Идеята да има площад на името на поп Кръстьо в Ловеч роди толкова бурна дискусия, каквато може да предизвика провокация от типа на "Роми се гаврят с портрети на Левски и Ботев".
Митоманията в българското образование и историческа наука, наложена през 45-те години тоталитарен режим, обрасна мозъците ни. Благодарение на нея значимите ни обществени фигури бяха пакетирани, повдигнати няколко педи над земята и превърнати в извънземни същества. Редом с такива "богоравни" като Георги Димитров, Тодор Живков и други партийни деятели.
Всеки опит да бъдат "насълзени" очите на каменния Левски в посока на очовечаването му например беше посрещнат със страшен вой и обругаване. Сякаш ако Каменният гост оживее, ще изпитваме по-малко преклонение.
Наскоро, по повод 176-годишнината от рождението на Апостола, едно детенце четеше от книжка за "предателя поп Кръстьо" в един телевизионен репортаж. Тия книжки се четат от десетки години и нищо не се е променило. И никоя в тия книжки, нито в учебниците по история не си прави труд да напише, че три дни турците не са знаели кого всъщност са заловили, затова и не е имало специална охрана при конвоирането му от Ловеч до Търново. А до София впоследствие е каран от заптиета с пушки без патрони.
Впоследствие Васил Левски е осъден на смърт за подбуждане към въоръжен бунт и за предумишлено убийство - на едно чираче. И една от уликите на процеса е писмо до Каравелов, в което Левски с горчивина споделя, че му се наложило да убие момчето.
Възвръщане на историческата - и човешка - справедливост след близо два века обругаване на един свещеник, който не е предал Левски не е толкова просто. Във времената на социализма тази теза беше удобна - властта беше низвергнала Църквата ("опиум за народа"!). И горкият отец беше изкупителната жертва. А жена му и детето му прекарват в страшна бедност живота си, след като свещеникът се разболява и умира.
Въпросът не е дали ще има или няма да има площад, назован на името на поп Кръстьо (уличен за предател главно от Любен Каравелов). Въпросът е за демитологизиране на учебниците по история, за филтрирането им от пропагандните модели на тоталитарното управление, от които те не са очистени.
Нямаме нужда от кумири на пиедестали, на които да се кланяме, а от хора от плът и кръв, които да прегърнем.
А за да се качиш до паметника на Апостола в Ловеч минаваш точно през този малък площад, който, както е тръгнало, може и да си остане некръстен.
А ти кой източник искаш, Вазов ли? Или някое друго руско мекере?