Едно от любимите занимания на всяко управляващо мнозинство е да развихри депутатска мисъл по преустройването и преместването на парламента в нова сграда. Всички идеи досега обаче се свеждаха по по-екстравагантен или по-скромен начин до преместването на пленарната зала от историческата сграда на Народното събрание срещу Коня във втората му сграда - бившия Партиен дом.
През последните десетина година течаха дебати и международни архитектурни конкурси по преустройването на зала "София" или остъкляването на вътрешния двор на Партийния дом и превръщането му в пленарна зала.
Сега обаче лобисти от влиятелни кръгове в ГЕРБ надскочиха предшествениците си. Съпредседателят на парламентарната група на ГЕРБ Красимир Велчев, цитиран от в. "Монитор", поискал да се строи изцяло нова сграда. И точно сега бил моментът, защото било криза и даже фаянсът се сринал до 20 лева на квадрат. Вече била създадена работна група по въпроса, а щял да се сформира и екип от архитекти с участието на главния архитект на София Петър Диков.
Медийна подкрепа за инциативата дава и в. "24 часа" с коментар, че капитализмът щял да победи, като Партийният дом, където сега са депутатските кабинети и повечето комисии, бъде превърнат в хотел. Така градът щял да се оживи, вместо огромната сграда вечер да стои с тъмни прозорци.
В огромния билдинг можело да има СПА, басейн и кино, а разни фън шуй огледалца да обръщат в незнайна посока заплахата от стърчащите ръбове и нечовешките пропорции на Партийния дом. Депутатите пък можело да се населят в бившия ректорат на МЕИ до паметника Левски, нищо, че вече е определен за Българския Лувър, или в Министерството на икономиката, или пък в Агенцията по приватизация.
Разбира се, фъншуевата журналистическа мисъл не казва какво да се прави със сегашните обитатели на тези сгради, нито как така да се откажем от "Лувъра", за който, напук на кризата, кабинетът вече задели пари.
Фъншуевият съветник на премиера Светослав Спасов вероятно скоро също ще излезе с някоя екстравагантна идея за преоформяне на централното градско пространство. Така окончателно ще се снади топлата връзка между герберовото депутатство и неговият върховен повелител Бойко Борисов. После "Главболгарстрой" ще излезе с най-атрактивната цена за построяването на нова парламентарна сграда, а премиерът лично ще я свали още, както стана с новата спортна зала на София. Като добавим и фаянса на Велчев - сградата ще излезе направо на минус.
За всеки здравосмислен човек всичко това е абсурдно, без да са необходими по-нататъшни обяснения. Но нека все пак разплетем абсурда стъпка по стъпка, че освен депутати и журналисти, може би има и немалко избиратели и читатели, които клъват на кьоспе за шаран.
1. Вярно, че народните избраници в момента са стеснени в сградата на пл. „Народно събрание" и че е неудобно да търчат до кабинетите си и повечето комисии, които се помещават в Партийния дом.
- Обаче тъкмо депутатите от 41-ото Народно събрание далеч-далеч не са от най-работещите и претоварените спрямо предшестващите ги парламенти и работата им се заключава предимно в гласуване в пленарна зала. А тя си е прекрасна и предостатъчна за целта.
2. При криза и продънена хазна да се строи нова парламентарна сграда е повече от престъпление. Очевидно тя няма да е само пленарна зала, защото такава и сега има. А сграда за 240 избраници, със съответните им, със зали за комисиите, с места за журналистите и пр. - т.е. никак, ама никак няма да е никак малка по размер. Няма как и да не е в центъра на София.
Всичко това предполага колосална сума, която надали някой може да сметне така лесно, както си е щракнал с присти и си е рекъл - бе я да си спретнем един нов паралентарен дом. Дори да се намери земя държавна собственост, върху която сградата да бъде построена, за да не се плащат милиони и за терен, сумата пак ще е огромна.
3. За преместването на цялата дейност на Народното събрание в Партийния дом предишното правителство определи 19 млн. лева - и част от парите бяха заложени в бюджета. Тази сума е десетки пъти по-малка от сумата, която ще отиде за нова сграда. Просто трябва да се ремонтира зала "София", за да стане пленарна, или за целта да се остъкли вътрешният двор на на Партийния дом.
4. Сградата на Партийния дом трудно може да бъде продадена и да избие парите на новата парламентарна сграда. Дори да може да се превърне в хотел или бизнесцентър, ще се наложи огромна реконструкция, която ще глътне много пари.
Надали има нужда от толкова грамаден хотел или бизнесцентър в момента в града, че да се намери кандидат за него, дори той да получи изгодно имота. Да не говорим колко време ще трае строителството и как центърът ще се задръсти, в добавка към изкопите на метрото отпред.
5. Президентството, Министерският съвет и Народно събрание-2 (Партийния дом) оформят триъгълник на властта и така отговарят напълно на архитектурния замисъл при построяването на тези сгради. България е парламентарна република и няма нищо по-логично от това най-голяма и в центъра да е сградата на парламента, а от двете й страни да са правителството и президентството.
Не особено подредената ни столица никак няма да изглежда по-подредена, ако между президенството и МС се изпъчи хотел, бизнецентър или мол с киносалон.
6. Независимо от сталиниския им стил, в триъгълника на властта са най-монументалните, солидни и представителни стари сгради в София, заедно със строените две десетилетия по-рано Съдебна палата и БНБ. Те са част от културното и историческото наследство на града и не могат да бъдат префасонирани според прищявката на някой мимолетен и неособено грамотен управляващ.
Строени са от архитекти, завършили на запад и изпълнили заданието на сталинистката тогава БКП доста по-добре от аналогични сгради в бившия СССР. Особено отвътре - дори Бил Клинтън преди 11 години се възхити от интериора на Министерския съвет.
7. Строителството на нова сграда по никакъв начин няма да реши проблемите на сегашните депутати. Трябва архитектурен конкурс, трябва обществена поръчка, трябва и време за самото строителство. Всичко това ще отнеме години и мандатът на 41-ото НС може да приключи. Но ако депутатите могат да си позволят да чакат няколко години, за да се нанесат в нов дом, значи изобщо нямат спешна нужда от него.
А простичкото обяснение на целия идиотизъм е, че депутатите от управляващото мнозинство страдат от комплекс за малоценност. Защото от тях нищо не зависи, трябва само да гласуват, и то почти всеки закон поне по два пъти - веднъж, за да го приемат, втори път - за да го отменят или преправят, по указание на премиера. И на един такъв депутат, лишен от собствена мисъл и воля за въпросите по същество, не му остава друго, освен да се развихри по домакинските въпроси.
От една мъка, та на друга.
