Електоралната емпирична социология може да бъде изключително полезна за анализ на политическата картина, но може да бъде и просто безсмислена купчина от цифри. Основният фактор в случая е това как четем данните, предоставени ни от социолозите.
У нас доверието в подобни изследвания често е доста ниско поради ред причини - от това, че масово не се разбира същността на въпросните изследвания и вместо на тях да се гледа като на моментна снимка на настроенията в обществото, се възприемат като прогнози и пророкувания за резултати на избори, до пренебрегване на някои дребни, но съществени фактори около контекста и ситуацията на провеждане на изследванията.
Затова и в случая е доста интересно да разгледаме какво казват социолозите за политическата обстановка у нас през последния месец.
От началото на август досега са публикувани общо 5 изследвания на различни социологически агенции и изследователски институти. Всяко едно от тях дава различни и специфични данни, но погледнати общо, те могат да ни предоставят някаква що годе реална перспектива за политическата ситуация в момента.
По принцип в емпиричната социология няма правило, което да казва, че изследванията, правени през лятото не са точни или нещо от сорта. Практиката показва обаче, че когато говорим именно за електорални нагласи и намерения за гласуване, лятото не е най-адекватният месец за добиване на някаква ясна и особено адекватна във времето картина.
Отпускарското настроение, летните ремонти, а ако щете и жегата навън карат мнозина просто да изключат "политическото си мислене". Затова и евентуално изследване, направено върху същата извадка от хора, само месец по-късно - през септември, почти неминуемо ще даде осезаемо различни резултати.
В условия на продължаващи антиправителствени протести, искащи оставката на правителството и на главния прокурор, ситуацията обаче става доста по-специфична. Затова и в този кратък период се появиха толкова много проучвания, които да ни дадат светлина върху това какви са политическите настроения на нацията през бурния август на демонстрации и недоволство.
Въпросните пет изследвания са:
- на "Алфа рисърч" по поръчка на "Дневник" за периода 23-30 юли сред 1017 души;
- на "Маркет линкс" по поръчка на bTV за периода 28 юли - 3 август сред 1093 души (поне част от интервютата са взети с онлайн анкета);
- на "Барометър България" - направено между 3 и 11 август сред 842 души;
- на "Галъп интернешънъл" - направено между 30 юли до 7 август сред 811 души;
- на Изследователски център "Тренд", направено по поръчка на в. "24 часа" за периода 3-10 август сред 1010 пълнолетни български граждани.
Всяко от тези изследвания има определените си акценти, но общият момент между всички тях е един - всички социологически агенции са поставили в проучванията си въпрос за намерения за гласуване при евентуални избори "днес".
Предвид близкия период на провеждането на терена на всяко от тези изследвания, ще си позволим да съпоставим данните, макар да нямаме информация за това как точно авторите са формирали извадките си и къде точно са правени теренните проучвания - доста важни фактори за крайните резултати.
Публикуваме таблица с предоставените от социологическите агенции данни за електораните нагласи на населението:
| "Алфа рисърч" | "Маркет линкс" | "Барометър" | "Галъп интернешънъл" | "Тренд" (Данни само сред гласуващите) | |
| ГЕРБ | 14,50% | 15,20% | 24,90% | 14,50% | 24,20% |
| БСП | 10,40% | 13,50% | 12,10% | 13,90% | 22,90% |
| Има такава държава (Слави Трифонов) | 10,20% | 15% | 3,40% | 7,90% | 14,90% |
| ДПС | 4,50% | 6,30% | 7,80% | 6,80% | 9,80% |
| ДемБГ | 6,70% | 6,60% | 3,10% | 5,70% | 10,10% |
| ОП | 2,20% | 3% | 7,50% | 2,40% | 4,10% |
| Изправи Се.БГ | 3,20% | 2,60% | 1,20% | 2,30% | 4,40% |
| Воля | 0,50% | - | 1,10% | 1,60% | 1,20% |
| Партия на Цв. Цветанов | 0,40% | - | - | - | 0,80% |
| Партия на В. Божков | 0,30% | - | 0,60% | ||
| Възраждане | 0,30% | - | 0,80% | ||
| Други | 1,10% | - | 2,90% | 10,90% | - |
| Не подкрепям никого | - | - | - | 6,60% | 3,50% |
| Колебая се | - | 12,3% | 5,20% | - | - |
| Няма да гласувам | 45,70% | 12% | 30,80% | 27,40% | - |
***
Както се вижда от таблицата с данните, не вички проучвания предоставят еднаква информация. Така например в изследването на "Маркет линкс" няма данни за броя на хората, които са заявили, че няма информация за останалите партии, които биха участвали на едни евентуално парламентарни избори, като графата "Други" не беше представена по време на участието в сутрешния блок на bTV (поръчители на проучването).
