парламента забранява политическите партии и профсъюзите".
Не че не сме пробвали
Толкова примамливо звучи възможността да вкарваш личности, а не партийни кадровици в парламента. Без никой да казва на протестиращите как това ще случи на практика.
Подобен експеримент вече бе направен на вота през 2009 година, когато БСП реши да хитрува и въведе мажоритарен избор на 31 депутати, надявайки се да вземе предимство над новите и неизвестни кандидати на ГЕРБ.
Знаете какво се случи. Партията на Бойко Борисов спечели 26 мандата. Останалите пет взе ДПС, а за червените нямаше нито един. Не заради младите и прекрасни персони на ГЕРБ, а заради един партията на единствен човек - Бойко Борисов.
„Това бе несръчен опит на лобито на президента Първанов да създаде условия за някак естествено негово явяване като спасител за нацията в един хаотичен и разпръснат парламент с много партии и независими кандидати. Нещо като продължение на тройната, но много по-разпръсната коалиция, при която той би прекратил своя президентски мандат, за да оглави правителството", описва експериментът Димитър Димитров.
Неслучайно от Изборния кодекс отпадна и т.нар. преференциален елемент, който дава възможност на избирателите да пренареждат партийните листи, давайки предимство на определен от тях кандидат.
Така че на партиите не им се нрави да въвеждат мажоритарна избирателна система, убеден е Димитър Димитров, дори с цената на всепартиен сговор.
Какво ни липсва?
Антон Тодоров синтезира три аргумента. Първият е, че нямаме такава политическа традиция. Доказани специалисти сме в копирането на чужди модели, но колко от тях реално са проработили, след като са били побългарени?
Второ, в Европа такава система работи само в две държави - Великобритания и Франция, където действа различен модел.
Трето, голяма част от българите правят изключително неинформиран избор, когато решават за кого да гласуват. Най-често българският избирател гласува партийно. Дори референдумът за АЕЦ „Белене" ясно показа това. Всъщност, затова се и провали.
Най-общо казано, ако у нас се въведе мажоритарна система, страната ще бъде разделена на 240 едномандатни избирателни района, колкото е броят на депутатите в парламента. Печели кандидатът, събрал най-много гласове. Това ще даде несравнимо предимство на първите две или три политически сили, докато останалите просто ще минат в забвение.
За да има демократичен мажоритарен избор са необходими поне три условия, изтъква Димитър Димитров.
Първото е свързано със създаването на безупречни избирателните колегии, защото там резултатите могат да бъдат „сготвени" много преди да е дошъл изборния ден, изтъква експертът.
Същото важи и за цялата изборна администрация, а броене на бюлетините да става на едно и също място за целия район. У нас все застъпници разнасят чували с бюлетини, а разминаванията в избирателните списъци са си направо в реда на нещата.
Не на последно място, изтъкна Димитров, трябва ни устойчива партийна система, в която партиите имат традиция и механизми да излъчват качествени кандидати.
Този модел работи при ясно структурирана партийна система, както е във Великобритания и Франция, докато у нас роенето на партии и появата на всякакви народни спасители е довело до създаването на около 180 партии. Неслучайно сега никой не ги иска.
По-големият проблем е в партиите
Промяната на начина, по който функционират партиите, е много по-удачна и важна в момента, но темата изобщо не е в дневния ред на протестите, коментира политологът Антон Тодоров. За сметка на това, недоволните изпадат в парадоксални и напълно несъстоятелни искания.
„Отново виждам хора сред тези, които искат да опаковат протеста, които трябваше отдавна да са в затвора, защото са откраднали толкова, че няма да им се наложи да работят до края на живота си. Обикновено тези хора са изключително вещи и гъвкави „ловци на души" и се спасяват при всяка промяна, която може да заплаши статута им на „институционализирани крадци. Явно са чели внимателно Бисмарк, който съветва, че една революция трябва да ес оглави, вместо да се остави да ги обезглави", коментира политологът.
Политиците, които доста се снишиха в последно време, правят точно обратното, за да угодят на хората. Просто този път всички са на прицел.
„По време на криза националните лидери от свободния свят дават личен пример - депутати, висши магистрати, президент, премиер. Не може в страната да е пълно с изпаднали в крайна бедност хора, бизнесът с изключение на малка група привилигировани и близки до всяка власт олигарси да е в мъртва хватка, а в същото време, прощавайте, парламентът си купува нови коли. Нека се качат на велосипеди - така направиха през 70-те години в Холандия, когато цените на петрола скочиха", допълни Антон Тодоров.
