Европа свършва там, където започва бозата, казал навремето Уилям Чърчил. Високомерно, нали, от устата на поданик на Британската империя и два пъти министър-председател, но оправдано за политик, за когото Балканите с техните национални каузи и тирании винаги са били просто карта в колодата на Пакс Британика.
А бозата ни е наследство от османското робство. Произходът й е от Иран. Боза на Балканите днес се пие основно в България и Турция, по-малко и в Албания и Македония.
"Баничка с боза!" беше студентска класика във времената на соца, когато се правеше от каквото трябва да се прави - основно от просо и ръж. Днес - от каквото нискокачествено брашно дойде, най-вече от пшеничено + подсладители. Затова и не ферментира.
Днес едно градче в България е решило да я увековечи, а с нея и себе си. В Радомир са изготвили проект за музей на бозата с претенциите да станат столица на производството на популярната напитка.
Чудно с какво ще напълнят музея? В местната музейна сбирка разполагали с рецепта на оригинална радомирска боза. Предвидено било да бъде показан и оригинален дървен стан за производство на напитката, с която се слави Радомир. (Ами онази, дето я правеха в Любимец?)
От общината планират и ежегоден фестивал на бозата. В добавка - разполагат и с паметник на бозаджията.
Някому очевидно е хрумнало да издигне "пернишкия бейлис" в туристическа атракция и ето ти проект за музей. Разкриването на мощи е созополски патент, в Трън има музей на киселото мляко, в село Смилян - на смилянския боб, дали и във Велинградско няма да се пръкне музей на суфенката, та да си мерят бобовите зърна със смилянци?
Локумът може да даде идентичност на Ябланица, а тахан халвата, защо не, на Ивайловград, където произвеждат най-качествения сусамов тахан.
Само че това няма да направи замрелите общини и градчета туристически дестинации. Освен за пенсионери. Някой може ли да изброи, без да се замисли, три неща, които се сеща, когато се каже Радомир?
А Европа наистина свършва там, където се пие боза. Защото (почти) никой от чужденците не я харесва.
Метеора, изчел съм толкова неща за аспартама и другите химически подсладители, че може свят да ти се завие... Включително и за още една камара от 1500-те Е-та, които се използват къде ли не... Така че благодаря за пояснението! Въпросът ми към Мануела беше по-скоро риторичен - наистина ми е трудно да се представя как може да се определи с какво е подсладено дадено изделие, да не говорим бозата. Затова и гледам какво пише по етикетите, макар че съм много скептичен... Все пак работя в сферата на производството на колбаси и знам някои неща Но това е една друга тема, вярно - темата тук беше за бозата. Не виждам нищо лошо, че в Радомир се опитват да правят такъв музей! Много добре е даже, дано да успеят да привлекат туристи! И не само - дано да успеят да популяризират града си!
Никога няма да забравя червенобрежкия панаир от 60-те на миналия век, че и по-късно, чак до средата на 80-те, но тогава вече бозата нямаше онзи феноменален вкус. Беше насипна, като бира, заеби, точно срещу сладкарницата на гарата. Винаги прясна, с леко стипчива, с пяна една трета от чашата. Бяха я докарали на времето баш кат сегашната наливна бира от фас. Страшно! Кеф от спомени.
Гризли, Щом работиш в сферата на колбасарството, няма начин да не сте ни клиенти. Соеви изолати, стартерни култури, ферментирало оризче, фиброси... Само дето аз съм по финансите, не съм по тенологията!
Метеора - финансист-счетоводител-пчелар. Пак питам те, Метеора! Колко кошера имаш, от колко години се занимаваш лично ти, сам, с пчеларство, колко мед вадиш годишно, и какъв мед? Отговори най-после, ако имаш лице! Така и така си анонимен, лондонски джигите.
И много прат, много евтин пуешки прат..., знам аз...
Метеора, пак те питам! Щото, пич, ти сам се тука преди време изцепи: - КОЙТО СЕ ИНТЕРЕСУВА ОТ МЕД, ДА СЕ ОБЪРНЕ КЪМ ИЗВОРА. Тоест, към теб. Никой те не ебава да те пита, останах сал я. Та, Метеора, плийз, покажи ми поне мене една пита
Ти ма преби Е ка мое да пиеш сега боза на хиляди километри от Родината. Ама честно, Ампели.
Паяче, специални поздрави на Трендафил. Според мен те е заслужил. На бос крак чехлички ти, с обяснението му на терасата - си остава класика в жанра. Поне за мен. Какъвто и подтекст да е имало тогава признанието, животът ви го е доказал и доказва с всеки изминат ден За разлика от болшинството тук /Ампели не се брои/
Сдобряваме ли се, кво?
Ето, виждаш ли как Скучко, макар и обучен, готин, ма скучен, си остана отстрани, Ампели
@паяче , весела гроз... а пардон коледа де.. А и на всички останали де
Дедигошка, Щастлива Нова Година ти желая и чакаме ню бейби! Наздраве!
