Най-лошата новина в изборната нощ отнесоха 23-мата от ръководството на БСП. Там би трябвало да изпитат главоболие или поне неудобство, защото нито собствените им редици, нито „широките народни маси" ги желаят. И този факт стана очевиден след 5 октомври. А доверието, както знаем, е най-ценният капитал в политиката. Няма ли го, няма и бюлетини в урните.
Затова БСП регистрира обидно нисък резултат - едва 505 527 гласа. На парламентарните избори през миналата година тогавашната „Коалиция за България" спечели 942 541 гласа за 84 мандата. През 2009 г., въпреки провала на Тройната коалиция и очакванията ГЕРБ да получи мнозинство, което не се случи, червените все пак имаха 748 114 гласа за 40 мандата.
Сега паднаха до ниво, което единствено собствената изгода на ДПС задържа на ръба да останат втора политическа сила. Бяха наказани от собствените си избиратели, но пак не се почувстваха виновни.
А би трябвало
Столетницата не спечели нито един от многомандатните избирателни райони. Червените крепости в Северозапада, дори Перник, паднаха една след друга. Сред младите (18 г. - 30 г.) партията-майка получи подкрепата на нищожните 7 на сто, докато на вота през 2013 г. е успяла да привлече двойно повече - 14 на сто.
В категорията 60+, традиционното им твърдо ядро, червените са почти настигнати от ГЕРБ , като преднината им е само 2 пункта - 31 на сто срещу 29 на сто. За сравнение с изборите през миналата година - БСП печели 44 на сто от тези гласове, докато ГЕРБ взима 25 на сто. Тук не работи оправданието с АБВ, защото формацията на Първанов е подкрепена от едва 5 на сто от пенсионерите и събира общо 136 223 гласа.
Тези данни на социолозите от „Алфа Рисърч" показват, че БСП отстъпва на двата ключови фронта - белокосият, който трябва да осигури нейното настояще чрез осребряване на комунистическата носталгия и партийната дисциплина, и младежкият, който трябва да гарантира нейното бъдеще чрез образа на т.нар. модерна левица.
Това е големият проблем на БСП
А той идва отгоре - от „Позитано 20", където 23-ма души все още смятат, че изолацията, в която тяхната формация затъва все повече, може вечно да се замаскира с екранизирани оправдания. С мантрата „БСП никога няма да умре". Със самочувствието, че е синоним на лявото, макар трудно да лансира смислени и изпълними леви идеи за сметка на популистките обещания. С езика на прехода, чиято стилистика е непреходността в политическото битие, сякаш мястото им там е пожизнено.
И най-вече с прехвърляне на вина - късащите „живо месо" АБВ, обърканият преференциален вот, врагът с партиен билет като Георги Кадиев, протестиращите на жълтите павета, платената сметка на ДПС и кабинета „Орешарски", сякаш някой друг одобри тази безбрачна коалиция с техния мандат и избра Делян Пеевски за шеф на ДАНС.
Предизвестената загуба не бе смекчена от оставката на Сергей Станишев, задължителна и по политически, и по етически причини, но същевременно и показателна за съпротивата на Изпълнителното бюро срещу новото. Това се видя и от подреждането на листите, където някои от 23-мата на „Позитано" бяха спуснати в региони, където не ги желаят - като Кристиан Вигенин в Благоевград.
Предизборната им кампания беше толкова слаба, че русофилите съживиха „Атака" и напомпаха Патриотичния фронт. Други обраха вота на разочарованите социалисти. Други вилняха срещу ДКЕВР и даваха идеи за КТБ. Докато шеговитият Михаил Миков и компания обикаляха селата, за да честитят 9 септември и да играят хоро ръка за ръка с народа в търсене на индулгенции, АБВ говори за отмяна на плоския данък - въпрос, който много повече интересува левите избиратели.
Кога ще дойде вятърът на промяната
Изборите отново наложиха извода, че е крайно време за разведряване на лицата във висшия ешелон на столетницата, страдащ от хронично високомерие, самозабрава, безпомощност - това са част от обвиненията, с които партийни организации от страната и дежурните бунтари в БСП въстанаха срещу своите лидери - и отново поискаха оставката на цялото Изпълнително бюро.
Как отговори върхушката? Свика мним пленум, който възпроизведе дежурните обещания в бъдеще време по модела „Станишев" - оставки ще има, но не сега. Всички носят отговорност, но не се знае точно кои. Провалът на лидерите, защото те говорят на трудовите хора, бе удобно заметен под килима, защото, видите ли, по-важното сега са разговорите с ГЕРБ за бъдещото правителство.
Ето я първата грешка - коалиционното съучастие на БСП във властта не може да се решава от хора, които обещават оставки и които към днешна дата нямат дори единна позиция. Разговорите започват днес.
Затова голямата тема е свързана с реформата в самата партия. И ако рекордната загуба не светне сигнал за тревога на „Позитано 20", защото за да управлява самостоятелно или поне да бъде първа политическа сила, както твърди, че иска, БСП има нужда от поне един милион гласа.
Към момента това изглежда невъзможно, дори и столетницата да си смени още някоя буква в името. Защото пазарът на утопии се срина.