От "Тренд" пък публикуват информация за разпределението на доверието към партиите само сред онези респонденти, които са заявили, че ще гласуват, което не ни дава информация за онези, които все още се колебаят дали и за кого да дадат вота си на едни евентуални избори, както и не ни предоставя яснота относно делът на избирателите, изразяващи доверие за определена партия като част от всички избиратели.
Така 24,9%, които "Барометър" дават на управляващата партия ГЕРБ, не са съпоставими с 24,2%, които "Тренд" дават на ГЕРБ, тъй като при "Барометър" говорим за дял от всички анкетирани, докато при "Тренд" - за дял от онези анкетирани, които са заявили, че ще гласуват на едни евентуални следващи избори.
Следователно, когато съпоставяме резултатите на "Тренд" с тези на останалите социологически агенции, там няма как да сравняваме конкретни цифри, колкото по-скоро разстояние между отделните политически играчи и съотношение на силите.
Така например резултатите на петте проучвания относно подкрепата за партията на Слави Трифонов варира по доста интересен начин. Ако при "Алфа рисъч" тя е почти наравно с тази на БСП, при "Маркет линкс" "Има такава държава" води на БСП с близо 2% и е съвсем близо до резултата на ГЕРБ. За сметка на това при "Галъп" и "Тренд" партията на шоумена е на доста по-значително разстояние от двете водещи партии - БСП и ГЕРБ, и все пак на сигурно трето място. Тук "Барометър", както при повечето резултати, вади солидно отклонение от всички, давайки на формацията едва 3,4% при подкрепа за ГЕРБ от 24,9% и за БСП от 12,10%.
Това може да ни говори, че според тези данни Слави Трифонов и хората му поне към момента са стабилна трета политическа сила, която дори има шансове за втора, ако си изиграе правилно картите и разработи активни структури из страната. Освен ако, разбира се, проучването на "Барометър" не е вярно и "Има такъв народ" не е всъщност около 4-процентната граница за влизане в парламента.
Междувременно във всички проучвания ГЕРБ остава първа политическа сила въпреки протестите и недоволството спрямо правителството. Въпреки това не може да се отрече сериозният спад в подкрепата за ГЕРБ според тези изследвания, като тя е паднала до 14-15% според три от социологическите агенции - "Алфа рисърч", "Маркет линкс" и "Галъп интернешънъл".
Тук "Барометър" дават неестествено висок резултат на фона на останалите, докато при "Тренд", както уточнихме, е трудно да се прави съпоставка на цифри.
При такова съпоставяне обаче е интересно да се набюдава отстоянието между първия и втория. В този план най-малко е то при проучването на "Маркет линкс", където ГЕРБ води на партията на Слави с 0,2%, докато най-голяма е преднината при "Барометър" - 12,8% спрямо резултата на БСП.
При "Алфа рисърч" разликата е 4,1%, при "Галъп" е 0,6%, а при "Тренд" - 1,3%. Ако пропуснем резултатите на "Барометър", това означава, че дистанцията между управляващи и опозиция е изключително скъсена в момента и на места е в рамките на статистическата грешка.
Иначе казано - ако настроенията действително са такива, опозиционните сили имат пред себе си шанс да настигнат ГЕРБ като резултат и да изолират партията при едни следващи обикновени избори.
Въпросът е дали БСП - основната опозиционна сила - би имала способност да направи това. Социалистите имат близки резултати (11%-14%) и в четирите проучвания - разликата при тях е в рамките на 3% и малко, докато при "Тренд" се дава един доста доближен до този на ГЕРБ процент на доверие.
Пред себе си обаче партията има избори за нов лидер в началото на септември. Това може както да подейства мотивиращо на червените избиратели, така и да ги разедини и да потопи това доверие, което е в момента (макар че някои биха спорили с мотива, че в момента БСП е стигнала електоралното си дъно като доверие).
Това ни оставя на спора за 4-ото и 5-ото място - Демократична България и ДПС - два от политическите играчи, чийто електорален потенциал най-трудно се улавят от изследвания.
За ДПС е ясно, че има голяма част географски и етнически обоснован вот, който невинаги се съгласява да говори с анкетьорите на социологическите агенции, но за сметка на това дисциплинирано излиза да гласува на реалните избори.
Междувременно градските избиратели, които традиционно подкрепят различните партии от т.нар. автентична десница, демократична общност и т.н., са склонни лесно да се разочароват от поведението на партиите и имат високи изисквания спрямо формациите, на които симпатизират. Същевременно с това буквално дни преди избори те имат навика да се мотивират от липсата на други подходящи за себе си опции и все пак да гласуват, стига да няма други партии и коалиции в същото поле, които да разводняват вота.
В момента резултатите от социологическите проучвания дават на ДПС от 4,50% подкрепа (при "Алфа рисърч") до 7,8% при "Барометър. Останалите две проучвания - на "Алфа рисърч" и на "Галъп" поставят партията на Мустафа Карадайъ около 6-7%.