Прогнозата му е, че рано или късно на хората ще им писне и ще затворят и парламента. Още повече, когато все повече и повече обедняват.
„България върви към много сериозен якобински вариант, за което предупреждавам от много време. Когато български санкюлоти хванат сопите, става нещо страшно", коментира той.
За опасността от взривяване на напрежението подсказват и самите протестиращи. Те са все по-бедни и все по-отчаяни. „Погледне какви хора се появяват на част от митингите - под 30 години, масово безработни, ляворадикални, русофили и други подобни. Има и читави хора, но те не могат да изземат инициативата на протестите", допълва Тодоров.
Мажоритарната избирателна система не е панацея за 23-годишния сбъркан политически модел, усвоил до съвършенство механизмите на собственото си възпроизвеждане. Писна ни от политическите партии и несменяемите им муцуни, но те все още са необходимото зло, чрез което системата продължава да работи, въпреки сериозните си дефекти.
Искаме радикална смяна на модела, пробив в статуквото, нови лица. Но това не може стане без внимателно да обмислим последиците от всичко, което ни се предлага на масата за преговорите. В противен случай може да се окажем още по-затънали в и без това олюспената си фасадна демокрация.
>Абе щом и политиците и медиите хич не я щат тая мажоритарна система, значи там е ключа от палатката. Ебем ти размишлението. Те политиците и медиите сигурно хич няма да щат и да правим ядрени опити в центъра на София. Там ли е тогава ключът от палатката?
Хайде сега някой от вас да проиграе изборите при пропорционалната система. Да не го правя аз.
коя съм Пропорционална: ГЕРБ, БСП, ДПС, Кунева, Атака, ДСБ във всякакви възможни комбинации + лява популистка партия на най-кресливите протестиращи (ако си направят) парламент с от 3 до 7 партии Мажоритарна: ГЕРБ, БСП, ДПС - ни повече, ни по-малко Почти сигурно управление на БСП + ДПС. В интерес на истината последното може да е дори по-добре от гледна точка на стабилност на правителството. Но вие нали не искате ГЕРБ, БСП и ДПС? Нали искате да имате влияние в парламента?
А според мен това, което наистина би оправило България, би бил доброжелателен диктатор. Тия, обаче, са изключително рядка порода. Мажоритарното гласуване е просто поредната безразлична идея. Безразлична, защото няма значение дали ще се приеме - за успеваемостта й няма да има метрики, което я лишава от бремето на отговорността. Сиреч, ако хипотетично я приемем и след 5 години България тотално се провали, поддръжниците на мажоритарното гласуване просто ще рекат "ама тя не е идеята, а грешно я приложихме, ситуацията беше такава, и политиците/вестникарите/банкерите са виновни, щото нарочно я провалиха". Може би биха били прави, а може би не. Няма как да знаем. Без да има начин да проверим и измерим със сигурност, няма отговорност. Без отговорност, няма причина да предпочитаме едно решение пред друго.
бачкане му е майката ето това липсва в бг-то .........а,и ако е удобно и чалгата да се забрани
Аз предлагам ,както се бяхме събрали по улиците,да се съберем пак и да пуснем групови граждански искове от цяла България до прокуратурата,да разследва тия хрантути дето ни крадат 23 години!Сега и без това разпускат парламента,значи няма да имат имунитет!Ако пък все пак решат да ги разследват и да ги съдят това значи че няма да могат да участват и във избори!Та идеята не е лоша,ако не друго ще им стъжним живота .Тези искове да бъдат пуснати и до съда в Страсбург!Ако не ни обърне никой внимание имаме пълно основание да хващаме пушките!Така че се организирайте и да действаме!
