Площадни революции, политически ажиотажи, "достойни прокурори", записи от Банкя, бомби от Костинброд, нестандартни решения, катарзиси, протести, тефтерчета, бели автобуси, окупации, джобни ножчета, флашки, присъди, оставки, досиета, банкови кризи, милиони в чували, задочни арести - такава бе България (без цензура) в краткия период между последните и предстоящите предсрочни парламентарни избори.
На пръв поглед - няма такава държава. За година и половина сценаристите на българското политическо риалити надминаха себе си.
Революцията обаче е кръгово движение. А въпреки шума и зрелищата - завръщането към началната позиция е първи принцип на българската революция.
А един поглед върху разпределението на силите в предстоящите парламентарни избори илюстрира кръговрата.
На първо четене - нормално е да няма особено големи промени по водаческите места на листите, все пак последният парламентарен вот се проведе само преди година и половина - физически няма време да се намерят и наложат много нови местни, свестни и известни кандидати.
Нужни бяха само безобидни "подобрения"и козметичен тунинг.
ГЕРБ: Нещо ново, нещо старо, нещо синьо
Такава е номинацията на Методи Андреев - бивш член на СДС и участник в движение "22 септември" - синьото алиби на ГЕРБ.
Той беше представен от Цветан Цветанов като човекът, който имаше една мечта да бъдат разкрити досиетата на ДС, което за голямо съжаление 20 години не можа да се случи".
Не можа да се случи и друга инициатива на Методи Андреев, за която иначе той се чувства длъжен на ГЕРБ. Малко преди оставката на Орешарски и в последните дни на спънатия парламент, ГЕРБ решиха да пробват прокарване на промени в НК за отпадане на давността на престъпленията на комунистическия режим.
По стечение на обстоятелствата мечтата на Методи Андреев просто съвпадна с преродената любов между Борисов и Местан, както и с демонстративния разпад на управляващата коалиция - а овехтялото предложение на старите седесари, попаднало в ръцете на ДПС, се превърна в инструмент за сплашване на социалистите.
Методи Андреев вече ще има възможност да лобира за инициативите си без посредник, но пък ще дели депутатските банки на ГЕРБ с поне двама бивши агенти на ДС - водачите на листи в Добрич и Шумен Румен Иванов и Любомир Христов.
Борисов и Цветанов обаче знаят как да си играят картите. От една страна, вдигнаха самочувствието на позабравените седесари (дори с намеци за министерски пост на Методи Андреев в МВР - от интервю на Цв. Цветанов).
От друга страна, обаче, отдавна желаното Синьо лъвче, чийто създател Георги Липовански е колега на Методи Андреев в "22 септември", вече е на ревера на Бойко Борисов.
БСП: Всички социалисти - в листи
Нещо интересно прави впечатление в червените листи - кандидатите за депутати са поне двойно повече от мандатите в цялото Народно събрание.
В 2 МИР Бургас, който излъчва 14 мандата за парламента, червената листата е дълга 28 позиции. Във Враца има 12 кандидата за 6 мандата.
След парашутирането на до болка познати, но нежелани от никого партийци по водаческите места, извиването на ръце между коалиционните партньори и обезкървяването на местните организации след създаването на АБВ - на "Позитано" 20 смениха стратегията - да уважим местните структури, за да няма обидени.
Подобна тенденция има и в листите на ГЕРБ в големите избирателни райони като Варна, например, където на привидно неизбираеми места (между 16 и 30 позиция в 15-мандатния избирателен район) са поставени местни спортисти и бизнесмени, желаещи да си премерят силите в борбата за преференциите, като донесат няколко стотици „лични гласове” към партийната сметка.
Но двойните листи в комбинация с възможността за преференциален вот отварят терен за големи изненади в крайния резултат.
За разлика от европейските избори, където водачът на социалистическата листа Сергей Станишев беше изместен от незнайния воин Момчил Неков, при парламентарния вот преференцията много по-трудно може да разклати позицията на първия в списъка.
Разликата е, че при преброяването този път бюлетината без отбелязана преференция ще се смята за "преференция за No.1". Водачите могат да отдъхнат, но от втора позиция надолу борбата ще бъде безмилостно жестока.
Георги Кадиев и Руси Статков, които се намериха на неизбираеми позиции в червените листи - съответно в София и Монтана - вече започнаха да подгряват с паралелна кампания за преференциален вот.
Квотата на Коминтерна
Изглежда БСП е научила урока от Европейските избори, когато загуби немалко гласове заради 50-те нюанса миниатюрни леви партии, обрали малко над 1% традиционните соц-избиратели (без да броим АБВ), които не се прежалиха да гласуват за Сергей Станишев.
