Втора цедка преференция

Говори ли ви нещо името Тодор Йосифов?

Това е шефът на младежката организация на ГЕРБ в Бургас, по-известен като основател на "Гьенгста гьенгста продакшън" и автор на шлагера "Бум мада фака", който осъмна депутат след изборната нощ на 5 юли 2009 г.

И партийното ръководство нямаше да разбере за съществуването му, ако приливната вълна на тогавашния електорален ентусиазъм не беше отнесла право в парламента апологета на социалния протест в мерена реч.

За всеобщо съжаление Маниака пожела да остане депутат за един ден (а имаше потенциал за пълнокръвен герберски законотворец) - дали по собствена воля, под напора на широките маси, или след предложение, на което не може да се откаже - историята мълчи.

Пет години по-късно всичко се повтаря - още не са обявени окончателните резултати от изборите, а народните представители започнаха да капят като медни круши.

Трима от неволните "любимци" на бойковия електорат вече усетиха какво означава пасивното избирателно право в ГЕРБ-ерски прочит.

"Преференциите са хубаво нещо, никой няма да се сърди", казваше Бойко Борисов преди изборите. Да, обаче, след цял месец агитация сред съграждани и съселяни, трудови колективи и роднини Дочко, Петко и Стилиян бяха осенени от непреодолимото желание да НЕ бъдат народни представители, обърсаха сълзите на благодарност към любезния гласоподавател и помолиха ЦИК да бъдат заличени.

В ДПС пък изненадата от преференцията се оказа толкова голяма, че варненският късметлия 18/18 дори не беше разбрал, че е избран за депутат.

"Как ще стана депутат - аз съм с основно образование, това е пълен абсурд, не ставам за тази работа", ахна в конфуза си Алеко Атанасов, а с чистосърдечното си признание направи леко отклонение от официалната линия - ден по-рано областният шеф на ДПС Ерджан Ебатин обясни, че партийната дисциплина не позволявала той да бъде изместен от съратника си Алеко. Както е казано в агитационния клип на ДПС - свободата не е отредена никому завинаги.

Оказа се, че преференцията не само "не е така проста", ами "просто не е така".

И докато за някои партии преференциите бяха морков на тояга за инатливия електорат, за други се оказаха невидим образователен ценз. В напъна си да изпълни гражданското задължение, гласоподавателят масово е разбрал превратно буквата на Изборния кодекс, който веднъж вече подля вода на нищо неподозиращия Сергей Станишев.

Затова докато партийното ръководство слага хиксове на преференциалните отличници, суверенът мълчи виновно и не задава излишни въпроси. Например - ако партийната централа си знае, че след 5-ти номер в листата са натурщици, защо изобщо ги е вписала в бюлетината? Кой преценява, че "любимецът" не си е изработил добросъвестно изборния успех? И с какъв акъл избрани депутати се отказват доброволно от мандата си, след като по закон никой не може да им го отнеме?

А докато ЦИК мъти изборните резултати, Момчил Неков праща много поздрави от Брюксел.