Мажоритарна система и особено пък с възможност за отзоваване без пълно обръщане на цялата ни държавна структура ще е въплъщение на лудостта "всеки мениджър" или по-простичко, по нашему - всеки с виШе образУвание. Не знам как мога да си "продам" разбиранията и идеите, но и в професионален план често виждам същите проблеми с "продаването". В крайна сметка моето презрение към "изпитаните" подходи почти винаги се оказва не "странна лудост", а следствие на нещо много по-простичко и рационално - вместо да търся отговори в чуждия опит, аз винаги се сливам с проблема и се опитвам да схвана всички процеси, които го определят - от чисто технологичните, до връзките им с човешкия фактор и на потребителя и на разработчика, и на работника. От там на сетне успехът обикновено зависи от това дали тоя, който е поставен от хора не като мен в ролята на вземащ решения ще обърне внимание, че говоря за комплекс, а не индивидуални хрумвания или ще си хареса нещо от приказките ми, за да се чувства творец на уникална технология, но ще забрави, че и технологията се създава от хора и трябва всеки да бъде програмиран подходящо та хем да му харесва какво върши, хем това дето го върши да не следва мода оправдана с псевдо-рационални доводи, а да следва система от задачи, които изпълват със съдържание система от нужни елементи ... ок стига отклонение. Та чували сте ме да говоря за 20 депутати, за институционализиране на протестния вот, за крайни мерки по разделянето на властите и за това, че в България тия неща са важни. Зад всичко това не стоят случайни мисли, а план как ината, мнителността и първенющината на българина (имаме си я - да не си кривим душите) да се впрегнат в предвидими процеси и да бъдат вплетени в балансирана политическа система. Освен това сте ме чували, че в тия неща няма място за алабализми като светии и чисти републики - човешкото общество е синтез на упорити древни маймунски инстинкти и ако те бъдат оставени да водят провалът е винаги сигурен. По тая причина политическата система трябва да ги канализира, а резултата от това канализиране да стимулира много плавно и бавно развитие в рационална посока - някаква такава, която експлоатира качествата ни, които ни определят като повече от животинки. Само един пример (само пример) от дреболии извън политиката - тия дни пак имах схватка с първенюта със скъпи джипове - този път една дама "много ми се молеше" да не храня кварталните котки щото й опикавали колата и детето й се травмирало, да съм ги вземел, да се махнели, ама тя обичала животни, ама тук имало деца, пък котките били разнасяли зарази. Джипът разбира се е от онези дето струват над 150к (не знам точно колко) и сигурно е спечелен не с адекватни умения, а благодарение на шанса да се туриш за шеф някъде (е, може и да не е така - има изключения 2-3%), но аз това го казвам сега след като специално погледнах кое колко върви - за да е на "език" обичаен за нашго брата. Сега, какво ме дразни в това? Разбира се, че ме е страх за животинките, да не им направи нещо, но това си е моя лудост. Онова, което е проблемно по принцип в тия неща е неспособността за споделяне, и непоносимостта към разнообразието. Точно тия неща обаче са извора на богатството - разнообразие и споделяне. Погледнете историята и сами е се убедите, че има индикации да е така - всички общества в криза са се характеризирали с опити за уеднаквяване, принципи на чистота (в абстрактен смисъл имам пред вид) и ограничения на споделянето на блага, култура и дори място под слънцето. Непроходимите граници между човешки групи рано или късно предопределят революции и бунтове, свързването на определените блага с определен статус или "порода" убива търговията, знанието се превръща в имане за опазване, а не в капитал за инициативи и т.н. и т.н. Мисля, че и без да се впускам в анализ защо става така инстинктивно всеки разбира механизма на проблема поне донякъде. Е, нашата политическа система създава възможност всички тия негативни явления не просто да се случват, а да се ускоряват от техните жертви - оперативно законодателство, пъпна връзка на изпълнителната власт със законодателната, експедитивна имплементация на контрол в лицето на произволни инспекционни органи, масова склонност за отказ от отговорност за сметка на делегиране на правомощия за контрол на филанкишията, партии строящи се около клубна принадлежност вместо около политико-иконимически школи и прочие. В крайна сметка нашите партии са като мафии борещи се да завладеят държавата, а не като екипи борещи се за доверие да я ръководят, нашето отношение към гласуването е точно същото и ние едва ли не воюваме за наши и чужди и сме склонни да не признаваме мястото под слънцето на противника. Стана дълго коментарчето, така че да приключвам - имаме нужда от