Паяче, не сме се скарали, за да има необходимост да се сдобряваме, нали Просто, надявам се, вече си разбрала, че аз си падам малко импулсивен, когато ми хареса някоя жена. Затова съм и агресивен в началото . Но само в началото. Докато я разбера и оценя. Забележа ли липсата на агресия в нея, аз подвивам умишлено издутите си знамена на фрегатата и издигам своя истински флаг Ти бе такава. Респект. /Леле Мале има тепърва да се учи от теб/ Сори Ти си непринудена, всичко ти е наред, докато на нея нещо й куца, гложди я. Дали са 100-те вложени хилки в Африка, или професионалната деформация от архиварство, все тая - за мен досега, пък и занапред, всеки един неин постинг ще продължава да носи, макар и завоалираният пример на коварство човешко, независимо от нейните старания и обноски Ако би трябвало да поясня своята същност, то тогава бих се оприличил с оттук списващите с "една жена" и "Петра Метроян" Те, единствено двете от всички жени, ме нападнаха преди време, по късни доби или зори, без нищичко да не бях сторил за тяхното не форумно, а ментално, житейско бреме. А така не бива с другиго, насън дори Разликата е тая, че аз играя с тях и на живо, както и с другите и те после стават мои приятели, щат или не. Дори и враговете ми, противниците и несъгласните с моето мнение. Просто силата на избраниците Му не толкова, колкото трудът Ми за познанието върху слабостите и силата на останалите, е това, което ме мен определя, изгражда и все още крепи, наред с произтичащите от това мои визии. Така че другите отдавна омекнаха, някои са в моя скайп, други ми пишат мейли, трети се надяват все още с ес-ем-ес да ми вземат душата, а четвърти и пети въздишат за пропуснатата възможност. Не си длъжна да ми отговаряш, нито да пишеш квото и да е. Ти ми четеш мислите, както аз твоите, мое дете. Все пак, се надявам да ме разбереш, че всеки един ник и всяко едно влизане, в който и да е сайт, си има своето предназначение, пък дори и само споменът да остава от него, като за един най-обикновен келеш. Особено ако е той нахлузил си потник Сега, в тоя миг, ми бе последният ден тук, и последната нощ. И знаеш ли... Винаги съм си мислил, че такива като теб, като мен и Трендафил, като жена ми, спасили се от всичката лудост на тоя свят, са онези, за които Ампели, макар и мнимо Куко, би поздравил и вдигнал наздравица като един от нас, да не кажа единствен по замисъл и изпълнение, до края на тоя свят, феноменален брат Без никакво менкане, без никакъв сват, паячето ми Само за теб и за всички приятели, които макар и в тъга, все пак през сълзи от щастие заради всичките мигове тук, колкото и мимолетни да бяха те в нашия отрязък нищожен от Неговата милост към нас да ни има, поздравлявам всеки един, изказал своето мнение по различни въпроси, както на душата и сърцето му бе, колкото и да бе велик, или нищожен, пък бил той дори и от вебаното ни кафе ВЕСЕЛИ НОВОГОДИШНИ ПРАЗНИЦИ В РАЗМИСЪЛ НА ВСЕКИ И ДАНО СМЕ ДО ЕДИН ЗДРАВИ, ЗА ДА СМЕ ЩАСТЛИВИ, КАКТО И ВСЕКИ ЧОВЕК, СЯДАЩ НА СОФРАТА НИ. http://www.youtube.com/watch?v=ghxVEPvCLYQ
Tichawonna | 29.12.201217:14 Толкова си продуктивен в коментарите, че не мога да прочета всичко, "издадено" от теб. По едно време така беше изтрещял, че не ставаше за и четене! Заради това съм ти пропуснал въпросите. Не, че нещо имам да крия - напротив. Не се срамувам от нищо, с което се занимавам още по-малко от пчеларството, което развивам като хоби, за успокоение на нервата, тъй да се каже. Но, да караме наред: 1. Колко кошера имаш!? В момента - 14 съм зазимИл. Стигали са и до 20, но през 2005 година наводнението на Тополница ми отнесе 8 кошера. Виж, Тича. Всяка година броят на пълните кошери в един пчелин се променя. Пчелите се роят и "бягат", нови рояци можеш да си хванеш и да "задомиш", така да се каже. Но, пълният ми капацитет от сандъци е 20 броя. 2. От колко години се занимаваш лично ти, сам, с пчеларство!? От 1994 година. Един дядо-съсед се беше споминал, женицата му "изпуснала" пчелите. Кои измрели от болести, кои "избягали"... Та ми предложи съседката на село да му изкупя празните сандъци, платих и на момента поисканата цена, без да се пазаря! Жал ми беше за жената. Отначало почнах с 5 семейства, до 2005 станаха 20. Нататък знаеш... 3. Колко мед вадиш годишно и какъв мед? Различно е, Тича. Според годината е. Тази година не беше медоносна. Пролетта дойде на 05.06.2012 година и не можах да извадя акациев мед в края на юни, както обикновено. Когато годината е медоносна, в края на юни вадя акациев, в края на август - полифлорен. По сто, сто и двадесет кила от всеки вид. Пак зависи от годината. "Отговори най-после, ако имаш лице!" Ето видях ти въпросите и ти отговорих. Не се срамувам от нищо, до което съм се докоснал. Сега за "лондонския джигит" следва да поясня - в Лондон ходя само на гости на децата. За Коледа да се съберем, или за някой дуг празник. За 4-5 дни, не повече за да не им се натрапвам. Хайде, остани със здраве, Тича! Ако имаш още въпроси - питай. Щом ги видя, ще ти отговоря начаса!