За разлика от "Коалиция за България", с която старото ръководство атакува парламента миналата година, в новата "Лява България" Михаил Миков е поканил цели три комунистически партии - Комунистическата партия на България на Александър Паунов, Партия на българските комунисти на Васил Коларов (да, същият, внукът на дядо си), и Съюз на комунистите в България на Павел Иванов.
Впрочем - последната формация се прочу около скандала с фалшивите подписи за регистрация преди евроизборите. От списъците със "застъпници" на Съюза на комунистите изскочиха имената на видни пролетарии като Ирена Кръстева, Николай Банев, Кънчо Стойчев, Андрей Райчев. Въпреки бодящата очи злоупотреба с лични данни, формацията се яви без проблем на изборите.
Впрочем - срещу внесените в ЦИК 10769 имена, ЕГН и "саморъчни подписи" на поддръжници - комунистите получиха 3217 бюлетини на вота.
Освен внука на Васил Коларов, в червените листи влизат още наследници на старата номенклатура - внукът на Георги Димитров, дъщерята на някогашния шеф на "Изкуство и култура" към ЦК на БКП Павел Матев, внукът на бившия Живков съветник Стоян Михайлов, дъщерята на Нора Ананиева и др. (вероятно като компенсация за липсата на сина на Димитър Станишев и внучката на Тодор Живков)
ДПС - Пълен конфиденс и сладко отмъщение
Провокацията е любим похват на ДПС преди изборите. Доказаха го и този път - с демонстративната поместна вълна от обожатели на Делян Пеевски (достигнала до обратен ефект след обяснението в любов от страна на местен лидер от Столипиново).
Пеевски беше първият обявен и формално регистриран кандидат за народен представител на ДПС, записан още преди лидера на партията Лютви Местан. Заедно с Местан, Пеевски е един от четиримата кандидати на ДПС, заслужили честта да водят по две листи на изборите.
Другите двама са машината на ДПС за привличане на нов електорат Камен Костадинов (чиято заслуга са пробивите на ДПС във Велико Търново и Враца), както и Петър Чобанов - сладкото отмъщение на Лютви Местан спрямо БСП.
Чобанов направи политическия си дебют именно като кандидат от "гражданската квота" на БСП в Пловдив на предходните парламентарни избори. Лоялността му към социалистическата партия, обаче, не трая твърде дълго.
Чобанов е приближен до Пламен Орешарски от години, като беше един от малкото министри, поканени в кабинета лично от премиера. През 2009 г. той стана председател на Комисията по финансов надзор с подкрепата на Орешарски - по това време министър на финансите в Тройната коалиция.
Петър Чобанов зае и категорична позиция в подкрепа на Орешарски по време на правителствената криза. В края на юли Чобанов си призна, че ако се наложи да работи с друг министър-председател, би предпочел да си подаде оставката (по повод информацията за желанието на Сергей Станишев да оглави нов кабинет в рамките на 42-то НС).
За сметка на това - социалистическото ръководство бламира министър-председателя и финансовия министър, чийто проект за актуализацията на Бюджет 2014 се оказа финалния етап от агонията на кабинета "Орешарски".
Интересното е, че Чобанов е оставен да се бори в два района, които не са типичните крепости на ДПС - Монтана и 25 МИР - София. Досега партията никога не е получавала мандат от Монтана, докато третият столичен район миналата година произведе депутат за ДПС - Петър Ангелов, който беше привлечен като обвиняем за участие в престъпна група и данъчни престъпления в размер на над 4 милиона лева.
Според друга информация - бившият вицепремиер Цветлин Йовчев също е бил поканен да участва в изборите като лице на ДПС, но е отказал. За сметка на това - колежката му от Университета по библиотекознание и бивш министър на спорта Мариана Георгиева ще дърпа листата на ДПС в 23 МИР - София, като получава и поддържаща роля зад Делян Пеевски в Пазарджик.
Най-забележителният нов трансфер в редиците на ДПС си остава ген. Симеон Симеонов - бивш началник на отбраната на Българската армия. Привличането на "четиризвездния трофей" на ДПС предизвика критична реакция сред военните, а Лютви Местан едва скриваше гордостта от попадението си.
Патриотичен фронт - Възкресението на Атака
Когато преди месец ВМРО и НФСБ създадоха „Патриотичен фронт" под смутения поглед на каре "владетели, войници и въстаници" в бутафорни костюми, формацията даваше признаци на слаб телевизионен театър с възрожденски елементи.
За няколко седмици обаче националистите обраха всички недоволни бивши съпартийци, съученици, съпруги и доведени синове на Волен Сидеров.