промяна не по пристрастия към Европа, Азия или майната си, а според нашите нужди - трябва да спрем войната, която водим един с друг, за да отворим пътя на търговията и споделянето и за тази цел надеждата, за бързи промени след една последна промяна трябва да бъде убита - и политиции граждани трябва да имат множество шансове да отказват промяна, но не и да се надяват, че с поредния тиквеник могат да обърнат всичко като с революция, но без пушки. Това е точно обратното на това, което една разярена тълпа иска и е точно нужното, за да можем да посмеем да бачкаме, вместо да се надяваме как всичко ще се рестартира и ние някак ще се окажем отгоре. Хора, ние се занимаваме с война, а не с общ дом, каквото е страната ни, естествено е тя да бъде опустошена дори повече отколкото биха успели пушките. В една въоръжена революция има поне естествен регулатор - смъртта, а при нас всичко е като детска игра с оловни войничета, но всъщност ние сме войничетата. Та това е, което искам да ви кажа - нужна ни е консервативност по отношение на промените в правилата, а не обратното, нужно ни е канализиране на недоволството така, че да се превръща в консерватизъм, а не в изблици за избора на генерал-пикльовци, които да рабунят квартала за пореден път, нужна ни е търп
(продължение) ... Та това е, което искам да ви кажа - нужна ни е консервативност по отношение на промените в правилата, а не обратното, нужно ни е канализиране на недоволството така, че да се превръща в консерватизъм, а не в изблици за избора на генерал-пикльовци, които да рабунят квартала за пореден път, нужна ни е търпимост дори и към "лошите" и "крадците", защото иначе всички се превръщаме в такива - в хищници таящи се в сенките, чакащи техния шанс да заемат мястото на по-големия. Справедливостта е относително понятие и поради туй никакво чувство за справедливост не може да поникне там, където правилата се променят ежедневно и всеки е готов да заложи повече на това, отколкото на труда си. Най-странният извод от такива размисли може да се каже леко комично като "България ще се оправи, когато българинът спре да мрази комунистите". Псувайте мел колкото искате сега, аз обаче не мразя и не завиждам на оная споменатата мрънкалка с джипа, жал ми е, че хем е успяла, хем не разбира, че сама си прави клетка, но без много важен фактор - стопанин, който да дава храна - като повечето наши богаташи, впрочем.
Аз предлагам ,както се бяхме събрали по улиците,да се съберем пак и да пуснем групови граждански искове от цяла България до прокуратурата,да разследва тия хрантути дето ни крадат 23 години!Сега и без това разпускат парламента,значи няма да имат имунитет!Ако пък все пак решат да ги разследват и да ги съдят това значи че няма да могат да участват и във избори!Та идеята не е лоша,ако не друго ще им стъжним живота .Тези искове да бъдат пуснати и до съда в Страсбург!Ако не ни обърне никой внимание имаме пълно основание да хващаме пушките!Така че се организирайте и да действаме!
Чък Норис - премиер!
Изберете ме за премиер и обещавам да направя средната работна заплата 5000 лева!Да,точно така!5 бона заплата.Сеа ще питате как.Ми лесно.Просто ще върна деноминацията
МакАлистър, за какво търпение говориш? Единственият начин да се отървеш от паразит, е като го убиеш!
Казвате пропорционална система и пак партийни листи. В този случай как очаквате да промените нещо? Избраните по този начин депутати се отчитат пред партйните лидери и централи, не пред народа. Партийните централи получават дарения от едрия бизнес. Как ще бъдат накарани да направят промени, които не са в техния интерес?! Очаквате, че съществуващите партии сами ще намерят честни и неподкупни хора за депутати ли?! Конституцията не предполага форма на контрол въргу избраниците. Там пише, че те "гласуват по съвест". От друга страна, при сегашните закони, дали ще отидете на избори, дали се пускат бели бюлетини, няма никакво значение. Достатъчно е даже няколко човека да гласуват за някоя листа и изборите са легитимни. Е, сега пак ли ще кажете, че няма нужда от промяна? Дайте конкретни предложения, ако смятате, че протестите са справедливи как да се променят нещата. Иначе, не се вайкайте, че в България нещата не вървят,.
Вече го дадох предложението,ама никой не чете а всеки ръси простотии да избие дневния комплекс!Това е като да викаш ееех боже дай ми 6ца от тотото ама да не си пуснал фиш,такава и нашата работа!Предложих по надолу да формулираме от цяла България граждански искове до прокуратурата в София до главния прокурор,ако трябва и до Стразбург ама никой не чете!
Граждански искове може да се пуснат като има събрани солидни доказателства за престъпна дейност. Иначе първо че нищо няма да стане, а освен това съответните лица могат да заведат ответен иск за клевета.