"...Срещнах се с Ваньо Танов и го харесах веднага. С внушителна фигура и с бумтящ глас, той беше моя пълна противоположност като присъствие. А със своите 25 години стаж в полицията, генерал Танов знаеше повече за практиките там, отколкото който и да е вътрешен министър. Под негово ръководство митниците се откъснаха от влиянието на МВР. Усложненията не закъсняха..."
Симеон Дянков. "Кризата в Европа - поглед отвътре"
Не е лесно да опишеш на чужденец какво означава българският идиом "не цепя басма на никого". Когато обаче Симеон Дянков щрихова портрета на Ваньо Танов в частта от книгата си, посветена на първия кабинет на Бойко Борисов, успява да предаде възможно най-точно смисъла на израза.
Само за десет години във висшето управление Танов успя да се сдобие с толкова мощен и разнолик лагер от противници, колкото малко хора преди него са успявали да обединят - от Румен Петков през Валентин Златев до Цветан Цветанов.
С променливи успехи и без да плаща данък "обществено мнение", той водеше собствена война за осветяване на корупцията, некадърността и политическите чадъри в един от най-сивите сектори на държавната администрация - митниците.
Ето кои са петте ключови събития, с които ще запомним работата на Ваньо Танов.
1) Край на омертата за корупцията на върха на МВР
По ирония - един от най-гласовитите противници на Ваньо Танов е човекът, който го изведе на централната политическа сцена.
През 2005 г. току-що избраният за вътрешен министър Румен Петков назначи началника на русенската полиция Ваньо Танов за директор на Национална служба "Борба с организираната престъпност".
След година и половина на служба обаче Танов подаде оставка, а мотивите му предизвикаха тежък трус в Тройната коалиция.
За пръв път професионалист от подобен ранг в МВР заговори открито за "политическия чадър над сивата икономика, стоково-акцизната контрабанда и наркотрафика" във връзка с разследването около Будимир Куйович.
Под ръководството на Танов започна и прословутото дело "Лиани", за разследване на мрежа от съмнителни контакти на лица, близки до управляващата по това време ДПС, с високопоставени служители в различни структури на изпълнителната власт и корупционни схеми по отпускането на средства по европейски програми.
Първият повод за разрива между Ваньо Танов и Румен Петков обаче беше изтичането на следствена информация от служба "БОП" относно подозренията за връзка на Александър Петров (началник на кабинета на вътрешния министър) с издаването на лиценз за хазартна дейност на турския бизнесмен Суди Озкан.
Посоченият като "топла връзка" в сделката Петров беше разпитан от прокуратурата, но досъдебното производство си остана срещу "неизвестен извършител", а до съд така и не се стигна.
Година след като напусна системата на МВР, Танов нанесе фатален удар за политическата кариера на Румен Петков.
По време на изслушване във Вътрешната комисия в НС той разкри, че в НСБОП са засечени разговори и срещи между Петков и лица от криминалния контингент. Разплитането на скандала стигна до осветяването на срещата между шефа на МВР и братя Галеви пред басейна "Спартак" през 2006 г. в компанията на Алексей Петров.
20 дни след скандала Румен Петков подаде оставка като министър на вътрешните работи.
"Доносник, несъстоял се в Държавна сигурност" и "лична кадрова грешка" са сред най-скромните епитети, които Петков си е позволявал да сипе по адрес на Ваньо Танов.
2) Ало, Ваньо / Мишо Бирата
Най-тежкият скандал около името на Ваньо Танов се случи в началото на 2011 г., когато в. "Галерия" публикува разпечатки от СРС на негови разговори с Бойко Борисов, Симеон Дянков, Менда Стоянова, Владислав Горанов и Искра Фидосова.
Оттук излезе прословутият запис "Ало, Ваньо", в който Борисов ходатайства за назначаване в митницата на Летище София на свой съотборник от "Бистришките тигри".
По-болезненият разговор обаче беше мъмренето на Борисов срещу Ваньо Танов заради среднощната проверка в затворената бирена фабрика на Михаил Михов - Мишо Бирата, за когото премиерът поел ангажимент пред президента Георги Първанов "да не закача".
Всички записи са правени със специални разузнавателни средства по искане на МВР, както стана ясно впоследствие, и по неясен път са изтекли от службите за сигурност.
В спомените си от този период Симеон Дянков говори за прикритата война на вътрешния министър Цветан Цветанов срещу Танов заради популярността на генерала сред полицията.
"Наложи се да прекарам голяма част от първата си година в борба да запазя шефа на митниците на мястото му", казва той.
Именно през 2010 г., малко след като Агенция Митници отнема лиценза на бирената фабрика в Мездра, МВР започва да подслушва телефоните на Ваньо Танов заради "сигнал" за покровителство на контрабанден канал.