Капка Георгиева, Димитър Стоянов, Павел Чернев, Йордан Величков - историята се повтаря с 2005 г., когато маргиналният вот беше обран от първата версия на "Атака". В тази група влиза и Слави Бинев, който след пребиваването си в Европарламента като "гражданска квота" на "Атака" и след флирта с Алексей Петров - акостира в коалицията на ВМРО и НФСБ.
В листите на "Патриотичен фронт" са намерили място още Емил Димитров-Ревизоро и естрадната певица Кристина Димитрова.
Бившият шеф на митниците от ранните години на кабинета Сакскобургготски отново се кандидатира за депутат от квотата на ВМРО (както през 2013 г.).
Кристина Димитрова пък представлява любопитния коалиционен партньор "Средна Европейска Класа" на бургаския общинар Георги Манев, който през 2013 г. обяви, че подкрепя "безкористно" партията на Валери Симеонов НФСБ.
Бизнеспартията се прочу на миналогодишните парламентарни избори, като раздаде листите си на т.нар. движение "Орлов мост", изникнало около февруарските протести и оглавено от несменяемият председател на казионните студентски съвети Ангел Георгиев.
След добре финансираното начало на предизборната кампания (включваща събор в Арена Армеец, платен от Христо Стоичков), листите се разпиляха малко преди изборния ден.
Част от "протестиращите", сред които флейтистът Кристиян Коев (отскоро - PR на ДПС и нереализиран водач на листа в Перник), обвиниха движението в изпълнение на прикрита схема на ГЕРБ за разсейване на гласове и уж заплашиха, че ще разкрият финансовото участие на етрополския екс-гербер Емил Димитров (Емо Ротманса).
Скандалът, гарниран с тв-репортажи със скрита камера от "инструктаж" по купуване на гласове, имаше потенциал за развитие и след изборите, но беше заглушен от бомбата "Костинброд".
Днес Емо Ротманса забрави за страха от големите уши на Цветан Цветанов. Партията му БАСТА няма да участва на изборите, освен с предварително декларираната "безусловна подкрепа" за ГЕРБ.
Играта започва там, където спря през пролетта на 2013 г.
Като изключим залеза на Искра Фидосова, странния случай на Христо Бисеров и формалното отделяне на АБВ от БСП - големите партии нямаха необходимост от значителни размествания по върховете на листите. За тях всичко си е същото.
И тогава, и сега - ГЕРБ отново води "с малко, но завинаги", Борисов отново реже ленти, Цветанов отново се готви да управлява службите за сигурност, а балонът на ГЕРБ се освободи безболезнено от ненужния товар от тефтерчета с инициали.
И в БСП всичко си по старому, а Сергей Станишев изпълни мечтата на всеки интернационалист за кариера в тихото безгрижие на брюкселската бюрокрация. Монополите са непокътнати, замразената пенсионна възраст ще се стопи от Нова година, а заприщената цена на тока вече опъва по шевовете енергийната система. Данъкът си е плосък, безработицата - прогресивна.
Орешарски си тръгна през задния вход, експертните му министри се оказаха партийни делегати в изпълнителната власт, Доган отново разпределя порциите, а Делян Пеевски закономерно води листите на ДПС.
"Здравите сили" от руската Пета колона изхвърлиха късата клечка на Волен и заложиха на доказани другари като Първанов и Каракачанов, а продаваемият вот няма да остане необслужен и този път, благодарение на дружните усилия на Ковачки и Бареков.
България продължава да харчи пари за руските енергийни мега-проекти, а поддръжниците на "Южен поток" и "Белене" вече нескрито владеят целия политически спектър.
По ирония на съдбата, един Румен Овчаров остана да надига глас срещу корупцията около "Южен поток", започнала от времето на ГЕРБ с вкарването на фирми на Делян Пеевски в строителния консорциум-фаворит, преминала през формалното му одобрение от кабинета Орешарски и стигнала до мантрата "всички вярваме" на втория служебен кабинет на Плевнелиев.
Десните отново са разделени дори когато са обединени, войната за мандатите е братоубийствена, а за всичко е виновен Костов. Десният избирател отказва да прави компромиси със себе си, изпитва непоносимост към спънатите напъни на "автентичните" представители, затова предпочита да накаже всички с презрение.
Говорещите глави на февруарските протести изхвърлиха плетените пуловери и се превърнаха в елемент от панаирджийския атракцион, срещу който уж протестираха - борчетата от СИЛА пристанаха на Бареков, Ангел Славчев взе парите и избяга, Борислав Цеков запя в социалистически контраалт, а "благоевградската Жана д'Арк" (по Ройтерс), окадила площадите с горящите си комунални сметки - Людмила Манова - се оказа шеф на местната женска структура на АБВ.
Само демонстративните безумия се видоизмениха - докато през пролетта на 2013 г. се поливаха с бензин, сега се поливат с ледена вода.
