Най-любимото ми бижу е медальон, подарен от сина ми, от първата му заплата от първата му работа като 16-годишен - във фабриката за бутилиране на минерална вода в Горна Баня. Последният подарък е от дъщеря ми - билети за театър за рождения ми ден.
Човек може и да маймуняса от труд, но със сигурност парите, които един млад човек печели с труда си, възпитават доста по-добре от "а ти що не се справяш като Милен" или "абе ти пак ли се дъниш"... И на самоуважение.
Един пенсиониран банков служител в Италия обясняваше наскоро по Euronews за двете поколения, които съжителстват в дома му - възрастните му родители и той със съпругата си. Отскоро - и завърналият се син.
Италия е сред страните, в които процентът на младите хора без работа е много по-висок спрямо общия брой безработни. Сред тях са още САЩ, Великобритания, Швеция, Франция, Испания, където е рекордната в Европа - почти всеки втори млад човек е без работа, както и в Гърция...
Къщата на италианския пенсионер е построена от родителите му, облагородена е с труда и средствата на него и съпругата му. А какво би могъл да вложи безработният му син, освен депресията си? Да се подслони и изчака докато кризата отмине и намери подходяща на образованието си работа. Някога след години, когато ще прехвърля трийсетте.
Дотогава възможностите пред него са следните: работа навън - Италия е сред страните, откъдето изтичат най-много (висококвалифицирани) млади хора, както и България впрочем, да хвърли, без да жали, сили в проект/бизнес, да съществува на социални помощи, да прескача от една на друга нискоквалифицирана работа, която не го удовлетворява, да се пропие/дрогира, да протестира, да има връзка, но да не смее да има деца, да се примири...
Накратко, да "възмъжее" в собствената си нищета. Не знам доколко е препоръчителна терапията на Достоевски, който пишеше "Открийте младата душа за страдания - това възвеличава и облагородява..." Българският пример показва дива лумпениада. Средата така убива, че дори не усещат болка.
Безработната младеж в Стара Европа, разбира се, не е еднородна с тази в България. Заради по-добрия стандарт и качество на живот, младите хора там са по-разглезени в изискванията си към работните места. Черноработници прииждат достатъчно от Югоизточна Европа, за да се примиряват с работа на сервитьори, строителни работници, чистачи и изобщо "мръсен труд". Малцина от безработните млади испанци са готови да разнасят блюдата в ресторант, било то и за 2000 евро месечни доходи - с бакшишите.
Младите "староевропейци" не измерват перспективата за бъдещето си с това да спечелиш за храна, някакъв подслон и в най-добрия случай... някое и друго спестено евро за живот един ден обратно в родината, а с възможността за подходяща работа, адекватна на скъпото и трудно получено образование, възможност за самостоятелен живот и различни екстри.
Всеки сам си строи "Ноевия ковчег" по време на криза
Начините, по които човек се справя с това зло - липсата на работа, зависят предимно от индивидуалността и подкрепата на най-близките му хора - семейството и приятелите. Щипка късмет също, дори и за тези, които не вярват в подобни имагинерности.
Измеренията на кризата са такива, че бунтът и протестите може и да са дело на левичарски настроени организации, но проектите за измъкване са десни по същество, тъй като са резултат от личната инициатива, умения и характер и са съвършено независими от действията, които предприемат държавите. Но какво всъщност правят държавите? Както коментира един австрийски анализатор, Европа спасява финансовите си центрове, но не и своята младеж. И САЩ, впрочем.
Излиза, че Ноевият ковчег за плуване през придошлите води всеки си го строи сам.
Финансовите министри действат по наръчник, явно размножен в много екземпляри. Правилата в него се изчерпват с: "1. Орязвай социалните разходи. 2. Ако не стане от първи път, пробвай пак." Съкращения на държавни служители, увеличаване на пенсионната възраст - повсеместно, орязване на бонуси, намаления на субсидии за образование, здравеопазване, наука, замразяване на социални плащания. Реже се до степен на инвалидизиране на дейностите, не на лечение на преразходите.
За да се помогне на банки и политици, които не създават истинска добавена стойност, но могат да правят от стопроцентов боклук "инвестиционен продукт" - и обратното. При това дори не го рециклират.
В същото време работодателите почват съкращенията от най-младите, предпочитайки да запазят на работа по-опитни и възрастни служители. Младите? Те са млади, какво да ги мислят - нямат семейство, ипотека, деца, заеми... Но как би могла да се постигне еволюция в дадена област, ако приемем, че сме на hold on докато мине кризата, ако няма критична маса свежи, енергични и креативни умове. Вместо уморени стари коне, навикнали на обиколки в кръг.
Човешкият капитал, който ражда иновации и изобретения, е в основата на прогреса. Магистралите са функция, но дали и смислена цел? Икономистите Ралф Мийзенцал и Джоел Моукър (от книгата "Повратна точка" на Гладуел) дават своето обяснение за ролята, която е изиграло британското превъзходство в областта на човешкия капитал - и най-вече онази група, която те наричат "рационализаторите".
Те смятат, че Великобритания е повела индустриалната революция, защото е имала по-голям брой добре подготвени инженери и занаятчии в сравнение с нейните конкуренти: изобретателни, творчески мислещи хора, поели най-важните изобретения от индустриалната епоха и ги рационализирали - направили са ги да функционират по-добре.
Нестабилността и кризата обрича повечето от тях да бродят от едно нископлатено работно място до друго, от едно в друго кафене или заведение, от една банда до друга, от един пласьор към друг... В много от семействата започват да гледат на тях като на натрапници, тъй като хората огрубяват от мизерията.
Така на дъното постепенно започва да ти харесва. Какво пък? В крайна сметка повечето са като теб. Започваш да си благодарен от факта, че имаш някаква работа. Кефи ли те? Егати въпроса...
Ерозия на следващите
"Заразите ли се веднъж, инфекцията остава във вас. Тя става прилепчива...", пише този рошав и шантав Гладуел. Вярно, по повод СПИН, но според него изводът е в сила и за социалните епидемии.
Да заразиш цяло едно поколение с инфекцията, че е ненужно и непотребно, си е социална ерозия и на следващото. Какъв вдъхновяващ пример имат младите българи пред себе си - на успешни и предприемчиви хора, които обаче не са единици, и извън формата на вечерните тв шоу програми. Продукциите, които ни се втълпяват, са предимно на политици и чалга звезди. Стив Джобс у нас няма. Нито пък човек като Ричард Брансън - с напълно ясно обяснение за първото си спечелено пени, първия милион и първия милиард.
Странно, на какво почиват обещанията на всички политици за "оправяне" един ден, след като никое от управлявалите ни досега правителства дори не говори за създаване на човешки капитал, нито работодателите биват насърчени - или се самонасърчават - да инвестират в такъв...
Българското трудолюбие, митологизирано настървено през годините, приключва със затварянето на бурканите с туршия. В името на храната и оцеляването, не в името на труда. Трудът никога не е бил легитимиран публично като ценност в тази държава на хора, които гледат да минат метър и си пожелават "лека работа".
Нашите бродяги са по-тежкоболни от европейските. Държавата не иска да плаща за лечението им. Значи сами трябва да се погрижим за децата си. Създали ли сме нещо по-добро...
*NEET (Not in Education, Employment or Training) - хора, които не учат, не работят и не са на обучение.