Социолозите (освен "Барометър" и при "Галъп") дават малко по-добри резултати за "Демократична България". Обединението от партии в момента събира позитиви от протестите, а Христо Иванов - лидерът на "Да, България", една от партиите във формацията, успява да привлича внимание върху себе си. Именно акциите на Иванов в "Росенец" и при хотел "Берлин" насочиха вниманието към ДемБГ.
Въпреки това формацията е със съизмерими резултати с тези на ДПС, вариращи от 3,1% при "Барометър" до 6,7% при "Алфа рисърч". При "Тренд" демократите водят макар и с малко на ДПС - 10,1% спрямо 9,8%.
Ако ДПС, както по традиция прави, стегне традиционния си електорат, това ще остави "Демократична България" на пето място по подкрепа.
Освен тези формации, има още два политически субекта, на които социолозите дават известни шансове за евентуално преминаване на 4-процентната бариера на едни потенциални избори - сегашният младши партньор в управляващата коалиция - "Обединени патриоти", и гражданското движение на Мая Манолова "Изправи се.БГ".
"Изправи се.БГ", макар и само движение, разполага зад гърба си няколко по-малки партии, включително "България на гражданите" и ВОЛТ на Настимир Ананиев. Говори се, че Манолова също разчита и на подкрепа от партията на Татяна Дончева - "Движение 21". Така че, да, можем да разглеждаме бившият омбудсман като потенциален политически играч.
За нейната формация склонните да гласуват варират според различните проучвания - от 1,2% при "Барометър" до 3,2% при "Алфа рисърч". Другите две агенции ѝ дават съответно 2,6% ("Маркет линкс") и 2,3% ("Галъп интернешънъл"). Това поставя Манолова около границата на влизане в парламента, но все пак с добри шансове да се появи там със своя парламентарна група. Това показват и данните на "Тренд" - 4,4%.
Партньорите на ГЕРБ - "Обединените патриоти" - изпитаха на гърба си цената на това да участваш във властта като младши партньор - недоволството срещу теб е същото, но подкрепата заради постигнатите позитиви е вероятно друг да я е обрал преди теб. Затова и този им сериозен спад в подкрепата е очакван, особено на фона на недоволството срещу кабинета.
Въпреки това според проучванията до момента те все още имат стабилен шанс за влизане. Тук единственото по-сериозно отклонение в потенциалната подкрепа за ОП идва отново от "Барометър", които дават 7,5%, които биха гласували за четата на Каракачанов и Валери Симеонов. За разлика от тях останалите резултати варират между 2-3%. "Тренд" все пак ги поставя в полето над 4% на евентуални избори, макар и с малко.
С други думи - за "Патриотите" следващите месеци ще са от решаващо значение дали ще се озоват в парламента, така че може да очакваме от тях по-смели позиции и повече популистки изказвания.
Сред останалите играчи можем да посочим единствено "Воля", които към момента са единствените, които се запазват около 1% подкрепа, който осигурява партийна субсидия. Партиите на бизнесмена Васил Божков, укриващ се в Дубай, и на бившия №2 в ГЕРБ - Цветан Цветанов поне към момента имат пренебрежими резултати. Същото важи и за националистите от "Възраждане".
И ако всичко това звучи като някаква почти прогноза, то не трябва да бъде възприемано така. Четири от петте социологически изследвания показват брой на хора, които заявяват, че няма да гласуват, че все още се колебаят дали и за кого да гласуват. И тези проценти са доста високи.
Макар по традиция да имаме висок дял на негласуващите на избори, при емпиричните социологически изследвания високият дял на несигурност, големият процент на "други" при въпроса за това за кои партия бихте гласували, ако изборите бяха днес, както и големият брой, които казват, че няма да гласуват, е знак, че самото общество не е готово да отговаря на такива въпроси и няма настроение за избори.
Защото пак се връщаме на онази лятна зависимост - голям дял от хората, които през юли-август ще отговорят на този въпрос с "Не знам" или "Няма да гласувам", през септември може да дадат съвсем конкретен отговор, дори и на фона на продължаващи протести сега.
Щом летните жеги започнат да си заминават, а създалите се през лятото възли от въпроси за бъдещето на страната започнат да се разплитат, този дял на несигурност ще започне да намалява. И колкото по-малък е той, толкова по-готово ще е обществото за избори.
Това, което ни дават тези изследвания са настроения и потенциални тенденции, за които да следим при бъдещи изследвания. И те ни говорят, че евентуален следващ парламент се очертава да бъде доста шарен и изпълнен с участници, които поне към момента, не се вижда как биха си сътрудничили заедно за изграждане на парламентарно мнозинство, което да не е изглежда като коалиция между орел, рак и риба.
А пък ако заговорим за Велико народно събрание, може спокойно да изхвърлим всички данни и всички неща, казани дотук, тъй като това е съвсем нова ситуация, която ще изисква съвсем нови данни.
