Убийството на Яна Кръстева на 10 юли в Борисовата градина не е първото, което поражда хипотези за "набедени" извършители. Това би казал всеки, подразнен от въпроса защо близо 4 месеца в ареста стои заподозрян, за когото съдът коментира, че събраните доказателства не биха били достатъчни при по-нататъшно разследване - и присъда.
Втъпяване
Идеята обаче не е да мерим неуспехите във вътрешните работи на досегашните правителства. А доколко те са изострили – или втъпили – гражданската ни позиция по подобни проблеми. Особено когато става дума за убийство, след което първоначално нададохме вой, а всяко заговаряне за него по-късно предизвикваше коментари от рода на "Не си правете реклама на гърба на нечия смърт".
Това престъпление е сред малкото, получили силен обществен отзвук поради ред причини – МВР съобщи за него, след като първи съобщиха приятелите на Яна. А след затъмнението по случая, по време на което медии нарекоха Яна клошарка, вътрешният министър Цветан Цветанов заяви, че има "безспорни доказателства" кои са убийците (Цветанов се изказа дни преди вота на недоверие, внесен заради провала на кабинета в сектор "Сигурност").
Убийството стана първото, при което "жертви" в очите на обществото се оказаха и самите заподозрени. Или поне единият.
Две седмици след убийството на Яна група във Facebook призова за защита на обявения за издирване тогава Николай Русинов. За него вътрешният министър Цветанов каза, че експертизите показват по безспорен начин, че е съпричастен към престъплението.
Малко по-късно стана ясно, че в ролята на онеправдан Русинов е дал онлайн интервю на Карбовски от Турция. Това, което каза пред него не съвпадна с показанията му после. След като МВР при неприключило разследване и липса на обвинителен акт в съда беше дало в пресата обилна информация, която би могла да помогне на незадържан заподозрян да си изгради версия и алиби за убийството, както и да унищожи доказателства, издирваният се върна от Турция на бял кон и бе оневинен за убийството – преди да стигне до съда. Напомняме за това като грешка на разследването, а не като наша присъда на Русинов.
Другият обявен за "убиец" от полицията – Пламен Трифонов – в момента е единственият обвиняем.
Въпреки... - зад решетките
Въпреки слабите доказателства, той остана в ареста - заради "липсата на постоянен адрес" и "опасност да се укрие". Но къде би могъл да се укрие човек като него, който – за разлика от Русинов – няма средства да пътува в България, камо ли извън нея. Изглежда, че няма и никакви приятели, включително Facebook такива (не че е важно при други обстоятелства)...
Той бе задържан заради намерените по тялото на Яна косми, сходни по морфология на неговите, което не значи, че са същите. Без луковица не може да им бъде направен ДНК анализ. 40 дни след убийството директорът на столичната полиция Валери Йорданов обаче заяви, че те ще бъдат изпратени за изследване в чужбина, което трае два месеца. Резултатите ще се окажат решаващи за делото. На 27 октомври беше обявено пак същото - чака се от австрийска лаборатория да бъде извлечена митохондриална ДНК.
Трифонов бе задържан и заради свидетелски показания, че след убийството не е стъпвал в Борисовата градина, въпреки че преди това често събирал там празни бутилки. В същото време още в началото на случая стана ясно, че към делото не е приложена разпечатка от иззетия веднага телефон на Пламен – което би могло да подсили (или още повече да разколебае) доказателствата срещу него.
Русинов бе освободен след като свидетелства, че е имал полов контакт с Яна и я оставил сама в парка – жива. Думите му се потвърдили, след като от МВР проследили по телефона му, че той не е бил на местопрестъплението в часовете на смъртта й.
Факти, факти, факти
Според източници на dnevnik.bg в последните месеци майката на Пламен – една от свидетелките – е била подложена на непрекъснат натиск от разследващите, а в интервю за "Труд" тя отрича да е казвала, че той е бил цяла нощ в Борисовата градина. Пак пред dnevnik.bg другата свидетелка коментира, че по време на на разпитите водещата разследването я е карала да премълчава факти или да засилва други.
Преди два месеца пък blitz.bg съобщи, че Трифонов започнал да се държи агресивно, да буйства и се замесил в затворнически бой. И бил преместен в друга килия. Изданието цитира очевидци, според които Трифонов демонстрирал "прилив на негативна енергия" и изпаднал в депресия. Станал още по-некомуникативен и дори саботирал собствената си защита, казвайки на адвоката си, че се отказва от услугите му и избрал друг защитник.
Служебният защитник Васил Крумов имаше намерения да поиска пускането на Пламен под гаранция за първия учебен ден на 9-годишната му дъщеря. Това не се случи и в предизборния октомври. В следизборни условия може би съдът ще гледа мярката му за неотклонение съвсем скоро и ако прокуратурата не представи нищо ново, магистратите ще бъдат принудени да освободят Трифонов.
Ако експертизите, които се чакат от чужбина, още не са готови или не доказват нищо, няма причина той да стои затворен. Предвид липсата на всякакъв обществен интерес по случая обаче не е изключено един психически притиснат задържан да няма воля за освобождаването си.
Отвъд океана
Разбира се, че 4 месеца престой в ареста са нищо в сравнение с 18 години и 78 дни – колкото трае т.нар. процес The West Memphis Three срещу тримата тийнейджъри, съдени и осъдени за убийствата на три осемгодишни деца в Западен Мемфис, Арканзас. Единственият предполагаем мотив в случая е, че убийството е било част от сатанински ритуал.
Две от момчетата са осъдени на доживотен затвор, а третото на смърт. През 2010 г. той още не е умъртвен, но докато чака изпълнението на присъдата си, Джони Деп и Еди Ведър от Pearl Jam правят благотворителен концерт, за да съберат сума за адвокатски и съдебни такси заради поисканото ново изслушване. На 19 август тази година те освободени с десетгодишни условни присъди.
Няма как да сравним двата случая, нито да търсим отговорност от българските знаменитости, че не правят подобни кампании. За да се заемат те с такова начинание самите ние трябва да настояваме за повече факти в разследването. И ако не ни устройва това, че единственият обвиняем за убийството на млада жена в центъра на София може да е невинен, нека поискаме да сме убедени, че той наистина е виновен.
Обществото обаче превключва на апатия с лекотата на всеяден зрител с дистанционно в ръка. Ако нещо не е злободневно – както случая с Катуница – то потъва във всеобщото ни пасивно огорчение до степен, в която не се отразява ни най-малко на вота ни към политическата система.
Въпреки че още в началото на разследването бе съобщено, че убийството на Яна е било "по непредпазливост" и няма как да твърдим, че изнасилвачи дебнат навсякъде в Борисовата градина, тя продължава да тъне в толкова непрогледна тъмнина, че можеш да се убиеш сам.
В същото време едва ли някой се зарадва на съобщението след инцидента, че екипите патрулиращи полицаи там ще бъдат удвоени – след като по презумция боят е хулиганска проява и можеш да бъдеш прибран, дори ако се опитваш да защитиш момиче от изнасилване...
Ще кажете, че медиите са виновни за това, че изоставят гръмки случаи, когато ексклузивността около тях зацикли. Но кажете си честно - интересуваше ли ви всичко това?