Оказва се, че самият Танов е разбрал, че е поставен на "слушалка" от службите и дори е предупредил сина си, че срещу него се готви провокация.
"Щели да сложат цигари в колата ми, като я отключат - устройството е било сканирано. Най-вероятно така щял да стане голям скандал и него да го дискредитират чрез мен. Наложи се да върна колата в лизинговата компания, сега карам друга", разказваше Павлин Танов след изтичането на СРС-тата.
Кризата отшумя едва след като Бойко Борисов получи вот на доверие за правителството.
След три години безрезултатно разследване делото "Ало, Ваньо" беше прекратено от прокуратурата през юли 2014 г. - дни преди Танов да бъде назначен за втори път като директор на Агенция "Митници".
3) Войната с Лукойл
Най-значимият принос на Ваньо Танов начело на "Митници" беше последователната битка за изсветляване на производството и данъчните задължения на рафинерията "Лукойл Нефтохим".
Танов не се поколеба да отнеме лиценза за управление на данъчен склад на "Лукойл" заради неспазване на срока за монтиране на измервателни уреди, при това двукратно, през юли 2011 и април 2013 г.
Компанията на Валентин Златев поведе съдебна битка срещу директора на Агенция "Митници", а внезапно във фронта срещу Ваньо Танов се оказаха и двама народни представители от БСП - Антон Кутев и Петър Курумбашев.
Двамата подадоха сигнал за "разгласяване на държавна тайна" срещу Танов заради негово интервю пред БНТ от септември 2011 г., в което говори за задължението на "Лукойл" да поддържа запасите на горива в държавния резерв.
Делото се проточи чак до края на 2013 г., когато прокуратурата се отказа да протестира оправдателната присъда на Танов, издадена на първа инстанция.
Едва през 2015 г. Ваньо Танов се пребори за законова промяна, която да задължи "Лукойл" да постави измервателни уреди във връзка със системата на митниците на всички разклонения по тръбите на рафинерията и търговеца на горива.
Няколко месеца по-късно представителят на България в надзора на "Лукойл Нефтохим" Румен Овчаров огласи, че за пръв път от 7 години дружеството ще отчете годишна печалба.
4) Тестовете за лоялност в Митниците
Войната, която Танов така и не успя да спечели, беше опитът за прочистване на Агенция "Митници" от отявлено корумпирани и некадърни служители или т.нар. "митничари с прякори", които с години посредничат при контрабандата на границата.
Случаят с трикратното уволнение и връщане на работа на митническия началник Георги Владимиров-Фози се превърна в емблема на буксуването на държавата в опит да се справи с пробива на митниците. Едва когато Владимиров беше арестуван на смяна при акцията "Цигараджиите" през 2012 г., Танов успя да го отстрани от служба.
Ваньо Танов беше и идеологът за въвеждането на тестове за лоялност и професионална компетентност по всички нива на митническата структура, включително като изискване за повишение в йерархия.
Още през 2012 г. при подобен изпит на митницата в Свиленград се получиха показателни резултати: 17% от проверените се провалиха тотално, а 40% "демонстрираха контрапродуктивно поведение".
След серия от арести и уволнения на обвинени в корупция митничари, в края на 2015 г. митница Свиленград беше окончателно закрита.
По данни на Агенция Митници, за последната година са освободени около 150 митничари заради взет подкуп. Нито един от случаите обаче не е приключил с окончателна осъдителна присъда, а почти всяко обжалване на заповедта за уволнение завършва с възстановяване на служба.
5) Въвеждането на разследващи функции на митничари
Една от ключовите реформи в Агенция "Митници" по времето на Ваньо Танов беше връщането на разследващите функции на митничарите.
Въпреки откритата съпротива на МВР на Цветан Цветанов, от началото на 2012 г. бяха назначени около 260 митнически инспектори, които имат право да провеждат разпити и да арестуват заподозрени лица при категорични и основателни съмнения за извършено престъпление.
Разследващ митничар може да бъде само служител с висше юридическо образование, който не е обвиняем, подсъдим или осъждан за умишлено престъпление от общ характер. В Закона за митниците е записано, че горестоящите началници нямат право да дават указания или да се намесват по какъвто и да е начин в работата на митническите дознатели.
През 2015 г. беше разширен обхватът на престъпленията, които митническите дознатели имат право да разследват - в момента той включва държането на склад на стоки без бандерол, контрабандата, разтоварване на стоки с документ за транзитен пренос, валутни престъпления и укриване на задължения за ДДС от внос и акцизи.
Мотивът на Танов да извади разследванията на митнически престъпления от полицията беше свързан с "липсата на подготовка сред служителите на МВР".
Не друг, а "ченгето" с 25 годишен стаж в полицията успя да отдели митниците от старите зависимости със службите за сигурност.
