От 1 юни и в България влиза в сила забраната за тютюнопушене на закрити обществени места.
Министърът на здравеопазването Десислава Атанасова предупреждава как 650 здравни инспектори ще хукнат на обиколки спазва ли се или не.
Но инспекторите не могат да обикалят нонстоп по заведения и административни и офис сгради.
Въпросът е дали пак тарикатски ще се направим, че не ни пука и ще си пушим или ще се съобразим с нормата на закона.
Забраната за тютюнопушене е елементарен тест за това дали българинът е склонен да съобрази навика си с интересите на общността и законодателната норма.
В крайна сметка остават толкова много места - и открити пространства, където да се пуши на воля. Ограничението да не се дими на работното място и в заведения не е кой знае какво.
Макар и някои да броят тютюнопушенето за изконно човешко право. Почти като правото на вероизповедание.
Други (платени) бунтари виждат в забраната начин да покажат колко са свободолюбиви и непокорни - т.е. да запазят публичния образ, който продават и ги храни. И даже да призоват да се пушат цигари без бандерол...
Да изпушим една лула на мира - и да заровим цигарите в пепелниците (на разрешените за целта места).
