... В чест на Международния ден на тоалетните
Кога ще се оправим ли? Амиии има много външни признаци*, по които ще познам:
- Когато в моловете се появят магазини за кучешки дрехи (такива има в Москва)
- Когато в някои от затворите се открият фризьорски салони (такива има във Франция)
- Когато по улиците сложат релефни точки в началото на пешеходните пътеки - за незрящи, (такива има в Белгия)
- Когато в Студентския град най-сетне отвори книжарница (както е в кампусите по света - и затворят казината)
- Когато няма да видите по улиците нито един ром с метла
- Когато всички подлези бъдат осветени и охранявани
- Когато в асансьора в блока ви винаги свети електрическата крушка
- Когато никой няма да казва колко хубаво е било при Т. Живков - дори и през ум няма да му мине
- Когато в градския транспорт има повече младежи с електронни четци, отколкото с бутилки бира
- Когато се казва "Добър ден" и "Довиждане"
- Когато няма да има Пернишки университет - или когато Пернишкият университет ще е на 777-о място в света, където е сега Софийският
- Когато сутрешните блокове няма да канят политици, за да шумят, а електоратът им - за да говори
- Когато всички люлки на детските площадки ще бъдат пластмасови и със заоблени ръбове
- Когато няма да има домове за деца с увреждания, защото ще има задължителна пренатална диагностика
- Когато броят на работещите театри и филхармонии стигне бройката на фолк певиците
- Когато българската политика няма да е мачкане на таралежи - с голо или бронирано дупе
И тогава българският кенеф вече ще е истинска тоалетна.
Eх, какъв живот ще настане тогава...
Никой няма да прикляква никъде поради належаща нужда.
*Списъкът може да се дописва на кой както му се харесва
