Хора... десетки хиляди хора. Въртиш глава наляво - "Света Неделя" скрива края на множеството. Въртиш глава надясно - демонстрантите се разливат по "Витоша" и "Алабин". А ти си на стълбите на Съдебната палата, която буквално е окупирана от екзалтирани млади хора. Момче размахва трибагреник на гърба на единия от лъвовете. Отдолу е море.
Малко е трудно да се впечатлиш от масов протест в България - накрая винаги се разбира кой е написал драматургията с лозунгите, истериите, агресията и погромите. В неделя, обаче, видяхме по улиците на големите градове в България нещо уникално. Не, не е само заради това, че от десетилетие и половина не е имало толкова големи демонстрации. Важното е, че десетки (а защо не и стотици) хиляди излязоха и с мир представиха голямото си искане - промяна.
Да, хората не могат в един глас да кажат какво искат. Всеки пред камерата споделя това, което го е довело на улицата. Хора със съмнително душевно здраве, партийци, велики комбинатори и платени статисти от вече забранени реклами се опитват да се правят на автентични водачи и даже отправят искания - някои от които са по-плашещи, отколкото самите те си мислят.
Парадоксално, но точно заради това има смисъл хората да останат по улиците. Всъщност, по-важно е даже от преди седмица.
След оставката на правителството се видя ясно, че останалите политически сили не са в състояние по никакъв начин да помогнат да все по-трудно живеещия народ. Хората са единни в едно основно нещо - настоящият политически модел е сгрешен на няколко нива и нищо няма да се оправи, докато той не бъде променен. В партийните централи такъв сценарий не е разиграван и затова от седмица гледаме трепереща импровизация отляво, отдясно и в центъра.
Такива политици биха склонили на ремонт в обществения договор, защото иначе ходът на събитията просто ще ги изхвърли от историята. С тях обаче не трябва да говорят "лидери", които са успели да наложат идеите си над малка група по-активни. Не и ако не искаме патриотарското говорене с пряка линия в студиото да се превърне в държавна политика.
До политиците на кръглата маса трябва да седнат хора с искания, преминали през еволюцията на обсъждания с възможно най-голяма част от народа. Зад тях трябва да са всички граждани, не просто тази или онази групичка от недоволни. За да стане това, протестите не трябва да спират, масовостта им - да не спада и, същевременно, да се намери формат, в който да е възможно да се чуят, съберат и обсъдят идеите за промяна.
Това само със стоене вкъщи не става. Историята помни много случаи, в които най-активното малцинство е яхвало недоволството на цял народ. Твърде често след това са следвали дълги периоди, в които новата власт е пращала срещу всеки протест войници със заповед да се стреля на месо...
Пълна промяна на политическият модел!!!!!!!! Това ми прилича на един нашенец: „От утре зарязвам алкохола, зарязвам цигарите, зарязвам жената....започвам на чисто”.
Минаваме на диктатура - да живее пролетариятът!
За разлика от само подкрепящите ето и няколко предложения: 1. Гражданската квота да се осъществява, като всички, включени в избирателните списъци по азбучен ред участват във всички структури на управление. Отделно трябва да се изработи списък на структурите и колко хора са необходими. Например за училищен съвет, който да решава финансови и институционални проблеми количеството трябва да бъде равно на учителите. В общината равен брой с право на глас. В съда също, така трябва да е и в болниците. 2. Един особен случай е с висшето образование. Те по закон са на самоуправление, но то е дотокава степен безконтролно, че вреди на обществото. Единственият случай, когато законът се намесва е уволнението (или съкращението) и Трудовия кодекс е основата на решаване на споровете. Няма обаче никакви наказания за причинилите, доказано от съда незаконно уволнение. Те си остават на административна длъжност, най-често до пенсиониране като ръководители на катедра, декани, ректори и прочее. Затова предлагам при установяване на незаконно уволнение виновните да не могат да заемат повече административни длъжности в науката, като например Ръководител катедра, Декан, Ректор, както и техните замове. 3. За науката по специално предлагам да се въведе принципът на свободна конкуренция като се разреши хабилитирането, без то да е обвързано с работно място. Това означава, че ученият има общественото признание и има право да работи самостоятелно. Лично опитвах да заинтересувам М-во на здравеопазването с идея как да се намалят цените на лекарствата. Като нехабилитирано лице по правилник на Медицински университет и Министерството като нехабилитирано лице нямам право да водя екип. 4. Да има самостоятелни комисии към Министерството на здравеопазването за оценяване на авторството върху научната идея. 5. Сега на преден план при хабилитирането е импакт-фактора. Защо нашите списания нямат импакт-фактор, никой не пита. Всъщото време едно внедряване отнема много повече нерви и отговорност, а се приема като допълнителен показател. Ако тези предложения се приемат ще се освободи ителектуалната енергия на много хора и ще има възможност научните постижения действително да се правят в България, а не да се бяга с идеята навън.
@yoga_science, ставаш за партиен секретар
Manuela Gerenova | 26.02.201310:12 " Интересен казус - не можеш да си платиш сметките, но вярваш, че имаш капацитет да управляваш..."