Още преди Великобритания да гласува "За" напускането на Европейския съюз, британските евроскептици обичат да казват, че Брекзит ще превърне държавата им в независима страна на свободната търговия.
"Перлата в короната" на тази свободна търговия, допълват те, ще бъдат икономическите взаимоотношения със САЩ.
Тази идея е невероятно популярна сред привържениците на Брекзит и е разбираемо защо.
САЩ не само са най-големият търговски партньор на Великобритания извън рамките на ЕС, но и са най-могъщата икономика в света. Нормално е Англия, която иска да развива свои собствени търговски взаимоотношения, да иска да счупи оковите на Евросъюза и да започне да търгува със своя най-близък съюзник отвъд Океана.
Американският президент Доналд Тръмп ентусиазирано подкрепя подобен развой на събитията. Миналата седмица той заяви, че Лондон, свободен от контрола на Брюксел, ще бъде в състояние да развие пет пъти по-мащабна търговия с Вашингтон.
Тук обаче има една уловка. Тръмп изрично уточни, че подобно нещо не може да бъде постигнато, ако действа настоящата сделка за Брекзит, която премиерът Борис Джонсън вече успя да договори с ЕС.
Всъщност, Тръмп не просто каза, че Великобритания трябва да загърби сделката, той допълни, че трябва и да предприеме противоречивия ход да си сътрудничи с Найджъл Фараж - лидер на партията за Брекзит, който е поддръжник на идеята за напускане на ЕС без сделка.
По този начин, смята американският държавен глава, Обединеното кралство бързо ще развие плодотворни търговски отношения със САЩ.
Някои членове на правителството в Англия дори смятат, че подобна перспектива най-накрая ще пречупи Брюксел и оттам ще предоставят на Великобритания правото да напуснат Евросъюза по условия, зададени от Лондон.
Така Великобритания би могла да се окаже с две на пръв поглед свръхуспешни търговски договорки, сключени за кратък период от време - доказателство, че Брекзит в крайна сметка се оказва правилното решение.
А и когато Тръмп разговаря с Джонсън, той изрази желанието за скоростно сключване на търговско споразумение с Лондон след Брекзит.
Ако всичко това ви звучи твърде хубаво, за да е истина - точно така е.
Вместо да се впусне в примамлива сделка със САЩ, Обединеното кралство вероятно ще се сблъска с непреклонните условия на американските търговски представители, които ще се опитат да се възползват от новата ситуация, а и да отворят британския пазар за нахлуването на лавина от американски стоки. Всяка сделка пък трябва да бъде ратифицирана
Колкото повече разглеждаме подобен потенциален развой, толкова по-малко изгоден изглежда той за Обединеното кралство.
И други държави са искали достъп до пазарите на САЩ и са виждали в това изражение на съюзничество - нещо, което впоследствие се оказва невярно. Така че Вашингтон започва преговорите с Лондон от позицията на силния играч, който е в правото си да изисква и Това създава непосредствен проблем за Обединеното кралство.
Америка, която вече има търговско предимство пред Великобритания, не е готова да сключи споразумение, в което да дава тонове пари без да получава нищо в замяна.
Изискванията на Вашингтон могат да се окажат особено трудни за изпълнение, ако засягат сектори като земеделие, животновъдство и здравеопазване, но в момента САЩ се фокусира именно върху тези отрасли. Тези искания потвърждават най-големите страхове на експертите, които се противопоставят на идеята за търговско споразумение с Вашингтон.
Първият им страх се отнася до снижаването на стандартите в земеделието и оттам - в храните.
Европейските регулации в храните са далеч по-стриктни, отколкото тези в САЩ. Американските търговски договорки със сигурност ще се стремят да премахнат налаганите от ЕС бариери, за да пласират американските стоки на великобританския пазар. Оттук могат да произлязат редица политически проблеми за британското правителство.
Британците никак не гледат с добро око на идеята да ядат пиле, измито с хлор, или телешко от говеда, натъпкани с хормони. Докато предизборната кампания на Острова тече с пълна сила, опозиционният лидер Джереми Корбин не пропусна да наблегне на факта, че американците ще унищожат сега действащите стандарти за храна, за да ги напаснат към тези в САЩ, където в портокаловия сок може да има "допустимо количество косми от плъхове и червеи".
Великобритания приема много сериозно на въпроса за здравето на животните и идеята да се гледат кокошки в големи колкото батерии клетки не е особено популярна на Острова.
Вторият голям страх е насочен към здравеопазването.
Притесненията около стандарта за храните ще са нищо в сравнение с политическите борбите за британската система за здравеопазване, която на теория предоставя безплатна здравна помощ, но на практика трудно издържа финансово. Централно място в предизборната кампания на лейбъристите заема твърдението, че Джонсън е готов да продаде нестабилната здравна система на Великобритания на Тръмп.
Посланието е въздействащо, макар и не напълно точно. САЩ няма желание да управлява британските болници. Истинските цели на Вашингтон са насочени към медикаментите в здравната система на Обединеното кралство, които се осигуряват от частни фармацевтични компании, но на занижени цени.
Американските компании вече ще могат да се борят за договори с тези фармацевтични фирми и да подкопават споразуменията на британската здравна система с нейните доставчици. Вашингтон открай време мисли, че другите правителства упражняват твърде голям натиск върху производителите на лекарства и ги принуждават да продават медикаменти под пазарната им стойност.
При всякакви търговски преговори между САЩ и Великобритания начинът, по който Лондон формира цените на лекарствата, ще бъде поставен под въпрос. Успех от страна на Вашингтон в подобни договорки би означавал по-скъпи медикаменти на британския пазар и недоволство, в пъти по-голямо от това за стандартите на храните.
Какво ще стане обаче, ако се стигне до споразумение?
Нека предположим, че Обединеното кралство, подтикнато от историческите си връзки със САЩ и подпомогнато от топлите взаимоотношения между Джонсън и Тръмп, успее да преодолее страховете и препятствията си.
Отново е трудно да предположим откъде ще дойде този колосален скок в търговията между двете страни на Океана.
Важно е да си припомним и че обещанията на Тръмп за плодотворна търговия биха се сбъднали, само ако Великобритания напусне ЕС без сделка - перспектива, която не се очертава засега.
Защо тогава Великобритания въобще обмисля подобна сделка?
Има огромна доза романтика в идеята Обединеното кралство да си върне статута на суверенна нация. Бърза търговска договорка със САЩ би била трофей за всеки британски лидер, както и много поддръжници на Брекзит вярват, че търговско споразумение с Вашингтон би донесло само позитиви за Лондон.
Но подобен ход би изхабил и без това изтощения политически потенциал на Лондон и би направил бъдещи договорки с Европейския съюз изключително трудни.
А да приоритизираш отношенията си с партньор, който ще нанесе куп вреди, пред това да се придържаш към най-близкия си съюзник, никога не е мъдро решение.
