Под мъдрото ръководство на политико-физкултурно-авторитарния и последвалия го на 12 май политико-експертно-патриотичен кабинет днес в България се живее по-добре. Ако не вярвате на себе си, повярвайте на статистиката. Не нашата, международната.
В класацията "Прозрачност без граници" България запазва мястото си от 2012 г. - седи си на 77-о място по индекс на корупция, в компанията на "африканките" Сенегал и Тунис. Две последователни години при две позициониращи се в различни части на политическия спектър правителства - и все едно и също място. Приемственост.
И не е само това. Учениците в България поумняват по време на образцовите управления на ГЕРБ и БСП. Вече сме само на 60 точки от средното за 65-те държави в рамките на Организацията за сигурност и сътрудничество. Не че отлепяме от дъното в Европа по четене и смятане (ето заради това трябва да дадем шанс на Орешарски), но стоим много по-достойно в компанията на крепости на духа от Африка и Азия.
436 точки срещу 429, отчетени 3 години по-рано (при близо 600 на първия в класацията Шанхай, но да не издребняваме) - е, кажете после, че делегираните бюджети и външното оценяване са били без смисъл! Седемте точки са достатъчна причина преподаватели и ученици да изтърпят стоически всеки един гамен, който директорът категорично отказва да изхвърли. Защото парите следват ученика, дори и тези, които не се вясват на училище.
Подобрява се и настроението на българския народ - в края на 2013 г. 39% от българите се определят като "страдащи" пред международната агенция "Галъп". През 2011 г. са били 45%.
И макар и да сме отново първи по страдание, то Станишев-Местан-Орешарски са прави - заради България и за добруването ни са длъжни да се задържат на власт, пък ако ще и Бареков да предложат за шеф на ДАНС.
Та, да знаете: чиновниците ни не са станали по-алчни, децата ни не са станали по-тъпи, не сме станали по-големи страдалци... тоест живеем си съвсем добре - както при политико-физкултурно-авторитарния, така и през мандата на политико-експертно-патриотичния кабинет.
Иначе едва ли щяхме да сме най-пристрастените към телевизията в цяла Европа.
Доста е забавно как силно про-руски настроеният Boicho всъщност радее за европейски ценности, когато интерпретира "ценности" като "ония хартийки, дето си ги слагаме в портфейла". Тоест, принципно е русофил и предпочита ценностите на евразийския съюз пред тези на европейския, но ако тия ми ти ценности (в неговия ум, грешно) се материализират в едни 400 евра, Boicho веднага ще вдигне ръка, че силно ги одобрява, и пръв ще рипне да си поиска евра.. ъъ.. ценостите. За Boicho е напълно непонятно, че ценностите не са това, с което се купуват кебапчета и биричка, а това, с което се изгражда едно по-добро общество за всички нас.
Бойчев, фурнаджийска лопато. Как така се извъртя в стил Бюреков? А? А уж беше психоляв. Шта таковат десет грозни негърки в таковата, да нти казват защо. нема по врътливи гъзове от комунетата
Няма нужда от статистика, всичко е ясно. Щом по телевизора рекламират Ягуари и телефони по иляда лева, значи има кой да ги купува.... народа има пари, ама е свикнал да се оплаква. -Как си? -Добре съм. - Дай пари на заем! -Нямам...
Гледам колите по улицата- нови мерцедеси, беемвета, ягуари... А, гледай ти, до тях карат над двойно повече трошки на 15 и нагоре години.
> Всичко с пари става- и щастието също. Ето това съждение е блестящо обяснение защо „си живеем добре“. То не предполага никаква разлика дали въпросните пари са ИЗРАБОТЕНИ, ИЗПРОСЕНИ или ОТКРАДНАТИ. Точно това мислене беше усърдно и целенасочено възпитано у нацията през време на т.нар. преход. И продължава да се насажда, включително чрез обществени рупори като Бойчев (не знам дали го прави по нечия инструкция или просто чипът му е такъв). Все едно трите начина са еднакво приемливи. Те обаче не са. И нещо повече: никога няма да бъдат. От 24 години насам ни се пречи да изработваме парите си – освен ако не се съгласим да позволим част от тях да бъде открадната чрез грижливо подхранваната корупция. При което много кандидати за „щастие“ намират за по-лесно да застанат от страната на корупцията. И стават нейни пешки-защитници. А дори някакси да избегнем корупцията, в сила е законно установеният грабеж чрез държавните механизми. Пълним един бюджет, който се харчи за финансиране на какви ли не малоумни упражнения по държавно управление. Всеки неефективно изхарчен бюджетен лев е безстопанственост, равносилна на грабеж. Същевременно „силните на деня“ превърнаха членството ни в ЕС в една безкрайна просия. При това дори не в обществена полза, а главно заради лакомията си да крадат по-голямата част и от изпросеното. Горчивата ирония на автора на статията е съвсем на място. Докато смятаме, че най-важното е да се сдобиеш с едни пари, и то БЕЗ ЗНАЧЕНИЕ КАК – и докато толерираме подобна философия у управляващите – ще си съществуваме точно толкова „добре“ и при ГЕРБ, и при БСП, и при всеки друг тарикат, наместил се във властта. И ще бъдем крадливият просяк на континента. Един „щастлив“ крадлив просяк. Не циганите ни, гастролиращи из Европа. Ние, българите. Като нация.
Boicho, парите, и по-общо материалните блага, и още по-общо благоденствието, са следствие от добре устроеното общество, а не предпоставка и необходимост едно общество да е добре устроено. Но кухи комунистически кратуни като твоята винаги ще бъркат причината и следствието, защото ви липсва елементарното човешко достойнство да поемете отговорност за действията си, и затова оправдавате мизерията в обществото със самите й следствия (на които липсата на пари е просто частен случай). А мизерията всъщност е следствие от неправилното ви, деструктивно поведение. Да - ти, гласувайки за БСП, допринасяш за мизерията в държавата. Това, че нямаш пари в джоба, е следствие. А отказът ти да го осъзнаеш е просто душевна слабост и липса на морал.
deowin за Бойчев съм съгласен с теб. Да да му пратим неколко, колкото се може по-грозни негърки, да го знасилят.
"Как стана така, че успяха да ни убедят: бъдете доволни от малкото. Бъдете еднакво бедни. Туряйте крак на всеки, който не марширува в крак. Не гледайте какво се върши, слушайте какво се говори. И да има грешки – те са си наши, родни, социалистически. А щом е така, защо да търсим виновни, защо да се питаме не може ли да се живее иначе? Нали и сега сме си добре… Нали ни обещават, че ще се оправим още повече…"